Гарван гробар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гарван.
Гарван | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
Гарванът гробар (Corvus corax) наричан още и само гарван е най-едрата птица от семейство Вранови (Corvidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Среща се в България.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Дължината на тялото му е от 65 до 78 см, размахът на крилете 120 см. Теглото му достига до 1,6 кг. Има широки и дълги крила с добре развити „пръсти” на маховите пера и относително дълга опашка. Главата му изглежда едра поради четинестите пера по гърлото. Клюнът е масивен и ъгловат.
Оперението е изцяло черно, клюнът и краката също. Има клиновидни опашни пера. Познава се и по перата точно под клюна.
В полет лесно се различава, защото е изцяло черен и е доста по-едър от сивата врана. Въпреки размерите си лети акробатично - изпълнява падащи и премятащи се фигури, особено при брачния полет напролет.
Гласът му е характерното за семейството грачене, като при него е дълбоко и грубо или типичното „коррк...коррк”.
Не е общителен,по-често се вижда по двойки,но макар и рядко се събира на ята.
[редактиране] Разпространение
Повсеместно разпространен в Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка, но никъде не е многоброен. Живее предимно в планините на значителна височина. В България е рядък вид и е включен като защитен вид в Червената книга.
[редактиране] Начин на живот и хранене
За разлика от други представители на семейството, той е самотник и може да се види най-често по двойки или в изключително редки случаи на малки ята. Всеяден, храни се предимно с мърша и дребни животни, но също така обича и насекоми, червеи. Ако му се наложи се храни и с плодове. В природата изпълнява, редом с лешоядите, ролята на санитар. В някои случаи се изявява като активен хищник и напада дребни птици и бозайници (зайчета, плъхове, къртици и пр.).
[редактиране] Размножаване
Гнезди в непристъпни скалисти местности, като малките се задържат сравнително дълго време с родителите си и образуват в тези случаи малки семейни ята. Гнездото, когато е построено на дърво, е на значителна височина. Снася 3–7 светло синьозелени яйца, напръскани с кафеникави петънца. Техните размери са 46х33 мм.
Мътят около 20–23 дни, като някои от сведенията сочат, че мъти само женската, а според други — и двамата родители. Малките се раждат голи и безпомощни, но след около месец и половина вече са достатъчно развити и напускат гнездото. Достигат полова зрялост на 3 години.
[редактиране] Допълнителни сведения
Притежава завидни умствени способности, може да брои, има добра памет, известни са случаи и на заучаване на думи.