Птици
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Птици | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Домашно врабче (Passer domesticus) ♂
|
|||||||||
| Класификация | |||||||||
|
Птиците (лат. Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни. Науката, която изучава този клас животни, се нарича орнитология.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който, заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена е от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и е покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото около 37,8—45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). Зрението и слухът са отлични при повечето птици, но обонянието и вкусът рядко са развити.
Размерите им са много разнообразни, като се започне с колибрито, което тежи 2 г при дължина на тялото 2,8 см и размах на крилете 6 см, и се стигне до щрауса с неговите до 200 кг и дължина на тялото 2,6 м, и до странстващия албатрос с размах на крилете до 3,63 м. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като моата от Нова Зеландия и епиорниса от остров Мадагаскар.
[редактиране] Произход
Най-древните открити фосили от птицеподобни същества водят началото си от края на Юрския период и са с характеристики много подобни на динозаврите (по-специално гущеро-тазовите динозаври — предимно хищни, бягащи динозаври), чак до степен, в която единствената им разлика с тези развити влечуги са перата. Перата определят основните разлики между птиците и влечугите — от една страна способността да летят, и от друга подържането на постоянна температура на тялото, което от своя страна позволява непрекъсната и висока скорост на метаболитните процеси. Въпреки че са известни още от Юрския период, те са много редки чак до Терциера, когато започва много бърза експанзия. В момента е прието птиците да се делят на два подкласа: Гущероопашати или Древни птици (Archeornithes), които са изчезнали, и Съвременни или Нови птици (Neornithes). В подклас Съвременни птици се включват два свръхразреда (суперразред или понякога срещано като инфраклас): Зъбати птици (Odontornithes или Odontognathae), изчезнали, с 2 разреда: Ихтиорниси (Ichthyornithes) и Хесперорниси (Hesperornithes), и Същински птици.
Най-древната открита птица е археоптериксът (Archaeopteryx lithographica). Той е принадлежал към подклас Гущероопашати птици (Archeornithes), който не е оставил наследници в процеса на еволюцията. За разлика от съвременните птици е имал дълга опашка, съставена от голям брой прешлени и плътни кости, палецът на крилете е бил отделен и снабден с нокът, не е имал човка, а челюст със зъби. Размерите му са били като на дребна врана. Бил е покрит с пера, но се предполага, че не е летял добре, а само е прехвърчал или планирал между дърветата.
[редактиране] Анатомия и физиология
[редактиране] Анатомични приспособления
Способноста за полет е основно и типично качество на птиците (с малки изключения на вторично загубена способност за полет), позволило им да се разпространят по цял свят. Полетът на птиците бива основно два типа: махащ (загребва се с крилете въздух назад и надолу) и реещ се (използват се въздушните течения, като крилете са неподвижни). Скоростта, с която летят птиците, варира от тази на бързолета, която е над 180 км/ч при хоризонтален полет, или на сокола скитник — близо 300 км/ч при пикиране, до неподвижно стоене във въздуха (керкенез, колибри). Способността им да летят продължително също варира — от буревестниците, които често прекарват няколко години от живота си без да кацнат, или бързолетите, които спират да летят единствено когато мътят, до нелетящите или способни само да подхвръкнат наколко метра видове.
Най-характерното, което се набива на пръв поглед, са перата — те представляват видоизменени в течение на еволюцията люспи. Перата определят в голяма степен външния облик на птиците, като често пъти изменят значително истинските пропорции и размери на тялото. Повечето от птиците могат да контролират волево положението на перата си благодарение на специални подкожни мускули. Поддържането на постоянна температура на тялото се дължи в значителна степен на перата.
[редактиране] Скелет
Скелетът на птиците е пригоден за полет, като костите са олекотени и кухи. Птиците, вторично загубили способността си да летят и пригодени за бягане, имат плътни кости. Черепът е кръгъл и при повечето от видовете очните кухини са с относително големи размери, като изключение прави кивито (Apteryx), което има малки очни кухини и като цяло не разчита на зрението си. Шийните прешлени са изключително подвижни и са на брой от 11 до 25. Друга особеност е, че горната част на човката е подвижно свързана с черепа, по което се различават от влечугите и бозайниците. Самата човка представлява покрита с рогово вещество и без зъби челюст и може да има най-разнообразна форма, цвят и предназначение. Типично за летящите птици е наличието на така наречения кил, издадена кост на гърдите, за която се захващат значително увеличените, служещи за летене гръдни мускули.
Предните крайници са видоизменени в криле и понякога са вторично закърнели. Крилете служат най-често за летене, но при някои видове са изменени вторично в „перки“ (пингвини и др.), хватателни крайници (хоацин) или са закърнели (ему, киви, щраус и др.). Някои видове птици използват крилете си едновременно за плуване и за летене (воден кос).
Задните крайници варират значително по форма, размери и предназначение. Броят на пръстите варира от 2 (щраус) до 4. Първият пръст, ако го има, е разположен по-високо от останалите и е обърнат назад, четвъртият също при някои видове е обърнат назад (папагали, кълвачи), пети липсва. Водоплаващите птици имат кожна мембрана, свързваща някои или всички пръсти (патици, пеликани), или кожни разширения на самите пръсти. Краката могат да служат за бягане, като при щрауса, за плуване (сем. Патицови и др.), за оръжие срещу съперниците в размножителния период (Кокошоподобни), за лов (Ястребови) и др.
[редактиране] Дихателна система
Дихателната система на птиците е добре развита и много по-ефикасна от тази на бозайниците. Използва се така наречената система на кръстосаните потоци. Белите дробове на птиците са сравнително малки и нееластични. Свързани са с въздушни торбички, разположени из тялото между различни органи които служат за вентилиране на самите бели дробове. От друга страна въздушните торбички са свързани със скелета.
[редактиране] Кръвоносна система
Кръвоносната им система е сходна с тази на бозайниците, но е по-добре развита и работи с по-голяма ефикасност. Сърцето има две камери и две предсърдия, и кръвта цилкулира съответно по два кръга, голям и малък, като артериалната и венозната кръв не се смесват. Пулсът е относително висок, като достига при колибрито до 615 удара в минута. Червените кръвни телца, за разлика от тези на бозайниците са кръгли и притежават ядро.
[редактиране] Нервна система
Нервната система е много добре развита, като скоростта на нервните процеси е една от най-високите в животинския свят. Мозъкът като цяло е добре развит и движенията са висококоординирани. Мозъчната кора е относително неразвита (без гънки).
[редактиране] Храносмилателна система
Храносмилателната система също има много типично устройство, като най-характерното в нея е наличието при повечето от видовете на гуша, където се събира временно храната и се омекотява донякъде, и воденичка, която е специализиран мускулест орган, който смила храната с помощта на дребни камъчета (Кокошоподобни).
[редактиране] Разпространение, екологични характеристики
Разпространени са по всички континенти, като заемат най-разнообразни екологични ниши. Много видове извършват сезонни миграции, понякога прелитайки хиляди километри (полярната рибарка имигрира ежегодно между южната и северната полярни области). Диетата им е изключително разнообразна. Различните видове биват хищни (Соколоподобни, Совоподобни), растителноядни (Тъкачи, Гъски) или всеядни (Врани, Щъркели). Някои от най-големите летящи хищници на земята са били птици (аргентавис, орел на Хааст).
[редактиране] Размножаване
Птиците могат да бъдат полигамни (около 2%) или моногамни (около 91%), полиандрията се среща много рядко (по-малко от 1%). За разлика от бозайниците хромозомата, определяща пола, носят женските, което ще рече, че мъжките имат еднообразен набор от половата хромозома. Много от видовете имат изразен полов диморфизъм, като най-често мъжките са по-едри и ярко оцветени (Кокошоподобни, Гъскоподобни), но се среща и обратният случай, когато женската е по-едра и силна (Соколоподобни). Снасят яйца подобно на влечугите и някой видове бозайници (птицечовка), но за разлика от влечугите, за да започне развитието на ембриона, е нужно да се повиши температурата на яйцето до над 20–25 °C. За целта повечето птици мътят яйцата си (това обикновено правят женските), но има видове, които ги заравят в топли места под земята, като следят единствено температурата да е в необходимите граници (регулирането й става чрез отнемане или прибавяне на пласт топла земя).
[редактиране] Допълнителни сведения
Птиците са клас животни, тясно свързан с човека. Използват се за месо, яйца, перушина, кожи (щраус). Отглеждат се и като паркови или декоративни животни. Някои от видовете са красиво оцветени, други пеят хубаво. В Древен Рим гъските дори са послужили като пазачи. В нашата страна с подобна цел са отглеждани белите ангъчи. Можем също да споменем и ловните птици, като сокола скитник, големия ястреб и скалния орел, които са отглеждани от древността от хората. Птиците, наред с костните риби, са един от най-многочислените класове гръбначни животни — наброяват близо 9800 вида, като списъкът на видовете птици се увеличава непрекъснато, най-вече с ежегодно откриваните нови видове в екваториалните гори. Според някои орнитолози обаче броят им би могъл да бъде много по-голям. Делят се според последните генетични анализи (вж. [1], [2] и [3]) на 23 разреда, по отношение на които се водят много разгорещени спорове и все още няма единно мнение. Най-голям е разредът на Врабчоподобните, наричани още Пойни птици, който наброява над 5100 вида.
[редактиране] Списък на разредите по Sibley и Monroe
- разред Anseriformes — Гъскоподобни
- разред Apodiformes — Бързолетоподобни
- разред Bucerotiformes — Птици носорози, преди включвани в разред Coraciiformes — Синявицоподобни
- разред Ciconiiformes — Щъркелоподобни
- Ciconiiformes — Щъркелоподобни
- Charadriiformes — Дъждосвирцоподобни
- Falconiformes — Соколоподобни
- Gaviiformes — Гмуркачоподобни
- Pelecaniformes — Пеликаноподобни
- Phoenicopteriformes — Фламингоподобни
- Podicipediformes — Гмурецоподобни
- Procellariiformes — Буревестникоподобни
- Sphenisciformes — Пингвиноподобни
- разред Coliiformes — Птици мишки
- разред Columbiformes — Гълъбоподобни
- разред Coraciiformes — Синявицоподобни
- разред Craciformes — Краксиподобни, преди включвани в разред Galliformes — Кокошоподобни
- разред Cuculiformes — Кукувицоподобни
- разред Galbuliformes — Ямакароподобни, преди включвани в разред Piciformes — Кълвачоподобни
- разред Galliformes — Кокошоподобни
- разред Gruiformes — Жеравоподобни
- разред Musophagiformes — Туракоподобни, преди включвани в разред Cuculiformes — Кукувицоподобни
- разред Passeriformes — Врабчоподобни
- разред Piciformes — Кълвачоподобни
- разред Psittaciformes — Папагалоподобни
- разред Strigiformes — Совоподобни
- Strigiformes — Совоподобни
- Caprimulgiformes — Козодоеподобни
- разред Struthioniformes — Щраусоподобни, Бягащи птици, Плоскогърди, Безкили
- Struthioniformes — Щраусоподобни
- Rheiformes — Нандуподобни
- Casuariiformes — Казуароподобни
- Apterygiformes — Безкрили, Кивиподобни
- разред Tinamiformes — Тинамуподобни, Скритоопашати
- разред Trochiliformes — Колибриподобни, преди включвани разред Apodiformes — Бързолетоподобни
- разред Trogoniformes — Трогоноподобни
- разред Turniciformes — Трипръстки, преди включвани в разред Gruiformes — Жеравоподобни
- разред Upupiformes — Папунякоподобни, преди включвани в разред Coraciiformes — Синявицоподобни
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Българско дружество за защите на птиците
- Орнитологичен отдел на НПМ
- Avibase, база данни за птиците по света (на 12 езика)
- Международен орнитологически комитет (на английски)
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 27 април 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |
