Родопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения вижте Родопи (пояснение).

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки Ροδόπη) са планина в България и Гърция. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.

Съдържание 1 География 1.1 Морфогеографски особености 1.2 Граници и дялове 1.2.1 Западни Родопи 1.2.2 Източни Родопи 1.3 Климат 1.4 Водни запаси 1.5 Върхове в Родопите 2 Флора и фауна 3 Човешка дейност 3.1 Население 3.2 Туризъм 3.3 Промишленост 4 Източници 5 Вижте също 6 Външни препратки

[редактиране] География

[редактиране] Морфогеографски особености

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина,дължина,ширина и посока ридове,дълбоки речни долини,тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха и тук липсват острите зъбери,присъщи за Рила и Пирин.

[редактиране] Граници и дялове

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола,Аврамовата седловина,река Дрешенец и долината на река Места.Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг,където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.

По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите.Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

[редактиране] Западни Родопи

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.

[редактиране] Източни Родопи

За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.

На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, [[Вълчеполска котловина и [[Хасковска хълмиста земя,която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката,висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити,риолити,туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

[редактиране] Климат

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

[редактиране] Водни запаси

Реки: Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица

Язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Студен кладенец

Смолянски езера

[редактиране] Върхове в Родопите

• Голям Перелик - 2191 м
• Широколъшки снежник - 2188 м
• Голяма Сюткя - 2186 м
• Малък Перелик - 2147 м
• Голям Персенк - 2091 м
• Баташки снежник - 2082 м
• Малка Сюткя - 2078 м
• Малък Персенк - 2074 м
• Преспа - 2000 м
• Модър - 1992 м

[редактиране] Флора и фауна

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голяма растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

[редактиране] Човешка дейност

[редактиране] Население

Етническият състав ( гърци, българи, власи, арменци, иберийци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи ) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катерин Асдраша ^[1], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос.

Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Доспат, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем.

[редактиране] Туризъм

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино)

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица

Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора

Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища Между Девин и Доспат се намира община Борино. Гьоз-тепе - прорицалището на Дионисий, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.

[редактиране] Промишленост

• Дърводобив
• Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път

[редактиране] Източници

Asdracha Catherine. La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique. Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294 (72 - 74).

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

• Проект "Родопи" за опазване на глобално значимото биологично разнообразие в ландшафта
• За Родопския дял Чернатица
• Полезна информация за Родопите + интерактивна карта на планината - проекта Родопимап
• В-к "НОВ ЖИВОТ". Водещи новини от Родопите
• Снимки от западни Родопи
• Снимки от централни Родопи
• Снимки от източни Родопи
• Баташки водносилов път
• Хижите в Родопите
• Туристическа информация ROZHEN.COM