Арменци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Арменци.

---

Арменци (Հայեր)
Общ брой:	2004:около 11-12 млн.
Значителен брой в:	Армения:   3,016,000[1] (2005) Русия:   3,500,000 or 1,131,000[2] (2002) САЩ:   2,000,000 or 385,488[3] (2002) Иран:   400,000[4] (приблизително) Франция:   250,000[5] (приблизително) Грузия:   248,900[6] (2002) Сирия:   190,000[7] (приблизително) Ливан:   140,000[8] (приблизително) Нагорни Карабах':   120,000[9] (приблизително) Южна Америка:   150,000[5] (приблизително) Украйна:   100,000[10] (2001) Турция:   100,000[11] (приблизително) Йордания:   70,000[12] (приблизително) Канада:   40,505[3] (2001) Гърция:   35,000[13] (приблизително) Ирак:   10,000[5] (приблизително) Израел:   9,800[14] (приблизително) Египет:   8,200[15] (приблизително) другаде по света:   100,000[5] (приблизително)
Език:	арменски
Религия:	Главно арменско апостолическо и арменско католическо вероизповедание, както и евангелисти и различни протестантски деноминации, особено сред Арменската диаспора.
Сродни етнически групи:	Амшенци

Арменците са нация, живееща в Каквказкия регион и Мала Азия. Арменската нация е съсредоточена главно в Армения и съседните й страни - Нагорни Карабах, Грузия, Иран и Турция (след 1915 г. само в Цариград). По светът има много разпръстнати арменски общности, чието население значително надвишава арменците в родината.

Съдържание 1 Етногенезис на арменците 2 Арменската идентичност 2.1 Език и азбука 2.2 Календар 2.3 Религии 2.4 Носии и обичаи 3 Известни арменци 4 Арменците и България 4.1 Заселвания 4.2 Следи в топонимията на Балканите 4.3 Следи от духовната култура 4.4 Споделяне съдбата на българския народ 4.5 Сфери на трудова дейност 5 Бележки 6 Източници 7 Вижте още

[редактиране] Етногенезис на арменците

Арменците принадлежат към онези малочислени народи, които въпреки древността на произхода си съществуват и днес. Те спадат към народите от арийската раса. Според най-стари данни, съвременните арменци произлизат от древни балкански племена, смесили се с фригийците и предвождани от Армениус, са преминали от Балканския полуостров в Мала Азия. От името на вожда им Армениус, според гръцки и римски историци или от царя им Арам, според арменски историци, този народ носи името арменци. Арменската държава възниква през 6 век преди нашата ера на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: Царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Най-старото име, с което страната им е била позната, е било Наири, често споменавано 3000 г. преди н.е., в историята на асирийците и вавилонците, които са били тяхни съседи. По-късно, срещаме наименованието Урарту, от което произхожда името на планината Арарат, където според Библията се е спрял Ноевият ковчег. Арменците сами се наименоват хай, по родоначалника си Хайк, считан за правнук на Ной и основател на първата арменска династия. Арменците са едни от първите, които са отглеждали пшеница и обработвали желязо. Били са добри скотовъдци и земеделци. Прочути са били с конете си, които по-късно се ползват от личната гвардия на византийските императори. Арменците са отглеждали много видове грозде и каисии. В Римската империя каисията се е наричала арменска слива (Prunus Armeniaca), а минерала азурит - лапис армениус (Lapis Armenius). Според древни пътешественици арменците са приготвяли вкусна бира. Били са изкусни и смели бойци, дали множество императори и императрици на византийския трон. Патриарх Фотий, който е учител на Светите Кирил и Методий, е също арменец. Арменците са просперирали в областта на астрономията, архитектурата, медицината, философията и др. науки. Арабските завоеватели намерили и унищожили в Армения множество ръкописни книги и библиотеки и поради това нарекли арменците "хора на книгите". По време на турското владичество арменците са известни като добри земеделци, скотовъдци, занаятчии, производители на пастърма и килими, лекари и търговци. Арменският народ първи приема християнството като официална религия (301 г.). Последното Арменско царство (1050 - 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в юго-източна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господствуват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. В районите на Историческа Армения, под турско владичество, през периода 1894 - 1896 г. и през 1915 - 1918 г. се извършва геноцид. Избити са над 2 милиона арменци. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия навлиза в Източна Армения. Последната е присъединена към Съветския Съюз (1922 г.), а по-късно образува Арменската ССР (1936 г.). През 1991 г., Арменската ССР обяви независимостта си от СССР.

[редактиране] Арменската идентичност

[редактиране] Език и азбука

основна статия:Арменска азбука

Aрменският език е самостоятелен клон от семейството на индоевропейските езици. Лексиката му е взаимствувала думи от хетите, персите, гърците и др. народи.

Aрменската азбука е на фонетичен принцип и оригинална по форма. Последната й модификация е неизменна от началото на 5 век. Съдържа 36 букви ( 6 гласни и 30 съгласни). За удобство, към тези букви, през 12 век са добавени две нови.

[редактиране] Календар

Арменския календар е започвал на 21 март. По- късно той е започвал от 11 август 2492 г. преди н.е.. Годината 2000 от н.е., съгласно този метод на определяне на дати, е 4492 (2000+2492).

[редактиране] Религии

Древните арменци са вярвали в множесто божества. Всеки ден от месеца е имал име на определено божество. Християнската религия са приели през 301 г. като официална държавна религия. Арменската апостолическа църква е близка с православната църква, но има също арменци католици, евангелисти и вярващи в различни протестантски деноминации.

Армения е родина на павликянството и тондракитите. Определена част от арменците са приели исляма и тяхни потомци днес живеят в Турция, Близкия изток, Балканските страни и др.

[редактиране] Носии и обичаи

Знае се, че древните арменски войници са имали островърхи шапки, къси копия и малки щитове. Арменците са били не само смели бойци, но и добри конегледачи и ездачи. Арменската конница е била прочута. По-късно гвардията на византийските императори се съставя от тази конница. Счита се, че прародина на известните и високо ценени арабски коне е Армения.

Обичаите и носиите на населението са трърде разнообразни, поради исторически стекли се обстоятелства, така както и езиковите диалекти, които в Историческа Армения са шестдесет.

[редактиране] Известни арменци

В по-ново време, арменците са дали известни изобретатели като Ованес Адамян (Hovhannes Adamian) - създателя на факс машината и цветната телевизия, астрономи като академик Виктор Амбарцумян, пълководци като маршал Иван Баграмян, физици като братята Алиханян, известни историци като Никогайос Адонц, тримата братя Орбели (изтоковед, физиолог и един от основоположниците на подводната археология) и др. Известни са и двамата братя Микоян, от които единият е авиоконструктор, а другият Анастас Микоян е заемал висшия държавен пост в Съветския съюз - Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. В САЩ - Дьокмеджиян е два мандата поред избиран за губернатор на един от най-големите и проспериращи щати - Калифорния. Американският писател Уилям Сароян, на чието име е кръстено едно училище с преподаване на арменски език в центъра на София, е също арменец. Френският певец - Шарл Азнаур, руският художник Иван Айвазовски и много други арменци са дали своя принос в цивилизацията на народите.

[редактиране] Арменците и България

[редактиране] Заселвания

Арменци са се заселвали по-масово на Балканския полуостров от 5 век. От 8 век до 10 век византийските императори заселват в Тракия, Родопите и Македония няколко стотин хиляди арменци - павликяни и тондракити. Арменците - халкидонити по вероизповедание основават Бачковския манастир. Споменатите арменци, както и арменците от апостолическата църква в България от далечното минало - са се деарменизирали. Някои историци считат, че родът на цар Самуил или на неговата майка има арменски корен. Жената на цар Петър I е внучка на византийския император от арменски произход - Роман Лакапин. Цар Симеоновия син - Иван е женен също за арменка.

През периода на Отоманските завоевания (1363 г. – 1693 г.), последователни вълни от арменци-преселници от Армения, Крим, Полско-литовската държава (Жечпосполита) и Мала Азия достигат до територията на днешна България.

20,000 арменци, спасявайки се от турските насилия по времето на султан Абдул Хамид II, се установяват в България през 1894 г. - 1896 г. През Балканската война (1912 г. – 1913 г.), числото на арменците в България достига 35,000 и продължава да расте. След геноцида на арменците в Турция (1915 г. – 1922 г.), през 1922 г., по времето на управлението на Александър Стамболийски, 22,000 арменци, намират подслон в България. Техните потомци и емигрантите от Армения, след разпадането на Съветския съюз, са повечето от днешните арменци в България.

[редактиране] Следи в топонимията на Балканите

Арменските преселници от периода на Средновековието, макар и да се деарменизирали, са оставили трайни следи в топонимията на българското и съседните му землища:

• местността Арменци в Рила, придадена на Рилския манастир с грамота на цар Иван Шишман;
• местността Арменци (Ерменлии) до село Бачково;
• река Ермянка или Ерменска, пресичаща с. Паталеница, Пазарджишко;
• река Ерменлийска, Никополско;
• Армянска поляна до село Видраре;
• местности: Ерменковото, Ерменски дол (2 топонима) и Ерменско кладенче, Врачанско;
• местности: Ерменкова орница и Ерменски дол, Монтанско;
• местността Ерменлии до село Царимир, Пловдивско;
• село Мергеле (1576 г.), Пловдивско;
• местност Ерменлицкото, Златоградско;
• село Ерменлий (Стожер), Добричко;
• село Ерменлуй (днес Драгаш войвода), Плевенско;
• село Ерменлии (по-късно Богомил, престанало да съществува), Варненско;
• село Армените, Габровско;
• местности: Арменските лозя, Армянков трап и Армянова зимница, Габровско;
• село Армянковци, Габровско;
• село Торос (от арменското "Торос", означаващо "Божи дар"), Луковитско (Селото има и алтернативна славянска етимология ^[16]);
• село Арзан, Пернишко;
• село Мирково (от арменското "мирк", означаващо "плод"), Софийска област (Селото има и алтернативна славянска етимология^{[източник?]});
• село Зангочево (прозвищно име на днешните Сарая и Гелеменово);
• село Армелино (16 в.) и местност Арменица (1378 г.), Дупнишко;
• село Долно Арменско (Арменско, днес Алонас) и Горно Арменци (1481 г.), Леринско, Гърция;
• село Арменово, днес Арменохори, Леринско, Гърция;
• град Арменополис, днес Герла (Gherla) (на латински: Armenopolis, на унгарски: Szamosújvár или Ormenyvaros, на арменски: Հայաքաղաք Hayakaghak, на немски: Neuschloss or Armenierstadt 'градът на арменците') е град в областта Клуж, Румъния;
• село Прошевци (Пършовце), Тетовско;
• село Прочованци и село Турниковци (1570 г.), Вранско;
• село Норча, Прешевско;
• село Норово, махала Торник (1528/9 г.), Крушевско;
• местност Норойца, Нореска река и местност Клачов дол, Охридско;
• махала Армен (1570 г.), Кочанско;
• махала Арменка в Прилеп (1467/8 г.) и село Таронин (1337 г.), Прилепско;
• село Прошко (16 в.), Кумановско;
• село Торнево (1378 г.) и село Карбинци, Щипско;
• множество наименования с корена "джур" ("чур") и други.

За тези и други топоними подробно вижте П. Голийски и Е. Селян.

[редактиране] Следи от духовната култура

Арменски ръкописи се съхраняват в много известни музеи в различни краища на света и в България, но съхраняваният в НБКМ в София, взет от Бачковския манастир, е много ценен, защото е един от петте известни най-стари арменски ръкописи. Този ръкопис е четириевангелие от 966 г., написан върху тъмен и дебел пергамент. Съдържа 267 странци.

[редактиране] Споделяне съдбата на българския народ

Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война, Балканската война и антифашистката съпротива. От множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.

[редактиране] Сфери на трудова дейност

Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и промишленост. Те, след Освобождението, са часовникари, златари, бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки на персийски килими. Арменци основават първата килимарска фабрика в Панагюрище, предприятия за свилоточене в Асеновград и Хасково, модерна тютюнева промишленост и нови технологии в текстилната, кожарската, леярската и др. индустрии. Арменец и българин са основатели на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Арменците участвуват в българското земеделие предимно като градинари и лозари. Важно значение за страната имат и постъпленията на арменски капитали от чужбина, благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив. Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е бил диригент на Софийската опера, автор на операта "Иванко", балета "Хаджи Димитър" и др.

Приносът на арменците в световната цивилизация е даден подробно в английската версия на статиите: en:Armenians и en: List_of_Armenians, така и в посочената по-долу литература.

[редактиране] Бележки

1. ↑ The Nationmaster.com page on Armenia gives 93% ethnic Armenians in an estimated national population of 3,326,448 (July 2003 est.), which would yield 3,093,000. It also notes that the population of Azeris in Armenia has been rapidly dropping in recent years. The National Geographic Atlas of the World, Seventh Edition (1999) puts the population of Armenia at 3,800,000. Adopting that same 93%, that would give about 3,500,000. However, Countrywatch gives a total national population of only 2,935,400 (2004). The CIA gives a simiarly low 2,982,904 (July 2005 est.). We have gone with the latter estimates as more recent and at least comparably authoritative.
2. ↑ The 2002 Russian census recorded 1,130,491 Armenians (0.78% of the population).
3. ↑ ^3,0 3,1 EuroAmerican.net presents official data from the 2000 U.S. Census (including state-by-state data), which states that there are 385,488 people of Armenian ancestry currently living in the United States. The 2001 Canadian Census determined that there are 40,505 persons of Armenian ancestry currently living in Canada. However, these are liable to be low numbers, since people of mixed ancestry, very common in North America tend to be under-counted: the 1990 census U.S. indicates 149,694 people who speak Armenian at home. The Armenian Embassy in Canada estimates 1 million ethnic Armenians in the U.S. and 100,000 in Canada. The Armenian Church of America makes a similar estimate. By all accounts, over half of the Armenians in the United States live in California.
4. ↑ The Encylopedia of the Orient states that 400,000 Armenians live in Iran.
5. ↑ ^{5,0 5,1 5,2 5,3} The Education for Development Institute maintains an extensive site about Armenia that includes information about the Armenian diaspora in various countries. Their numbers generally agree with other sources when those are available; where we don't have a more authoritative source, we are following their numbers.
6. ↑ Georgia: The State Department for Statistics of Georgia: 248,900 represents 5.7 % ethnic Armenians in an estimated national population of 4,371,500 (The Official data of 2002). The World Factbook: 267,000 represents 5.7 % ethnic Armenians in an estimated national population of 4,693,892 (July 2004 est.). Nationmaster.com: Georgia: 400,000 represents 8.1% ethnic Armenians in an estimated national population of 4,934,413 (The Official data of 1989).
7. ↑ The Encylopedia of the Orient states that 160,000 Apostolic Armenians and 30,000 Catholic Armenians live in Syria. That number together makes up 190,000.
8. ↑ The Encylopedia of the Orient states that 120,000 Apostolic Armenians and 20,000 Catholic Armenians live in Lebanon. That number together makes up 140,000.
9. ↑ Nationmaster.com:Azerbaijan: 156,000 represents 2% ethnic Armenians in an estimated national population of 7,830,764 (July 2003) combined with the note "almost all Armenians live in the separatist Nagorno-Karabakh region".
10. ↑ The 2001 census Ukrainian census held in 2001 recorded 99,894 Armenians.
11. ↑ The Encylopedia of the Orient states that 100,000 Armenians live in Turkey. This number does not include Hamshenis.
12. ↑ The Encylopedia of the Orient states that 70,000 Armenians live in Jordan.
13. ↑ The Armenian-Greek Community website estimates 35,000.
14. ↑ The Encylopedia of the Orient states here that 9,000 Apostolic Armenians live in Israel and states here that 800 Armenian Catholics live in the country. That number together makes up 9,800.
15. ↑ The Encylopedia of the Orient states that 7,000 Apostolic Armenians and 1,200 Catholic Armenians live in Egypt. That number together makes up 8,200.
16. ↑ Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970

[редактиране] Източници

• Тотомянц, В. Ролята на арменците в цивилизацията на народите. София, 1942 г., 160 с.
• Бохосян, М. Арменците в София. София, 1999, 142 с.
• Селян, Е. Арменците в българския етногенезис. В: сп. Проблеми на културата, София, 1994, бр. 2,3, с. 83 - 87.
• Голийски, П. Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Автореферат на докторска дисертация. СНС по езикознание при ВАК, СУ "Св. Климент Охридски", ФКНФ, ЦИЕК, катедра "Класически Изток", секция "Арменска филология". София, 2005 г., 63 с.
• Селян, Е. Коренът "джур" в българска езикова среда. В: сп. Филология, Изд. СУ "Св. Кл. Охридски", София, 1983, бр. 12 -13, с.137 - 139.
• Селян, Е. Някой уточнения по повод описа на един ценен арменски ръкопис. В: сп. Филология, Изд. СУ "Св. Кл. Охридски", София, 1980, бр. 6, с. 101 - 102.
• Степанос Таронеци-Асохик. Всеобщая история (с уникални данни за цар Самуил) Степаноса Таронского - Асохика по прoзванию, писателя ХІ столетия. Перевод с армянскoго и объяснения Н.Эминым. Москва, Типография Лазаревского института восточных языков. 1864. ХVІІІ, 335 стр.
• Арменците в България. Съставители: А. Комитска, В. Лазаров, М. Цанова и С. Таниелян. Изд. Етнографски институт с музей при БАН и Фонд за развитие на изкуствата на програма ФАР към Министерство на Културата, София, 2000 - 2001 г.
• Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938, Pp. 63.
• Charanis, P. The Armenians in the Byzantine Empire. Lisboa,1963, Pp. 63.
• Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.
• Khanzadyan E.V., Mkrtchyan K. H., Parsamyan E. S. Metsamor. Yerevan, 1973.
• Lang, D. M. The Armenians. London, 1981, Pp. 203.
• Selian, E. : Haykakan Teghanunner Bulgharakan Rodopium, In: International Symposium on Armenian Linguistics, Armenian Academy of Sciences, Yerevan, 1984, p. 533 – 542.

[редактиране] Вижте още

• Арменски геноцид
• en:Hamshenis
• Арменската общност в България [[1]]