Чума
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За болестта по лозите вижте Чума по лозата.
Съдържание |
[редактиране] Етиология и патогенеза
[редактиране] Причинител
Чумата е заразна епидемична болест, причинявана от бактерията Yersinia pestis (преди е била наричана Pasteurella pestis).
В препарат от заразена тъкан чумните бактерии обикновено изглеждат като овални телца, които се оцветяват характерно биполярно (по-бледи в средата и по-ярко оцветени към полюсите). В препарат от посявка върху хранителни среди бактериите могат да приемат друга форма - продълговати, подвижни форми, понякога с камшиче.
Ендемичното огнище на чумата е Средна Азия. Там тя се разпространява сред полските гризачи. От време на време нейни щамове успяват да се прехвърлят върху хора, и в миналото са причинявали епидемии.
[редактиране] Пътища на предаване
Чумата се предава по три основни пътя:
[редактиране] Дихателен
При него чумните бактерии попадат в белите дробове, след като бъдат вдишани. Във въздуха попадат обикновено с пръските от кашлицата на заразени болни, по-рядко с вдигнат прах.
[редактиране] Хранителен
При него чумните бактерии се приемат през устата със заразена храна или вода. Храната най-често може да бъде заразена чрез пипане от заразени хора, или полазване / нагризване от заразени гризачи. Водата може да бъде заразена от попадане в нея на заразени гризачи, или от просмукване на фекални води, инфектирани от заразени с бактерията.
[редактиране] Трансмисивен
При него бактериите попадат в организма чрез ухапване от заразено насекомо, най-често бълха.
Когато смуче кръв от болен, бълхата поема заедно с кръвта и чумни бактерии. След всмукването кръвта попада в хитиновото предстомахче на бълхата - специален орган, подобен на торбичка с много хитинови гънки в нея, където кръвта се съхранява до последващо смилане. Чумните бактерии се размножават там бързо и запушват предстомахчето, образувайки т. нар. чумен блок. Достъпът на кръв към стомаха на бълхата спира, тя огладнява и се опитва да смуче отново кръв. Тъй като предстомахчето е запушено, тя обаче повръща всмуканата кръв обратно в раната, заедно с отмити от чумния блок бактерии.
Различните видове бълхи са различно опасни; отбелязан е паралел между нагънатостта на предстомахчето и способността на съответния вид да заразява. Най-опасна е плъховата бълха.
[редактиране] Форми на заболяването
В зависимост от начина на заразяване чумата се развива в няколко основни форми.
[редактиране] Кожна форма
При заразяване чрез ухапване от бълха първата реакция на организма е образуване на пъпка. Това е т. нар. кожна форма на чумата. Ако не се развие по-нататък, тя преминава без лечение. В 99% от случаите обаче тя се развива в следващата форма - бубонната чума.
[редактиране] Бубонна форма
При нея чумната бактерия преодолява защитата на кожата и стига до следващия "отбранителен рубеж" на организма - лимфните възли. Там тя се размножава и ги възпалява, те се подуват и срастват в характерни пакети - бубони.
Без лечение смъртността от бубонната чума е около 90%. (Това е и причината тя да е споменавана като страшната чума от легендите - след нея остават 10% оцелели, които разказват.) При навременно, категорично антибиотично лечение прогнозата й е добра.
[редактиране] Чревна форма
Развива се след заразяване по хранителен път. Чумната бактерия прониква през чревните стени, и се размножава в тях.
Без лечение смъртността от чревната форма на чумата е 100% - в историята на медицината няма документиран случай на самостоятелно оздравяване от чревна чума. С навременно и агресивно антибиотично лечение прогнозата й е по-скоро добра; в по-тежките случаи е съмнителна.
[редактиране] Бeлодробна форма
Развива се след заразяване по белодробен път. Чумната бактерия се загнездва в стените на белодробните алвеоли, и се размножава в тях, разрушавайки ги. Те са идеалното място за размножаване на чумната бактерия в човешкия организъм.
Сред инфекциозните болести белодробната чума е "експресният влак на смъртта". До не повече от 2 часа от заразяването болният започва да кашля (и да пръска чумни бактерии). Често инфекцията прояжда стената на белодробен кръвоносен съд, и първият симптом е белодробен кръвоизлив; ако съдът е по-голям, кръвоизливът може да бъде и смъртоносен. Дори без кръвоизлив състоянието продължава да се влошава много бързо.
Без лечение смъртността от белодробна чума е 100% в срок от часове до минути от първите симптоми. При моментално и агресивно лечение с мощни и бързодействащи инжекционни антибиотици, по възможност в комбинации, прогнозата е съмнителна; във всички останали случаи е безнадеждна.
[редактиране] Септична форма
При белодробната чума пациентът най-често не доживява до етапа, на който чумните бактерии навлизат в кръвотока и започват да се разпространяват с него из целия организъм. При бубонната и чревната чума обаче такъв етап има. Прогнозата при него е като правило безнадеждна, дори при лечение.
[редактиране] Лечение
Лечението се провежда на базата на антибиотици. Средството на избор при по-навреме диагностицирани случаи е тетрациклин. При спешни случаи може да се използват направо, или в комбинация с тетрациклина, аминоглюкозидни антибиотици - гентамицин, канамицин или дори стрептомицин. Работи се обикновено с високи дози, поради голямата опасност за болния.
Като предпазна мярка при здрави може да се предприеме ваксиниране с жива ваксина - т. нар. щам EV76. Ваксината осигурява 1 година защита.
Преболедувалите получават траен доживотен имунитет към болестта.
[редактиране] История
- Първият подробен разказ за подобна епидемия е на Тукидид - за тази от 431-430 г. пр. Хр., започнала в Етиопия и угаснала в Гърция (мнозина изследователи все пак смятат, че може би става въпрос за тиф, холера или едра шарка).
- Най-печално известната чумна епидемия е тази, която върлува в Европа през 1348 г. (Черна смърт) и от тогава насетне се връща периодично на всеки 10-12 години, покосявайки огромен брой хора.
- Понастоящем чумата съвсем не се смята за окончателно победена: последните случаи на епидемия датират от края на 90-те години на 20 век (в Уганда, Намибия и Малави).
