Париж

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Париж
В детайли
Данни
Население:	2 144 700 (2005)
Надм. височина:	65 м
Геогр. положение:	48° 51'сев. ш. 02° 20'изт. д.
UTC:	+1
Кмет
Бертран Деланое
Уеб адрес на града
http://www.paris.fr

Париж (на френски: Paris - Парѝ) е столицата и най-големият град на Франция. Градът се намира в меандър на река Сена, която го разделя на две части, Rive Droite (десен бряг) на север и по-малкия Rive Gauche (ляв бряг) на юг. Реката е известна с кейовете, в голямата част озеленени и запазени за разходка, букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж е също прочут с големите булеварди, засадени с кестени, като Шанз-Елизе, както и с много архитектурни забележителности.

Градът има около два милиона жители (преброяване през 1999 г.: 2 147 857). Много по-голямата парижка агломерация с диаметър близо 120 км има около 11 милиона жители (преброяване през 1999 г.: 11 174 743).

[редактиране] История

Айфеловата кула

Историческото ядро на Париж е малкият остров на Сена Сите, до голяма степен зает от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е свързан с по-малкия остров Ile Saint-Louis, застроен през 17 и 18 век.

Париж е бил под владичеството на Галските племена до пристигането на римляните на Цезар през 52 пр.н.е.. Завоевателите гледали на предшествениците си като на Parisii, но нарекли новия си град Лутеция, което означавало „блатиста местност“ или "място, заобиколено с вода", което много по-късно историците тълкуват като "остров". След около петдесет години градът се разпрострял върху левия бряг на Сена, сега известен като Латински квартал, и получил новото си име: „Париж“. Но на остров Сите и досега не са отрити остатъци на галите, а на римляните. Такива (на галите) са открити в предградието Nanterre и затова напоследък някои археолози смятат, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните.

Римското владичество е прекратено през 508, когато Кловис прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. Слабостта на Каролингите — френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, Граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая, през 987 г. Хюг Капе, граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

През 11-ти век градът се разпростира към десния бряг. През 12-ти и 13-ти век тук се включва царуването на Филип II Август (1180–1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Нотр-Дам е проектирана и започната. Няколко училища на левия бряг са слети в едно — Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център, временно прекъснат само от Черната смърт — чумната епидемия, избухнала през 14 век. При царуването на крал Луи XIV — „Кралят-слънце“, от 1643 до 1715, кралската резиденция е преместена от Париж в близкия Версай.

Триумфалната арка и Шанз-Елизе

Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони.

През 1870 г. Френско-пруската война завършва с обсада на Париж и на Парижката комуна, които се предават през 1871 г. след тежка зима на глад и кръвопролития. Айфеловата кула, най-добре познатата забележителност на Париж, е построена през 1889 г. в период на просперитет, известен като Ла бел епок (Хубавото време).

В края на август 1944 г. след битката при Нормандия, германският генерал Дитрих фон Холтиц се предава след сблъсъци с Втора френска бронирана дивизия, командвана от Филип дьо Хотклок и подкрепена от Съюзниците.

[редактиране] Население през минали периоди

1801: 547 800 жители
1831: 714 000
1851: 1 053 000
1881: 2 240 000
1901: 2 661 000
1926: 2 871 000

[редактиране] Администрация

Парижкото кметство на брега на Сена

Град Париж представлява департамент на Франция (Париж, 75), част от региона Ил-дьо-Франс. Париж е разделен на двадесет номерирани района, арондисмани. Тези райони са номерирани спираловидно, като първият е в центъра на града.

В границите на Париж се намират и две гори: Болонският лес на запад и Гората на Венсен на изток.

До преди 1964 г., департамент 75 е бил „Сена“, и е съдържал града и заобикалящите го предградия. Промяната в границите довежда до създаването на 3 нови департамента, образуващи пръстен около Париж, често наричан la petite couronne (малката корона): Hauts-de-Seine, Seine-Saint-Denis и Val-de-Marne.

Като изключение от обичайното управление на френските градове, някои правомощия, обикновено възлагани на кмета на града, са възложени на представител на националното правителство — полицейски префект. В Париж например, няма общински полицейски сили, макар че има катаджии по улиците. Това е наследство от положението до 1977 г., когато Париж не е имал кмет и е бил управляван предимно от администрацията на префекта.

Жителите на Париж избират във всеки арондисман няколко общински съветници. Всеки арондисман има свой съвет, който избира кмета на арондисмана. Няколко членове на съветите към арондисманите сформират Съвета на Париж, който избира кмета на Париж и изпълняват двойната функция на общински съвет и генерален съвет на департамента.

Бертран Дьоланое е кмет на Париж от 18 март 2001 г.

Бившите кметове Жак Ширак и Жан Тибери бяха цитирани в скандали с корупция в Париж.

[редактиране] География

Сателитна снимка на Париж. Реката Сена криволичи през средата на снимката. Сивите и пурпурни точки са застроените градски райони. Историческият център е в по-наситен сив цвят от предградията. Мозайката от бежави, зелени, сиви и светлокафяви зони около агломерацията са земеделски земи.

Надморското равнище на Париж варира. Има няколко прочути възвишения :

• Монмартр — на 130 метра (425 фута) надморско равнище
• Белвил — на 115 метра (375 фута) надморско равнище
• Менилмонтан
• Бют-Шомон
• Паси
• Шайо
• Планината Сен-Женевиев
• Бют-о-Кай
• Монпарнас (този хълм е бил изравнен през 18-ти век)

[редактиране] Транспорт

Париж се обслужва от две големи летища: Орли (Orly), южно от града и международното летище „Шарл де Гол“ на север, в Роаси (Charles De Gaulle, Roissy).

Париж има много добре развита мрежа на метро. То е свързано с високоскоростната регионална железопътна мрежа RER (за предградията), с националните влакови линии и с TGV (влакът стрела, наречен още Талис или Евростар).

Градът е главният възел на пътната мрежа на страната и е обраден от околовръстна магистрала, наречена Периферик (Periphérique). Пресечните точки на Периферика се наричат „Порти“, защото отговарят на портите в някогашната крепостна стена. Повечето от портите имат станции на метрото и големи паркинги където посетителите са съветвани да оставят колите си. Движението в Париж е сравнително бавно и опасно и местата за паркиране са много малко.

[редактиране] Забележителности на Париж

Гледка от кулата Монпарнас към Айфеловата кула. Вдясно, в църквата Св. Луи със златен купол, се намира гробът на Наполеон. В далечината се виждат небостъргачите на Дефанс, новият бизнес-център.

[редактиране] Паметници и постройки

• Айфеловата кула
• Триумфалната арка — паметник в центъра на Place de l'Etoile, построен в чест на победите на Франция и на загиналите във войните.
• Les Invalides — музей и гробница на много френски войници, включително Наполеон.
• Консиержри — първата царска крепост в града, в последствие затвор, в който лежали голяма част от членове на Ancien Regime преди смъртта си.
• Palais Garnier — Парижката опера, смятана от Хитлер за най-красивата сграда в света.
• Катедралата Нотр Дам (Парижката Света богородица) на Ил дьо ла Сите
• Samaritaine (Самаритен) — универсален магазин, построен в началото на 20 век.
• Сорбоната — Парижки университ, основан през Средновековието.
• Статуята на свободата — умален вариант на прочутата нюйоркска статуя, която Франция подарява на САЩ през 1886 г.
• Парижкият пантеон — гробница на най-големите герои на Франция.
• Сент-Шапел (Sainte-Chapelle) — малка готическа църква от 13 век.
• Église de la Madeleine
• Плас де Вож (place des Vosges) — първият парижки площад, построен от Анри IV
• Roue De Paris — временно виенско колело, монтирано в периода от 1999 до 2003 г.

Римокатолическата базилика Сакре кьор (Свещено сърце)

[редактиране] Музеи

• Лувър — огромен музей, където се съхраняват произведения на изкуството, в това число Мона Лиза (Джокондата) и статуята на Венера Милоска.
• Музей д'Орсе — музей, разположен в преустроената гара Орсе от 19 век, съдържащ предимно произведения на импресионисти.
• Център Жорж Помпиду, известен и като Бобур — музей на модерното изкуство и културен център с голяма обществена библиотека. Прочут с външния си скелет от сервизни тръби.
• Музей Роден — голяма колекция от произведения на най-известния френски скулптор — Огюст Роден
• Музей Монпарнас — музей в бившето жилище на художничката Мари Василиеф на Авеню дю Мен 21, показва детайлно историята на прочутoто общество на художниците от Монпарнас.
• Музей Клюни, бивше църковно абатство, сега Национален музей на Средновековието, съдържащ голяма колекция произведения на изкуството и продукти на човешката дейност от Средновековието, между които цикъла гоблени Дамата и Еднорогът.

[редактиране] Улици и други места в Париж

• Монмартър — исторически хълм в Париж, където е разположена Базиликата Сакре Кьор, прочут също с кафенета и ателиета на много велики художници.
• Шанз-Елизе — прочут широк булевард, често задръстен от туристи.
• Улица "Риволи" — елегантни бутици за туристи.
• Площад "Конкорд" — в началото на Шанз-Елизе, по-рано Площад "Революция", място на злокобната гилотина и на обелиска.
• Площад "Бастилията" — тук се е намирала Бастилията преди Революцията, а днес е новата опера.
• Монпарнас — историческо място на Левия бряг, прочуто с мюзик-холове, ателиета и кафенета на художници.

Статуята на свободата, умалено копие на тази в Ню Йорк. Подарена на града през 1885 в знак на благодарност за оригинала, статуята гледа на запад, към Ню Йорк

• Гробището Пер Лашез — популярно туристическо място, където се намират гробовете на редица велики френски мъже и жени, както и на известни чужденци, живели във Франция.
• Парижките катакомби
• Халите — търговски център, важен транспортен възел на парижкото метро.
• Льо Маре — старинен (сега моден) квартал на Левия бряг, заселен с много гей-хора и евреи.

[редактиране] Нощен живот

• Лидо — кабаре на Шанз-Елизе, прочуто с екзотичните си представления и с това, че в него по време на войнишки отпуск Елвис Пресли изнася импровизиран концерт.
• Мулен Руж, Салон Лудият кон, Парижката Олимпия, Фоли Бержер — известни нощни клубове

[редактиране] В предградията и околностите на Париж (Île-de-France)

• Бизнес комплекс
  • Дефанс — луксозен комплекс от модерни тридесететажни сгради за бизнес и живеене с театър и търговски комплекс, западно от Париж
• Увеселителни паркове
  • Дисниленд Париж — източно от Париж, в предградието Марн-ла-Вале
  • Парк Астерикс, северно от Париж
• Паметници
  • Голямата арка на Дефанс
  • Версайският дворец — бивш кралски дворец, в град Версай, на югоизток от Париж. Най-голямата туристическа атракция на Франция.
  • Базиликата Сен Дени — готическа катедрала от 12 — 13 век, гробно място на много френски монарси, разположена северно от Париж в едноименното градче.
  • Ренси — град в околностите, където се намира църквата „Нотр Дам“ (1923), дело на Огюст Пере и прочута с бетоновата си конструкция.

[редактиране] Събития

• 52 пр.н.е. — град Лутеция, по-късно Париж, е построен от гало-романите
• 1113 — Пиер Абелар отваря свое училище
• 1163 — Започва строежът на „Нотр Дам“
• 1257 — Основана е Сорбоната
• 1682 — Луи XIV мести френския двор от Лувъра във Версай
• юли 1789 — Щурмуване на Бастилията
  • Кралското семейство е изгонено от Версай и върнато в Париж
• 1814 — Париж е окупиран от армиите на Шеста коалиция след падането на Наполеон
• 1815 — Париж отново е окупиран, този път от Седма коалиция, след края на Стоте дни
• 1840 — Останките на Наполеон са погребани в Лез Инвалид
• 1853 — Барон Осман презастроява центъра на Париж
• 1855 — Световно изложение (1855)
• 1856 — Проведен е Конгресът в Париж
• 1867 — Световно изложение (1867)
• 28 януари, 1871 — Парижката комуна пада
• 1878 — Световно изложение (1878)
• 1889 — Световно изложение (1889) — Айфеловата кула
• 1900 — Световно изложение (1900)
  • Открито е Парижкото метро
• 1925 — Международно изложение на декоративните изкуства и модерната индустрия (1925)
• 1931 — Френска колониална изложба (1931)
• 13 юни 1940 — Нацистите влизат в Париж
• 24 август 1944 — Съюзниците освобождават града
• 1968 — Студентски протести в Париж, комбинирани със серия от стачки на работници в цялата страна заплашват да свалят правителството на Шарл де Гол
• 1999 — Откриване на Националната библиотека на Франция

[редактиране] Побратимени градове

• Сан Франциско (Калифорния, САЩ)

[редактиране] Вижте още

• Личности, свързани с Париж

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с

мултимедийно съдържание за Париж

• Уикипътешествие до Париж
• Хиляди снимки от Париж
• Център Помпиду
• Musée du Louvre — Музей Лувър
• Musée d'Orsay — Музей Орсе
• Musée Picasso — Музей Пикасо
• Версайски дворец
• Операта на Париж
• Айфеловата кула
• Триумфалната арка
• Гробище Инвалид
• Нотр Дам дьо Пари
• Река Сена
• Официален сайт на Париж(на френски) и на английски)
• Повече от 700 снимки на Париж и други райони във Франция
• Снимки на Париж от ролери
• Прочути парижки хотели
• Още парижки хотели
• Кратки факти за Париж
• Снимки на Париж от български турист

Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия.