Евро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Евро

Страна	Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция, Холандия
Код ISO	EUR
Разделение	Цент
Банкноти	5; 10; 20; 50; 100; 200; 500
Монети	0,01; 0,02; 0,05; 0,10; 0,20; 0,50; 1; 2; 5;
Курс	актуален курс
Списък на парични единици по страни

Евро (EUR, €) е валута на дванадесет държави от Европейския съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия , известни още като Еврозона.

Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни са лицензирани от Европейската банка да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. Други държави като Андора, Черна Гора, и Косово, които не са част от съюза, използват еврото като разплащателно средство.

Еврото се администрира от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), съставена от Европейската Централна Банка и централните банки на страните от Еврозоната. То е резултат от най-значителната монетарна реформа в Европа от времето на Римската империя. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за Европейската политическа интеграция.

[редактиране] История

Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То се явява наследник на друга парична единица - екю.

За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието “евро”.

Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на единадесет страни от Европейския съюз се фиксират към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към Еврозоната и става дванадесетата страна в която еврото е официална валута.

На 1 януари 2002 г. първите евро монети и банкноти влизат в употреба с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.

[редактиране] Банкноти и монети

Всички евро монети имат една обща страна и една национална. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява страните от Еврозоната заедно със стойността на монетата. Обратната страна е специфична за всяка държава и представя изображение избрано от страната, която го издава. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евро монетите се отличават по националност, но въпреки това са легално платежно средство във всички страни от Еврозоната, независимо в коя страна се издават. В момента в обръщение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, както и 1 и 2 евро. Монетите от 1 и 2 цента не се използват във Финландия и Холандия.

Евро банкнотите в употреба са с номинална стойност €5, €10, €20, €50, €100, €200 и €500, като в някои държави банкноти от €500 не се издават, но остават официално платежно средство.

Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. На лицевата страна на банкнотите има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост - символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската банка на всички езици на страните от Еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP - съкращение на Европейската банка на 11 езика). Характерно за бакнотите е, че архитектурният стил на монументите изобразени върху тях се променя от класическата епоха (€5), през средновековието (€10, €20), ренесанса и барока (€50, €100) до съвременната архитектура (€500) с нарастване на номиналната стойност.

През 2010 г. се предвижда и издаването на нова серия монети и банкноти с цел да се отрази разширяването на Европейския съюз. Вероятно в тази серия ще бъде включено и изписването евро и на кирилица поради приемането на страната ни в съюза.

[редактиране] Официален знак

Знакът на еврото

Официалният знак на еврото представлява буквата E с две хоризонтални паралелни линии, които минават през нея.

Според Европейската комисия, знакът представлява комбинация от първата буква от “Европа” и гръцката буква епсилон - символ на люлката на европейската цивилизация, а двете паралелни линии символизират стабилността на еврото. Този знак бил избран след конкурс организиран от Европейската комисия, на който е имало десет предложения и бил спечелен от група от 4 дизайнера, които не били назовани офицално. Тази история обаче е оспорвана от бившия главен дизайнер на ЕК Артур Айзенменгер [1], който твърди, че е създал символа повече от четвърт век преди това.

Знакът на еврото се представя в Уникод под името EURO SIGN на позиция U+20AC (десетичен 8364). В HTML можe да се използва и "€", но не всички браузъри подържат този знак, тъй като той е въведен сравнително скоро.

[редактиране] Еврото в международен план

[редактиране] Евро и страните от Европейския съюз

Бивша валута	Код	1 Евро (€)	Дата на фиксиране
Австрийски шилинг	ATS	13,7603	31.12.1998
Белгийски франк	BEF	40,3399	31.12.1998
Германска марка	DEM	1,95583	31.12.1998
Испанска песета	ESP	166,386	31.12.1998
Финландска марка	FIM	5,94573	31.12.1998
Френски франк	FRF	6,55957	31.12.1998
Ирландски паунд	IEP	0,787564	31.12.1998
Италианска лира	ITL	1936,27	31.12.1998
Люксембурски франк	LUF	40,3399	31.12.1998
Холански гулден	NLG	2,20371	31.12.1998
Португалско ескудо	PTE	200,482	31.12.1998
Гръцка драхма	GRD	340,750	19.06.2000
Словенски Толар	SIT	239.640	11.07.2006

Всяка страна от Европейската общност, за да стане членка на общия валутен съюз, трябва да изпълнява определени икономически критерии, наречени Маастрихтски критерии. На 1 януари 1999 г. единадесет от общо петнадесетте тогава страни от европейския съюз изпълняват тези критерии и приемат еврото, като изоставят националните си валути. Обменните курсове на тези валути се фиксират от Европейския съвет на стойности определени въз основа на пазарните курсове от 31 декември 1998 г. и са посочени в таблицата:

Единствено Гърция се присъединява към Еврозоната по-късно (1 януари 2001 г.) и курсът на гръцката драхма се определя въз основа на нейната стойност спрямо еврото на 19 юни 2000 г. От останалите три страни, Великобритания и Дания получават правото да останат извън общата европейска валута, въпреки, че изпълняват критериите за членство във валутния съюз. Швеция, не се присъединява към Еврозоната, защото не изпълнява икономическите критерии за членство, но за момента няма планове да го направи, защото тази възможност е отхвърлена с референдум проведен през септември 2003 г.

Десетте нови членове на Европейския съюз също трябва да се присъединят към Еврозоната, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им програми. Датите за присъединяване са различни за всяка страна и се очаква Словения да влезе във валутния съюз на 1 януари 2007 г., Кипър, Естония, Латвия и Малта е през 2008 г., Литва и Словакия през 2009, Чехия и Унгария през 2010 г., а Полша след 2011.

[редактиране] Евро и България

Въпреки че България все още не е член на Европейския съюз, българското правителство и БНБ са поели ангажимент страната ни да се присъедини към Еврозоната през 2010 г. Бързото присъединяване се дължи на действащия паричен съвет и фиксирания курс на лева спрямо еврото. За да приеме общата европейска валута, страната ни трябва да изпълни критериите за присъединяване от Маастрихт, като постигне висока степен на стабилна икономическа свързаност и да членува най-малко 2 години във Валутен механизъм II. Подобно на Естония и Литва, България ще влезе във Валутен механизъм II, запазвайки паричния съвет. Предполага се, че до 2010 г, страната ни ще изпълни икономическите критериите за присъединяване към валутния съюз и ще има право да издава собствени евро монети.

Според икономическите анализи, с приемането на европейската валута, България ще спести разходите по транзакции на домакинствата и фирмите, ще премахне валутния риск, ще намали номиналните лихвени проценти, ще осигури по-голяма гъвкавост на фискалната политика и допълнително ще се стимулира търговията със страните–членки на паричния съюз. Съществуват обаче опасения, че преминаването към еврото ще доведе до общо повишение на цените, което за сега теоритически се отхвърля от много икономисти.

[редактиране] Евро и останалите европейски страни

Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, въпреки че тези страни не са членове на Европейския съюз. Преди въвеждането на европейската валута, тези държави са използвали френския франк или италианската лира, но след тяхното изчезване те приемат еврото, като национална валута. Трите страни са лицензирани от Европейската банка да издават евро монети със собствен дизайн и в ограничен тираж. Този тираж е толкова ограничен, че в случая на Ватикана, монетите имат по-скоро нумизматична стойност отколкото реална употреба.

Андора, Черна Гора и Косово, които са страни извън Европейския съюз, използват еврото като основно разплащателно средство, без правото да секат монети.

Босненската марка, първоначално обвързана с Германската марка в момента има фиксиран курс към еврото (1 BAM = 1,95583 EUR).

За разлика от България, Румъния запазва независимостта на своята валута по време на икономическите кризи през 90-те години и там не действа валутен борд. Затова покриването на критериите за приемане на страната в Европейския паричен съвет ще отнеме повече време и страната се очаква да се присъедини към еврозоната в периода 2012-2014 г.

[редактиране] Евро и долар

След въвеждането на еврото, курсът му спрямо долара се променя многократно. На 1 януари 1999 г. едно евро се е разменя за 1,18 USD, но още от въвеждането на еврото цената му започва да спада. Някои евро-скептици виждали в този спад знак за провал на общата европейска валута и го приели като доказателство за погрешната монетарна политика на Европейския съюз. На 26 октомври 2000 г. цената на еврото достига най-ниската си стойност и се разменя за 0,8252 USD. След тази дата курсът на еврото започва да се повишава, което било прието като признак на възстановяване. В началото на 2001 г. достига до цена 0,96 USD. След няколко колебания курсът на еврото започва възход спрямо долара и на 15 юли 2002 г. едно евро се разменя за един долар. На 23 май 2003 г. европейската валута преминава стойността си от въвеждането й и на 28 декември 2004 г. достига до най-високата стойност в историята си до днес от 1,3633 USD.

Трайното повишаване на цената на еврото започва скоро след появата на евро банкноти и монети на пазара. Ниският курс на еврото в периода между 1999 и 2002 г. се дължи на недоверието в парична единица, която не съществува в "реална" форма и страха, че проектът за обща валута може да се провали още преди да се е появил. Друг фактор за спада на еврото в този период е фактът, че много централни банки продават голяма част от резервите си в европейски национални валути след като са фиксирани курсовете между тях, тъй като тези валути стават взаимно зависими и при поевтиняване на едната, другите губят стойността си автоматично.