Маастрихтски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маастрихтският договор или договорът от Маастрихт (официално известен като Договор за европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт между 12-те страни, членуващи в Европейските общности след отделни преговори за образуване на икономически и валутен и политически съюз. Той влиза в сила на 1 ноември 1993 г. и води до създаването на Европейския съюз (ЕС). Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 Амстердамски договор.

По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. То включва три основни направления:

• Общ пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности - Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергетика (ЕВРАТОМ) и Европейската икономическа общност (ЕИО)
• Обща политика в областта на външните отношения и сигурността
• Сътрудничество в правосъдието и вътрешните работи

Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски съд, Европейска сметна палата и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единици, по-късно наречена евро.

[редактиране] Съдържание

Маастрихтският договор се състои от преамбюл и седем раздела, а съдържащите се в тях членове са обозначени с букви (до подписването на Амстердамския договор, с който Маастрихтският договор Договорът за европейската общност се преномерират).

Първият дял съдържа общи разпоредби, които определят структурата на ЕС (чл. 1), целите и задачите му и ценностите, на които се основава.

Вторият, третият и четвъртият раздел съдържат измененията и допълненията в учредителните договори на ЕИО, ЕОВС и ЕВРАТОМ. Най-съществени са измененията при ЕИО, която е натоварена с по-широк кръг дейности и е преименувана на Европейска общност.

Дял пети регламентира общата политика в областта на външните отношения и сигурността, а дял шести – тези, които регулират сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Последният дял съдържа заключителните разпоредби, които уреждат процедурата за измененията на договорите и влизането им в сила, приемането на нови членове и действието на Мастрихтския договор, който е сключен за неопределен срок.