Арменски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Арменски (Հայերէն / Hayeren) | |
|---|---|
| Говори се в: | Армения и 29 други държави по света |
| Регион: | Кавказ |
| Общо говорещи: | 9 милиона |
| Ранглиста: | ? |
| Класификация: | Индоевропейски арменски |
| Официално положение | |
| Официален език на: | Армения |
| Контролиран от: | ? |
| Кодове на езика | |
| ISO 639-1: | hy |
| ISO 639-2(B): | arm |
| ISO 639-2(T): | hye |
| SIL: | ARM |
Арменският е индоевропейски език, говорен в Кавказ (предимно в Република Армения) и сред част от арменците в арменската диаспора. Той съставлява самостоен клон в семейството на индоевропейските езици и няма живи близкородствени езици. Много учени смятат, че той е родствен на мъртвите фригийски език, тракийски език и дакийски език. От днес съществуващите езици, гръцкият изглежда най-близък на арменския, макар че последният съдържа и много заемки от персийски език, който също е индоевропейски език.
Фонологията на арменския език е богата на съгласни съчетания по начина на учленяване: преградни и търкави (фрикативни). Преградните в зависимост от звуковия си състав се делят на три групи: преградно-звучни, беззвучни и придихателно беззвучни. Класическият арменски език се отличава от много индоевропейски езици по това, че съдържа шест африкати. Някой езиковеди считат считат, че тези африкати са произлезли под влияние на кавказките езици, а други са на мнение, че те са продукт на историческото развитие на самия арменски. Исторически погледнато, арменският език се развива в два етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на три периода:
1. Древноарменски (“Крапар”, т.е. “писмен” език) или класически период, 5 – 11 век.
2. Средноарменски период, 12 – 16 век.
3. Новоарменски (съвремен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта: Източноарменски литературен вариант и Западноарменски литературен вариант.
Източноноарменският литературен вариант на езика е създаден въз основа на Араратския диалект или въз основа на диалектите от групата “ум” (от формите на спрежение на сегашното и минало несъвършеното време на глаголите в изявително наклонение). При изграждането му важна роля са изиграли някои учебни заведения, от които по-значителни са Астраханското училище (1810 г.), Лазаревският институт в Москва (1815 г.) и Нерсисянското училище в Тбилиси (1824 г.). Източноарменският език е държавен език на Арменската република.
Западноарменският литературен вариант на езика възниква въз основа на диалекта на Константинопол или въз основа на диалектите от групата “гъ” (от формите на сегашното и миналото несъвършено времена на изявителното наклонение). Той се оформя от 12 век и при изграждането му важна роля изиграват западноарменските културни центрове в Константинопол, Смирна, Венеция и Виена. Западноарменският литературен вариант на езика се отличава от източноарменския вариант по различните звукови стойности на някой съгласни от системата на арменската азбука, с разлики в склоненията, местоименията, членообразуването, речниковия състав и др. Тези различия не пречат на говорещите различни варианти да се разбират по между си. Числото на ползващите Западноарменския литературен вариант в Турция, след арменския геноцид, се съкрати драстично, но не напълно, защото в Цариград функционират множество арменски училища и други институции, свързани с местната арменска общност.
Първа класификация на разговорния арменски език е направил Степанос Сюнеци (8 век). Неговата класификация се основава на географския принцип. Той разграничава един централен диалект и седем перифрийните диалекти: корчайски, тайски, хутски,Четвърта Армения, сперски, сюникски и арцахски. Имаме сведения за арменските диалекти и благодарение на изследванията на Фр. Риволи и И. Шредер, направени през 17в. - 18 в. Те регистрират множество диалектни думи, така и дават сведения за агулиския, джулфинския, тбилиския, карабахския, малоазийския и ванския диалекти. Съгласно съвременната арменска диалектология, разговорният вариант на арменският език е представен от около 50 диалекта, които се разделят на източни ( “ум”) и западни ( “гъ”). Източноарменските диалекти са говорими предимно в Република Армения, Иран и Индия. Историческа база за развитието на западните арменски диалекти е била Византия, а по-късно – Турция.
Арменският език се изписва със специфична арменска азбука, създадена от св. Месроп Мащоц през 406 г.
Съдържание |
[редактиране] Граматика
[редактиране] Фонология
Класическият арменски отличава седем гласни, a, i, schwa, отворено e, затворено e, o и u, които се транскрибират като a, i, ē, e, ə, o, ow.
Преградните звуци имат специална аспиратна последователност: p῾ t῾, č῾, k῾.
[редактиране] Съществителни
Класическият арменски няма граматичен род, нито дори и в местоименията. Номиналната инфлексия, обаче, запазва няколко типа стеми. Съществителното може да се мени по шест падежа — именителен, винителен, местен, родителен/дателен, аблатив, творителен.
[редактиране] Източници
- Туманян, З. Г. Древнеармянский язьıк. Изд. “Наука”, Москва, 1971 г.
- Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. “Хайер” - Бургас, София, 1992 г.
- Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1981 г.
- Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. “Хайер” – Бургас, София,1997г.
- Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1980 г.
- Rivola, Fr. Dictionarium armeno-latinum. Mediolani, 1621; Ed.II, Parisii, 1633.
- Schröder, J. Thesaurus linguae armenicae. Amstelodami, 1711.
- Petermann, H. Grammatica linguae armeniacae. Berolini, 1837.
- Hübschmann, H. Armenishe Grammatik. Leipzig, 1897.
- Meillet, A. Esquisse d’une grammaire de comparée l’arménien classique, 2-me éd., Vienne, 1938.
