Хайнрих Бьол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хайнрих Бьол немски писател

Роден:	21 декември 1917 Кьолн, Германия
Починал:	16 юли 1985 Кройцау-Лангенбройх, Германия

Хайнрих Бьол (на немски Heinrich Theodor Böll) е един от най-изтъкнатите немски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 година.

[редактиране] Биография

Хайнрих Бьол е роден в Кьолн в либерално католическо семейство. През 1930-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеристката младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература в Кьолнския университет. Вермахтът му налага да отслужи военната си повинност във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и за цял живот му се налага да ходи по болници. През 1947 г. започва да пише.

Първият му роман "Влакът пристигна навреме" е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Най-известните му романи са "Възгледите на един клоун", "Билярд в девет и половина", "Групов портрет с дама", "Изгубената чест на Катарина Блум". През 1972 г. получава Нобелова награда за литература (последният немец лауреат на наградата е Херман Хесе, 1946 г.) Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

Творчеството му е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм, с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ - материално и психологическо - върху животите на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Анти-героите му са фигурите, облечени във власт - правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силна въздейственост. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

По време на превземането на Кьолн от нацистите, писателят се чувства като изгнанник в родния си град. Последвалите бомбардировки от съюзническите сили го ужасяват. Архитектурно възроденият нов Кьолн го оставя безчувствен - той дори твърди, че би предпочел да гледа катедралата, която все си оставала недовършена от 1848 г. След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз, първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Писателят умира през 1985 г. на 67-годишна възраст. Днес паметта му живее чрез неговото творчество, архива му в Кьолнската библиотека и фондацията "Хайнрих Бьол".

[редактиране] Библиография

Kreuz ohne Liebe, написана 1946-1947; публикувана 2002
Der Zug war pünktlich (Влакът пристигна навреме), 1949
Das Vermächtnis, написана 1948-1949; публикувана 1981
Wanderer, kommst du nach Spa, 1950
Die schwarzen Schafe, 1951
Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
Wo warst du, Adam? (Къде беше, Адам?), 1951
Der Engel schwieg (Ангелът мълчи), написана 1949-1951; публикувана 1992
Und sagte kein einziges Wort (И не каза нито дума), 1953
Haus ohne Hüter (Дом без стопанин), 1954
Das Brot der frühen Jahre (Хлябът на предишните години), 1955
Irisches Tagebuch, 1957
Die Spurlosen, 1957
Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1958
Billard um halb zehn (Билярд в девет и половина), 1959
Ein Schluck Erde, 1962
Ansichten eines Clowns (Възгледите на един клоун), 1963
Entfernung von der Truppe, 1964
Ende einer Dienstfahrt (Така завърши една командировка), 1966
Gruppenbild mit Dame (Групов портрет с дама), 1971
Die verlorene Ehre der Katharina Blum (Изгубената чест на Катарина Блум), 1974
Fürsorgliche Belagerung, 1979
Was soll aus dem Jungen bloss werden?, 1981
Vermintes Gelände, 1982
Die Verwundung, 1983
Frauen vor Flusslandschaft, 1985 (публикувана посмъртно)