Херман Хесе

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Херман Хесе немски и швейцарски писател

Роден:	2 юли 1877 Калв, Германия
Починал:	9 август 1962 Монтаньола, Швейцария

Херман Хесе (2 юли 1877, Калв - 9 август 1962, Монтаньола), немски и швейцарски писател, получил Нобелова награда за литература през 1946.

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години

Родната къща на Хесе в Калв

Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, работили дълго време в Индия. От 1873 те живеят в Калв, където работят в издателска къща под ръководството на Херман Гундерт, дядо на Херман Хесе по майчина линия. През 1881 семейството на Хесе се премества в Базел, Швейцария, където прекарва пет години, преди да се завърне в Калв.

След като завършва Латинското училище в Гьопинген, през 1891 Хесе постъпва в Евангелистката теологична семинария в Маулброн. На следващата година бяга оттам и е открит в полето ден по-късно. След като през май 1892 прави опит за самоубийство, Хесе преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си. През 1893 успява да положи изпит, с който завършва образованието си.

Хесе започва да чиракува в книжарница в Еслинген на Некар, но след три дни напуска. След това, в началото на лятото на 1894, започва продължило 14 месеца чиракуване във фабрика за часовници в Калв. През октомври 1895 отново се мести и става чирак в книжарница, този път в Тюбинген.

[редактиране] Начало на писателска дейност

Книжарницата в Тюбинген, в която Хесе започва работа, е специализирана в областта на теологията, филологията и правото. Неговата работа е да подрежда, опакова и архивира книгите. Той често продължава работа и след края на 12-часовия работен ден и обикновено прекарва почивните си дни сред книгите. Чете теологична литература, а след това Йохан Волфганг фон Гьоте, Готхолд Лесинг, Фридрих Шилер и древногръцка митология. През 1896 в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение.

През 1898 Хесе вече има приличен доход, който му осигурява финансова независимост от неговите родители. През този период той се концентрира върху произведенията на Германския романтизъм, най-вече Клеменс Брентано, Йозеф Фрайхер фон Айхендорф, Фридрих Холдерлин и Новалис. В края на годината той публикува малка стихосбирка, а в началото на 1899 - сборник с разкази. И двете книги нямат особен успех.

От есента на 1899 Херман Хесе работи в известна антикварна книжарница в Базел. През 1900 е освободен от военна служба, заради амблиопия, от която, както и от невралгия и постоянно главоболие, страда през целия си живот. През 1901 Хесе осъществява своята стара мечта и предприема пътуване в Италия. Той започва работа в друг антиквариат в Базел, а публикациите му на стихотворения и разкази вече започват да му носят доходи. Той предизвиква интереса на издателя Самуел Фишер, който публикува успешния роман „Петер Каменцинд“ („Peter Camenzind“) през 1904. След него Хесе напуска работата си и до края на живота си се издържа като писател.

[редактиране] До края на Първата световна война

Възстановка на работното място но Хесе в музея в Гайенхофен

Вече придобил известност, през 1904 Хесе се жени за Мария Бернули, от която има трима сина. Семейството се установява в Гайенхофен на езерото Констанц. Там той пише втория си роман „Unterm Rad“, който е публикуван през 1906. През следващите години Хесе пише предимно разкази и стихове. Публикуваният през 1911 роман „Gertrude“ по-късно е определян от самия него като несполучлив.

През този период възниква напрежение между Хесе и съпругата му и през 1911 той предприема сам пътуване до Шри Ланка и Индонезия. През 1912 семейството се премества в Берн. Семейните проблеми на Хесе са отразени в романа от 1914 „Rosshalde“.

С началото на Първата световна война през 1914, Хесе се записва за доброволец в германската армия, но, тъй като е негоден за фронтова служба, е изпратен да работи в лагер за военнопленници. На 3 ноември 1914 той публикува есето си „O Freunde, nicht diese Töne“, в което призовава германските интелектуалци да не се поддават на национализма. То предизвиква нападки, широко тиражирани в пресата, и отдръпването на някои негови стари приятели. Сред тези, които го подкрепят е приятелят му Теодор Хойс, както и френският писател Ромен Ролан, с когото се срещат през август 1915.

В разгара на тези спорове, Хесе изпада в още по-тежка криза след поредица лични нещастия - на 8 март 1916 умира баща му, синът му Мартин е тежко болен, а съпругата му получава пристъп на шизофрения. Хесе напуска военната служба и е подложен на психотерапия. През този период започват заниманията му с психоанализа, във връзка с които се запознава с Карл Юнг. За три седмици през есента на 1917 той пише романа си „Демиан“ („Demian“), публикуван след примирието през 1919 под псевдонима Емил Синклер.

[редактиране] 20-те години

Херман Хесе през 1925

Когато Хесе се връща към цивилния живот през 1919, бракът му е разрушен. През пролетта той се премества в Монтаньола. Той наема четири стаи в сграда, известна като Каза Камуци, където остава да живее 12 години. Там той започва да рисува, дейност, която е отразена в книгата му „Klingsors letzter Sommer“, публикувана през 1920. През 1922 се появява романът му „Сидхарта“ („Siddhartha“). През 1924 Хесе се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на писателката Лиза Венгер и леля на Мерет Опенхайм. През същата година той получава швейцарско гражданство.

Следващите по-големи произведения на Харман Хесе, „Курортист“ („Kurgast“; 1925) и „Нюрнбергско пътуване“ („Die Nurnberger Reise“; 1927) имат автобиографичен характер. Те са засенчени от следващия му роман, „Степният вълк“ („Steppenwolf“), който също е публикуван през 1927. Малко по-късно той се жени за еврейката Нинон Долбин Ауслендер. През 1931 двамата се местят в новата си къща в Монтаньола.

[редактиране] Последни години

През 1931 Хесе започва да обмисля последното си голямо произведение, „Игра на стъклени перли“ („Das Glasperlenspiel“). Като подготовка за него през 1932 издава новелата „Пътуване към изтока“ („Die Morgenlandfahrt“).

Хесе наблюдава със загриженост вземането на властта в Германия от националсоциалистите. През 1933 той помага на Бертолд Брехт и Томас Ман да напуснат страната, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Въпреки това е обвиняван в подкрепа за режима, тъй като не обявява ясна политическа позиция. В същото време от края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено.

Изолирайки се от политическите конфликти и Втората световна война, Хесе работи върху романа си „Игра на стъклени перли“, който е издаден през 1943 в Швейцария. През 1946 той получава Нобелова награда за литература. След войната Хесе пише по-малко, главно разкази и стихове. Той умира на 9 август 1962 в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.