Съюз на съветските социалистически републики
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||
| Национален девиз: Пролетарий от всички страни, съединявайте се! |
|||||
 |
|||||
| Официален език | няма, de facto руски | ||||
| Столица | Москва | ||||
| Площ - Общо - % вода |
22 402 200 км² 0,5% |
||||
| Население - Общо - Гъстота |
293 047 571 (юли 1991) 13,08/км2 (юли 1991) |
||||
| Създаване - декларирана - призната |
30 декември 1922 1 февруари 1924 |
||||
| Разпадане | 25 декември 1991 | ||||
| Валута | рубла | ||||
| Часова зона | UTC +3 до +12 | ||||
| Национален химн |
Интернационалът (1922-1944) Химн на Съветския съюз (1944-1991) |
||||
Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) (на руски: Союз советских социалистических республик, СССР), наричан още Съветски съюз (Советский союз), е държава в северната част на Евразия, съществувала между 1922 и 1991.
Съдържание |
[редактиране] Състав и териториални изменения
Списъкът на съюзните републики на Съветския съюз се променя с времето, като в последните години от съществуването си той се състои от 15 републики. Русия (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение - площ, население, икономически потенциал и политическо влияние.
Общата площ на Съветския съюз преди разпадането през 1991 година е над 22 млн. кв. км.
В състава на СССР влизат:
- Според Договорът за образуване на СССР (30 декември 1922) - РСФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР и Закавказка Съветска Федеративна Социалистическа Република (от 1936 е преобразувана в отделните съюзни републики - Азербайджанска ССР, Армeнска ССР, Грузинска ССР;
- през 1925 - Узбекска ССР, Туркменска ССР;
- през 1929 - Таджикска ССР;
- през 1936 - Казахска ССР, Киргизка ССР;
- през 1940 - Молдавска ССР, Латвийска ССР, Литовска ССР и Естонска ССР.
От 1940-1954 в състава на СССР влиза същто така Карело-Финска ССР.
[редактиране] Население
Населението на СССР е било 278 млн души (1989), което е правило Съветския съюз една от страните с най-голямо население. От населението руснаците са били най-многобройната етническа група (ок. 140 млн. души), като след тях следват украинците (ок. 50 млн.) и татарите. Голяма част от населението на СССР заемат тюркските народи - казахи, узбеки, туркмени и киргизи. В Кавказ живеят - грузинци, арменци, азербайджанци и други. В Прибалтика живеят литовци, латвийци, естонци и карели, a в южната част на СССР и молдовци. Други големи народи съставлявали населението на Съветския съюз са поляци, беларуси, немци и евреи.
[редактиране] История на СССР
[редактиране] Довоенен период
В началото на 20-те години и особено след смъртта на Владимир Ленин, в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт. Утвърдените авторитарни методи на ръководство, използвани от Йосиф Сталин, който установява режим на еднолична власт.
Към средата на 20-те започва провеждането на "Нова икономическа политика", а след това е проведена ускорена индустриализация и насилствена колективизация, която води до масов глад в страната през 1932-33 година.
Комунистическата партия напълно подчинява държавните структури. В страната е създадена тоталитарна, строго централизирана и военнизирана обществена система, целта на която е бърза модернизация на страната и поддръжка на революционното движение в други страни.
Масовите репресии, особено след 1934, засягат всички слоеве на обществото. Безпрецедентни мащаби придобива принудителния труд в системата на ГУЛАГ.
В края на 30-те. стават резки промени във външната политика на СССР, смяна на курса на колективната сигурност. Сключени са Съветско-германски договори - 1939 (в това число и Пакт Рибентроп-Молотов), с които Нацистка Германия и СССР си поделят сферите на влияние в Европа, в съответствие с които в началото на Втората световна война в състава на СССР са включени Западна Украйна и Западен Беларус, а през 1940 и Прибалтика, Бесарабия (Молдова) и Северна Буковина.
В резултат на започнатата от СССР Съветско-финска война (30 ноември 1939 - 12 март 1940), която нанася силен удар по международния авторитет на Съвтския съюз (СССР е изключен от ОН).
[редактиране] Втора световна война
През 1941 Германия напада Съветския съюз (виж Втора световна война).
Неочакваното нападение причинява големи загуби и страдания на съветските народи, в резултат на която умират десетки милиони души, разрушени са хиляди градове и села, унищожено е селското стопанство, икономиката, разграбени са множество културни ценности от окупираните територии.
По време на войната съветското правителство провежда масови насилствени депортации на цели народи - балкарци, ингуши, чеченци, калмики, кримски татари, карачаевци, понтийски гърци, кримски и таврийски българи, руски немци и други.
През октомври 1944 е анексирана и включена в състава на СССР Тувинската Народна Република.
[редактиране] Следвоенен период
След победата във войната, на основание на договореностите на участниците в антихитлеристката коалиция, територията на СССР е разширена след присъединяването на Южен Сахалин и Курилските острови, района Петсамо (Печенга), Клайпеда, Кьонигсберг (Калининград), Закарпатска Украйна.
В следвоенният период в страната дълго се възстановява разрушената инфраструктура и икономика. Това е съпроводено от крайни и жестоки мерки от страна на съветските власти и особенно в новоприсъединените територии, репресии спрямо представителите на националната буржоазия, интелигенция, предишната държавна власт и участниците в съпротивата в Западна Украйна, Западен Беларус и Прибалтика.
Следвоенните репресии продължават ("Борба срещу космополитизма", "Ленинградското дело" и др.), които секват едва след смъртта на Сталин; скъсани са союзническите отношения със Западните страни, започва Студената война между двете системи, надпревара във въоръжаването и космическите програми.
На XX-та сесия на КПСС (1956) Никита Хрушчов излиза с критика към така наречения "култ към личността" на Сталин. Започва реабилитация на жертвите от репресиите, разрешено е връщането по родните места на депортираните народи (с изключение на кримските татари и турците-месхетинци); отделя се голямо внимание на повишаването на жизнения стандарт на народа, развитие на селското стопанство, жилищното строителство и леката промишленост.
Концентрацията на научни и производителни сили, на материални средства от отделните направления на науката и техниката, позволява да се осъществят значителни достижения: създадена е първата в света атомна електроцентрала (1954), пуснат е първият изкуствен спътник на Земята - Спутник (1957), първият космически кораб с летец-космонавт (1961); разширяват се международните връзки на СССР, намалява заплахата от ядрена война (Договор за забрана на изпитанията на ядрено оръжие 1963 и др.).
Едновременно с опитите за обновление на страната, съветските държавници се опитват да съхранят тоталитарната партийно-държавна система, което претърпява неуспех, а към властта се присъединяват повече консервативни сили. Начело на партията и държавата застава Леонид Брежнев. Икономическите реформи, предприети по инициатива на Алексей Косигин, са забавени, икономиката продължава да се развива по екстензивен път, в значителна степен за сметка на експорта на нефт и газ, хищническо използване на природните ресурси, което позволява на съветските вождове да поддържат висока степен на милитаризация в страната.
Отслабването на международното напрежение се редува с въоръжен натиск и опити за заглушаване на реформирането в Унгария (1956), Чехословакия (1968) и изпращането на войски в Афганистан (1979), които стават повод за повишаването на конфронтацията между двете системи и надпревара във въоръжаването.
[редактиране] Перестройка и разпадане на СССР
Oт 1985 Михаил Горбачов и неговите съмишленици започват политика на реформи, придобила по-късно наванието перестройка, която повишава рязко политическата активност на народа, сформират се масови, а също така и национални движения и организации. Опитите за реформиране на съветската система довежда до задълбочаване на кризата в страната. Една след друга съветските републики започват да приемат декларации за суверенитет. На териториите на републиките започват да избухват етнически конфликти, които централната съветска власт потушава временно чрез изпращане на въоръжени подразделения.
Редица държавни и партийни деятели, под лозунга за съхраняваме на единството на страната и възстановяване на железният партийно-държавен контрол над всички сфери от живота, на 19 август 1991 предприемат опит за държавен преврат, но не получават нужната поддръжка от народа. Този неуспешен опит за преврат довежда до задълбочаване на противоречията между съветските републики, нараства взаимно недоволство между националните елити.
През декември 1991 Беларус, Русия и Украйна обявяват прекратяването на съществуването на СССР и подписват "Съглашение за създаване на ОНД" (8 декември 1991, Минск). Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна се присъединяват към общността с декларация (21 декември 1991, Алма Ата), в която заявяват съпричастност към целите и принципите от "Съглашението за създаване на ОНД".
Съветският съюз оставя след себе си трайна следа в световната история. Държавата, създадена след 1917 година от царстващия революционен ентусиазъм и след жестоки репресии и милиони човешки жертви, постига невероятни достижения в културaтa, наукaта и техникaта; в края на своето съществуване се оказва една от големите световни империи, основаваща се на жесток идеологически и партийно-държавен контрол. Разпадането на Съветския съюз, което до голяма степен се дължи на отслабването на този контрол, довежда до радикални изменения на световната политическа карта и изчезването на двуполюсния свят, основаващ се на баланса на силите на двете свръхдържави - СССР и САЩ.
[редактиране] Териториално делене на СССР
Основна статия: Съюзни републики на СССР
В периода 1954 - 1991 Съветският съюз се е състоял от 15 съюзни републики (ССР):
- Арменска ССР
- Азербайджанска ССР
- Белоруска ССР
- Естонска ССР
- Грузинска ССР
- Казахска ССР
- Киргизка ССР
- Латвийска ССР
- Литовска ССР
- Молдовска ССР
- РСФСР (Руска СФСР)
- Таджикска ССР
- Туркменска ССР
- Украинска ССР
- Узбекска ССР
Всяка република, на свой ред, се дели на области. Латвийска, Литовска, Естонска, Молдавска и Арменска ССР нямат областно териториално деление.
В състава на РСФСР влизат краеве, а в състава на краевете - автономни области. В състава на областите и краевете на РСФСР влизат и национални окръзи (впоследствие се наричат автономни окръзи).
В състава на някои съюзни републики (РСФСР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Узбекска ССР и Таджикска ССР) влизат Автономни Съветски Социалистически Републики (АССР) и автономни области.
Всички административно-териториални единици се делят на райони и градове на областно, краево и републиканско подчинение.
|
|
 |
|
| Азербайджанска ССР | Арменска ССР | Белоруска ССР | Грузинска ССР | Естонска ССР | Казахска ССР | Киргизка ССР | Латвийска ССР | Литовска ССР | Молдавска ССР | Руска СФСР | Таджикска ССР | Туркменска ССР | Узбекска ССР | Украинска ССР
|
||
