Вермахт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вермахт (нем. Wehrmacht дословно — отбранителни сили) са въоръжените сухопътни, военноморски и военновъздушни сили на нацистка Германия, създадени със закон възстановяващ военната повинност, на базата на Райхсвера (съществувал 1919-1935 г.) през март 1935 г., с което се нарушава Версайският договор. Първоначалният им брой е 500 000 души. В навечерието на Втората световна война достигат 3 000 000, а през 1943 г - 11 000 000. Близо 1 000 000 войници от Вермахта по време на войната са негерманци. Играят основна роля в немското настъпление през войната. Забранен след Втората световна война (1945 година) и наследен от Бундесвера.
Съдържание |
[редактиране] История
Обикновено се приема, че Вермахтът е създаден през 1935, но името му се споменава още през 1919 в първите дни от съществуването на Ваймарската република в Законите за допълнителните Райхсвер и за допълнителните Райхсмарине от 6 март и 16 април 1919.
След капитулацията на Германия в Първата световна война Версайският договор налага тежки рестрикции по отношение на военната мощ на Германия. Армията е ограничена до 100 000 военнослужещи и още 15 000 служещи във флота. Флотът трябва да бъде съставен от максимум шест линейни кораба, шест крайцера и дванадесет ескадрени миноносеца. Танковете и тежката артилерия били забранени, а военновъздушните сили били разпуснати. Новата следвоенна войска (Райхсвера) е създадена на 23 март 1921. Всеобщата военна повинност е отменена според същия договор.
Германия веднага започва да търси заобиколни пътища към поддържането на стабилна войска. След Рапалския договор Германия влиза в тайно сътрудничество със СССР. Германия помага на съветска Русия да се индустриализира и руски офицери били обучавани в Германия. Специалисти от немските танкови и военновъздушни войски трябвало да бъдат обучени в Русия, където трябва също така да се проведат немските разработки и производство на химически оръжия и др. Около 300 немски пилоти са обучени в Липетск, близо до Казан се провело танково учение, а токсичният газ е разработен в Саратов.
След смъртта на президента Паул фон Хинденбург на 2 август 1934 на всички войници им е наредено да положат клетва пред Адолф Хитлер. Това минало почти изцяло гладко, тъй като националсоциалистическата идеология била популярна сред немските граждани и войската. Германия започва открито да пренебрегва постановленията на Версайския договор. Всеобщата военна повинност е възстановена на 16 март 1935 и освен 100 000-ната армия всяка година се обучавали по 100 000 човека. В закона за военната повинност е използвано името Вермахт и тази година (1935) е смятана за рождена за Вермахта. Отличителен знак на Вермахта е стилизирана версия на Желязния кръст, появил се за първи път в края на Първата световна война.
[редактиране] Численост и структура
Според проучванията на историка Рюдигер Оверманс във Вермахта се сражават общо 18,2 млн войника, които се включват във войната в хода на нейното развитие и не служат едновременно. Около 5,3 милиона умират на бойното поле и около 11 милиона са пленени от чуждите войски.
Част от чуждестранните доброволци, служили във Вермахта по време на Втората световна война, била съставена от етнически германци, елзасци, холандци, скандинавци, балтийци, балканци, руснаци и кавказци. Руснаци се биели в Руската освободителна армия, а неруснаци от Съветския съюз в района на Кавказ формирали т.нар. Остлегион (Източен легион). Всички тези части били под командването на генерала от кавалерията Ернст Август Кьостринг и представлявали около 5% от силите на Вермахта.
Структурата на армейските групи и армиите е в известен смисъл хаотична, понеже едни и същи армии разполагат с различни армейски групи в различни периоди от войната.
[редактиране] Армейски групи A-H
- Армейска група A (настъпваща към Кавказ): 2 армия, 4 армия, 9 армия, 12 армия, 16 армия, 17 армия, 1 танкова армия, 4 танкова армия
- Армейска група B (от 1943 във Франция при Ервин Ромел): 4 армия, 18 армия (Париж 1940), 17 армия
- Армейска група C: 1 армия, 2 армия, 6 армия, 7 армия
- Армейска група D: 1 армия, 7 армия, 15 армия
- Армейска група E
- Армейска група F
- Армейска група G
- Армейска група H
[редактиране] Допълнителни армейски групи
- Армейска група Африка: 1 италианска армия, 5 танкова армия
- Армейска група Дон (=Армейска група Юг): 886 000 войници при ген. Герд фон Рундщет, Ерих фон Манщайн; 1943 при Харков): 6 армия
- Армейска група Курланд
- Армейска група Център (1943 при Курск; поражението от СССР през 1944 на операция Багратион)
- Армейска група Север: 3 армия, 4 армия - (Източния фронт; Минск 1944)
- Армейска група Юг
- Армейска група Северна Украйна
- Армейска група Южна Украйна
- Армейска група Остмарк
- Армейска група Висла
[редактиране] Военна основа
Военният ред във Вермахта се определя от т.нар. Ауфтрагстактик (тактика на поръчението), пословичната дисциплина и безусловното подчинение, което понякога води до противоречия между офицерския корпус и Националсоциалистическа партия|националсоциалистическата партия.
Военният историк Мартин ван Кревелд анализира и сравнява изключително високата боеспособност на Вермахта, изхождайки от военно-политическия контекст и изолираността му. Той пише, че „Армията на Германия е с отлична военна организация. Що се отнася до бойния дух, енергичността, войнишката солидарност и подвижността, тя вероятно няма равна на себе си армия през 20 век.“ До подобно заключение достига френския историк Филип Масон.
[редактиране] Въоръжение
Вермахтът е отчасти много добре оборудван, но поради недостатъчните ресурси на Германия модерното оборудване не е разпределено напълно сред всички войскови части.
Противно на господстващото днес схващане за Вермахта като високо технологизирана войска, едва 40% от всички части са моторизирани. Останалите 60% се придвижват с коне. Например за транспорта на обоза (провизии, полеви кухни и т.н.) се впрягали коне. Войниците се придвижвали пеш или понякога чрез велосипеди. Оръжейно-технически, части от „модернизирания“ Вермахт имал доста спартанско въоръжение, напр. пушки като старите карабини 98K.
Структурата на мощните танкови войски и по-късно на Луфтвафе осигурява успехите на Вермахта в т.нар. блицкриг (мълниеносни войни), които води. Голямото влияние на политическото управление, в частност тактико-стратегическите директиви на Хитлер, е причината за дълбоките кризи и тежките загуби по време на Втората световна война. Успешните военни действия в мълниеносните войни срещу Полша и Франция убеждават критичните членове на офицерския състав в правилността на новата концепция за въоръжените сили, която отхвърля дълбочинното въоръжаване и призовава за широчинно въоръжаване, но в хода на военните събития тази тактика се оказва погрешна, като войските на по-силните държави не могат да бъдат победени за късо време.
[редактиране] Личности
Важни фигури:
- Лудвиг Бек
- Федор фон Бок
- Валтер фон Браухич
- Ервин фон Вицлебен
- Хайнц Гудериан
- Карл Дьонитц
- Алфред Йодл
- Вилхелм Кайтел
- Алберт Кеселринг
- Евалд фон Клайст
- Ханс Гюнтер фон Клуге
- Ерих фон Манщайн
- Фридрих Олбрихт
- Фридрих Паулус
- Ерих Редер
- Ервин Ромел
- Ханс-Улрих Рудел
- Герд фон Рундщет
- Клаус фон Щауфенберг
- Вилхелм Флике
- Вернер фон Фрич
- Франц Халдер
- Ерих Хопнер
- Херман Хот
- Адолф Хитлер
[редактиране] Литература
- Мартин ван Кревелд: Боеспособност. Военна организация и военна ефективност 1939-1945, 1989, ISBN 3-7930-0189-X
- Филип Масон: Немската Армия. История на Вермахта 1935-1945, 1994/96, ISBN 3-7766-1933-3
[редактиране] Източници
- „Wehrmacht“, статия в англоезичното издание на Уикипедия, 4 декември 2005.
