Френски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Френският език (le français, la langue française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Монако, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

[редактиране] История

Френският е романски език, който се е развил от гало-романските диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от 3 век насам в Западна Европа нахлуват германски племена и някои от тях се установяват в Галия. За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици - дали те са само 400 или 2 % от днещния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).

Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са langue d'oïl и langue d'oc (окситански език), в третата е franco-provençal (френско-провансалски език), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на langue d'oïl - езиците, които използват oïl (в съвременния френски oui) за „да”. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от langue d'oïl, разпространен в района на Париж, или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички langues d'oïl. Оïl произлиза от латинското hoc ille („това е”). Langue d'oc - езиците, които използват oc за „да”, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.

В съвременния френски се използват 2 думи за „да” - oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic (“така”).

[редактиране] Примери

[редактиране] Виж също

• Франкофон
• История на френския език

[редактиране] Външни препратки

Изучаване

• Уроци по френски на 101languages.net
• Изключително приятен сайт за изучаване на френски
• Аудиобаза, индекс
• Основен речник

Данни

• Френският език на Ethnologue

Уикипедия

• Уикипедия на френски