Герб на Сърбия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гербът на Сърбия се появява за първи път по времето на Цар Душан, на чиито печати има изобразен двуглав орел, а също и на деспот Оливер. По-късно по времето на династиите на Лазаревичите и Бранковичите в сборника на Улрих Райхентал (Ulrich Reichental) и Конрад Грюненберг (Konrad Grünenberg) сръбският герб е представен като двуглав златен орел на червено поле. Според Павел Ритер-Витезович - Христофор Жефарович гербът на Сърбия е сребърен кръст на червено поле с по едно сребърно огниво (очила) във всеки ъгъл на кръста. Мавро Орбини сочи същия герб с очила, но поставен на гърдите на едноглав орлел с корона и го представя като герб на Крал Вълкашин. Официално този герб се употребява през трийсетте години на 18 век като герб на карловацката митрополия и е утвърден от императрица Мария Тереза на 17 май 1777 година, а кръстът с очилата се разпространява широко сред сръбския народ като национален герб. И днес този кръст с очила е герб на сръбската патриаршия. В щита на герба на Войводина от 1848 и 1861 г. е изобразен сребърен кръст на червено поле с очила във всеки ъгъл на кръста.
За държавен герб по времето на Княз Милош е утвърден кръстът с очилата. В чл. 4 от Конституцията от 1835 г. е описан така: Народният сръбски герб представлява кръст на червено поле, а между краката на кръста по едно огниво. Гербът е опасан със зелен венец отдясно, а отляво с маслинови листа.
След утвърждаването на Кралство Сърбия е променен и сръбският държавен герб и чл. 2. Конституцията от 21 декември 1888 г. гласи така: Гербът на Кралство Сърбия е двуглав бял орел на червен щит. Над главите на двуглавия бял орел стои кралска корона. На гърдите на орела е гербът на Княжество Сърбия: бял кръст на червен щит с по едно огниво във всеки ъгъл на кръста. Подобно е и описанието на герба в Коснтитуцията от 6 април 1901 и 5 юни 1903 г.
