Войводина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Автономна област Войводина

Знаме

Герб

Официален език	Сръбски и още унгарски словашки хърватски румънски русински
Столица	Нови Сад
Площ	21 500 км²
Министър-председател	Боян Пайтич
Население	2 031 992 (2002) сърби 65.05% унгарци 14.28% словаци 2.79% хървати 2.78% югославяни 2.45% черногорци 1.75% румънци 1.5% цигани 1.43% други 7.97%

Автономната област Войводина (на сръбски Аутономна Покрајина Војводина; на унгарски: Vajdasag Autonom Tartomany; на словашки Autonomna pokrajina Vojvodina; на румънски Provincia Autonomă Voivodina; на хърватски Autonomna Pokrajina Vojvodina; на русински: Автономна Покраїна Войводина) е област в Северна Сърбия с център Нови Сад. Населението ѝ е около 2 000 000 души и е етнически разнородно, като над 25 различни групи съставляват около една трета от него. Във Войводина има шест официални езика.

[редактиране] География

Войводина се простира в Панонската низина и има площ от 21 500 км², на които живеят малко повече от два милиона души население. Главен град на автономната област е Нови Сад. Войводина е съставена от три исторически региона - Банат, Бачка и Срем.

Релефът на Войводина е предимно равнинен с изключение на Срем, където се намира планината Фрушка гора, и югоизточната част на Банат, където се издига Вършачката планина. Най-ниската точка на Войводина е 75 м, a най-високата - 641 м.

Основна артерия и хидрографски източник е река Дунав със своите притоци, която е основен транспортен коридор в цяла Централна Европа. Дължината на Дунав в сръбската част на реката, минаваща предимно през Войводина е 588 километра, като цялата тази дължина е плаветелна. Плавателни са и притоците му Тиса (168 км), Сава (206 км) и Бегей (75 км). Между тях е прокопана цяла мрежа от канали за напояване, отводняване и транспорт. Каналът Дунав-Тиса-Дунав е най-важният от тях и има обща дължина от 939 км, от които 673 км са плавателни.

[редактиране] Политически статут

На-висшият правен акт в Автономната област Войводина е Статутът на областта, хармонизиран с Конституцията на Република Сърбия. Наи-висшето законодателно тяло е Областната скупщина, в която след свободни избори влизат 120 депутати, избирани само от територията на Войводина. В автономната област са равноправни всичките 6 служени езици. Най-висшето изпълнително тяло е Изпълнителният съвет (на сръбски:Извршно Веће), който се състои от Председател на ИС и секретари.

Войводина е член на Съвета на европейските региони при парламента на ЕС, като първия, а засега и единственния регион, който е член, преди още държавата-майка да е член на ЕС или Съветът на Европа. Войводина е съосновател на еврорегиона ДКМТ (Дунав-Кереш-Мориш-Тиса), който обхваща не само Войводина, но и няколко области от Унгария и Румъния. Целта на този регион е сътрудничество в сферата на регионалната икономика, културата и екологическото развитие.

[редактиране] История

През хилядолетията земите на днешна Воиводина са били част от Дакия, Римската империя, Хунската държава, Аварски хаганат, Византия, Първото българско царство, Кралство Унгария, Османската империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. От 1918 година Войводина е част от Кралство на сърби, хървати и словенци.

[редактиране] Античност

Деций Траян

Първото праисторическо население на Войводина се появява преди около 50.000 години. Преди завладяването й от римляните, Войводина е населявана от илирийски, тракийски и келтски племена. От илирийските племена трябва да споменем панонците, чието име римляните дават на днешна Войводина -Панония.

[редактиране] Римско господство

Римляните завладяват тези земи през 1 век пр.н.е.. Шест години след раждането на Исус Христос, илирийските племена се вдигат на голямо въстание.

Сирмиум (днешна Сремска Митровица) е важен римски град. Той е икономически център на римската провинция Панония и един от четирите главни града на Римската империя. В Сирмиум или в неговите околности са родени шест римски императори: Деций Траян (249-251), Аврелиан (270-275), Проб (276-282), Максимиан (285-310), Констанций II (337-361) и Грациан (367-383). Тези императори са романизирани илири.

[редактиране] Славяни и българи

Комитатът на Салан от 9 век

Славянските племена населяват територията на днешна Войводина през 6 7 век. Това са преимно племената на Бодрити, Северани и Браничевци. През 6 век в земите на Сремска област е създена византийската тема Панония, чийто главен град е Сирмиум.

През 9 век земите на днешна Войводина са част от Първата българска държава. Българският комит Салан е управлявал своята гранична област, чиито земи по-късно са известни под названието Бачка. Негов главен град е Тител. Друг български комита, който е управлявал земите на днешна Войводина и по-специално Банат, е Глад. Резиденция му се намира в град Видин, на територията на днешна България. Негов потомък е банатския комита Ахтум. Той е последият български комита, който се съпротивлява на набезите на маджарите.

През 11 век територията на Сремска област е управлявана от Сермон - васал на българския цар Самуил. След падането на Първото българско царство под ударите на Византия, Сермон е заловен и убит, тъй като не пожелал да се подчини на новата власт.

[редактиране] Маджари

Маджарите започват да завладяват земите на днешна Войводина през 10 век, като първо пада Бачка, след като Салан не успява да ги отблъсне. Банат пада под властта на маджарите през 11 век, след поражението на Ахтум, а Сремска област - през 12 век, когато маджарите изтласкват Византия.

В периода 1282 и 1316 година сръбския крал Стефан Драгутин управлява Сремско кралство, което обхваща Мачва, Усора и Соли. Драгутинова резиденция се намира в град Дебърц в Мачва (между Белград и Шабац). В тази епоха с името Срем се наричат две територии: Горни Срем (днешен Срем) и Долни Срем (днешна Мачва). Драгутиновото Сремско кралство всъщност обхваща Долни Срем. Според някои исторически извори Стефан Драгутин е владял също и Горни Срем и Славония, но според други източници местният владетел на Горни Срем е Угрин Чака, а резиденцията му се е намирала в граду Илок. Стефан Драгутин умира през 1316 годинa, а след неговата смърт Сремското кралство е управлявано от неговия син крал Владислав II (1316-1325), а Угрин Чака умира през 1311 година.

Едва след османското нашествие на Балкните започва постепенната миграция на сръбско население от Рашка и Косово на земите на днешна Войводина. След завладяването на Сърбия (1459) oт османците, сръбските деспоти, управляват земите на днешна Войводина като унгарски васали. Резиденцията на сръбските деспоти е в град Купинику (днешно Купиново).

[редактиране] Османско господство

Сръбско царство на Йован Ненад

След Битката при Мохач (1526) и превземането на Банат (1552), целокупна територия на днешна Войводина пада под османка власт. Веднага след Мохачката битката, на историческата сцена излиза самозвания сръбски цар Йован Ненад. С помощта на войската му, съставена предимно от наемници, Йован Ненад поставя под свой контрол Бачка, Северен Банат и част от Сремска област, като основава краткотрайна държава със столица Суботица, в която самозванецът се коронясва за сръбски цар. След по-малко от година унгарските аристократи се съюзяват срещу Йован Ненад и успяват да разбият войската му през 1527 година, а самозвания цар е убит.

След завладяването на земите на днешна Войводина от османците (1552) на територията на Банат е образуван Темишварски елайет, а на териториите на Срем и Бачка са образувани Сремски и Сегедински (Сегедски) санджак. През 1594 сърбите в Банат се вдигат на голямо въстание срещу османците.

[редактиране] Австрийско господство

След подписването на Карловицкият (1699) и Пасаровицкия договор (1718) територията на днешна Войводина става част от владенията на Хабсбургите. Южните части на Войводина са включени в така наречената военна граница, а Банат е отделна австрийска област от 1718 до 1778 годинa.От този период са известни две големи сръбски протеста в Австрийската империя (1690 и 1739). Сърбите в областта са признати за една от "държавните нации" в Империята и им е признато правото на едно отделно войводство с териториална автономия. Това се случва чак по време на революцията от 1848-1849 година.

По време на Въстанието на Ракоци (1703-1711) Войводина е място на кървава война между унгарските въстаници и сърбите, които се бият на страната на Хабсбургите.

Като владение на Хасбургите, в земите на Бачка Банат и Срем се заселват много колонисти, преди всичко немци и унгарци, а също и словаци, хървати, русини, румънци българи и други. След заселването на тези колонисти сърбите губят абсолютното си етническо мнозинство и Войводина се превръща в един от многонационалните региона на Европа.

[редактиране] Революцията от 1848

Сръбска Войводина и Княжество Сърбия

Следвайки подемът от "Пролетта на народите" от 1848 година, сърбите в Австрийската империя свикват Майската скупщина в град Сремски Карловци, на която провъзгласяват "Сръбска Войводина"".

Гербът на Войводство Сърбия и Тамишки Банат

Тя включва Срем, Бачка, Банат и Бараня. За войвода е изабран Стеван Шупликац, а Карловашка митрополия е издигната в ранг Патриаршия, а нейния митрополит - Йосиф Райачич е провъзгласен за сръбски патриарх. Майската скупщина избира народeн съвет като привременно правителство.

Унгарското правителство провъзгласява за бунтовници ръководителите на Сръбска Войводина и изпраща войски. Сърбите дават енергичен отпор. По-късно те са подкрепени от доброволци от Княжество Сърбия. Когато австрийският император обявява унгарските революционери за бунтовници, сръбски военни части от Войводина се включват в императорската войска и участват при потушаването на революцията в Унгария.

След потушаването на унгарската революция, с указ на австрийския император от ноември 1849 година, е формирана отделна австрийска област, наречена Войводство Сърбия и Тамишки Банат (Wojwodschaft Serbien und Tamisch Banat), която се състои от земите на Банат, Бачка и Срем. Областта е управлявана от австрийски губернатор, чието седалище се намира в Темишвар, а титлата велик войвода на Сърбия и Тамишки Банат е носел самия австрийски импаратор. Служебни езици във Войводина са немски и илирийски (сръбски). Войводство Сърбия и Тамишки Банат престава да съществува през 1860 година и е присъединено към Кралство Унгария. На практика това се случва през 1867 и едва тогава Войводина de facto става част от Унгария. Малко преди това, след така наречения Ausgleich (компромис), Австрийската империя e преобразувана в Австро-Унгария, в която Унгария получава статут, почти равен на този на Австрия в Империята.

[редактиране] Най-нова история

След разпадането на Австро-Унгария през 1918 година Великата народна скупщина на сърбите, буневците и другите народи на Войводина, провъзгласява присъединяването на областта към Кралство Сърбия, а по-късно към новоучреденото Кралство на сърби, хървати и словенци, което през 1929 година e преименувано в Кралство Югославия.

В периода 1929-1941 година Войводина е включена в Дунавската бановина, като една от областите на Кралство Югославия. Главен град на Дунавската бановина е Нови Сад, а областта се състои от Срем, Банат, Бачка, Бараня и Шумадия.

През 1941 година Войводина е окупирана от Силите на Остта. Бачка и Бараня са присъединени към Унгария, а Срем е присъединен към Независимата хърватска държава. Орязаната бивша Дунавска бановина (включваща Сръбски Банат, Шумадия и част от Поморавието) образува окупирана Сърбия в периода 1941-1944 година. Банат от своя страна представлява отделна административна единица, управлявана от немското малцинство в областта. Немските окупатори извършват множество престъпления на територията на Войводина, като най-много страда сръбското и еврейско население.

Войводина е освободена през 1944 година, а регионът е политически обновен през 1945 година като автономна област в състава на Нардона република Сърбия.

Войводина днес

Вместо предишното име (Дунавска бановина) областта си връща своето историческо име – Войводина. Главен град на областта е отново Нови Сад. През 1945 година Войводина получава днешните си граници, които включват Срем, Банат, Бачка и и много малка част от Мачва, на десния браг на река Сава.

В началото Войводина има само ограничена степен на автономия, но с Конституцията от 1974 година тя се сдобива със статут на федерална единица в рамките на Югославия, с почти еднакви права като тези на Сърбия.

С идването на власт на Слободан Милошевич Войводина губи статута си на федерална единица (1990) и отново става само област в състава на Сърбия, с малка степен на автономия.

След демократическите промени в Сърбия, през 2002 година на Войводина са върнати част от автономните й правомощия със специален закон.

[редактиране] Население

Етническа карта на Войводина според преброяването от 2002 година

Според последното преброяване от 2002 година в Автономната област Войводина живеят 2 031 992 души, което прави 27,1% от общия брой на населението в Република Сърбия. Сърбите, които във Войводина са 1 321 807 души, са мнозинство в тази многонационална северна сръбска област. След тях следват: унгарците (290.207), словаците (56.637), хърватите (56.546), югославяните (49.881), черногорците (35.513), румънците (30.419), циганите (29.057), буневците (19.766), русините (15.626) и македонците (11.785). Други по-малки етнически групи са украинци, мюсюлмани, немци, словенци, албанци, българи и други. Общо на територията на Войводина има над 26 народности и или етнически групи.

Автономният статут на Войводина, който представлява основен правен акт на областно ниво, позволява служебната употреба, освен на сръбския език, така и на унгарски, словашки, румънски, русински и хърватски език. Това са езиците на най-големите етнически групи в областта.

Според своето вероизповедание населението на Войводина има следната религиозна принадлежност: сърбите, черногорците, румънците, циганите, македонците и украинците са предимно православни; унгарците, хърватите и по-голямата част от българите са католици; русините са униати; словаците са протестанти и католици, а албанците и мюсюлманите по националност изповядват ислямa.

[редактиране] Административно деление

Aдминистратина карта на Войводина

Войводина се състои от 46 общини и едни град, както и от 7 окръга:

---Връзка за редактиране---

редактирай шаблона Окръзи в Република Сърбия
Окръзи в Централна Сърбия
Белградски окръг \| Борски окръг \| Браничевски окръг \| Зайчарски окръг \| Златиборски окръг \| Колубарски окръг \| Мачвански окръг \| Моравишки окръг \| Нишавски окръг \| Пиротски окръг \| Подунавски окръг \| Поморавски окръг \| Пчински окръг \| Расински окръг \| Рашки окръг \| Топлишки окръг \| Шумадийски окръг \| Ябланишки окръг \|
Окръзи в Автономна област Войводина
Севернобачки окръг \| Западнобачки окръг \| Южнобачки окръг \| Сремски окръг \| Севернобанатски окръг \| Среднобанатски окръг \| Южнобанатски окръг \|

[редактиране] Стопанство

Стопанството на Войводина се базира главно земеделието и на плодородните земи на областта, които обхващат 84% от площта й. Нейната висока степен на плодородие се дължи и на добре развитата мрежи от канали за напояване - от 1,78 млн. хка 0,5 се напояват. 70% от тези земи са заети от пшеница, 20% индустриални култури (захарно цвекло, царевица, слънчоглед) и 10% са заети от други земеделски култури. Част от продукцията се изнася, но по-голямата част от нея се преработва от местната хранително-вкусова промишленост - месопреработвателни комбинати, мелници, захарни заводи, рафинерии и т.н.

Във Войводина е застъпена и развита промишленост. В областта има металургичн заводи, заводи за строителни материали, нефтени продукти, електромотори, хартия. Развита е високоттехнологична индустрия, произвеждаща суровини за стоматологията, автомобилостроенето, фармацевтиката и керамиката.

Друга важна сфера в стопанството на Войводина е туризма. Той се базира на развитата речна и езерна мрежа, на термалните извори и балнеолечението, както и на културния туризъм, посредством богатите манастири във Фрушка гора, построени във сръбско-византийски стил през 15 и 17 век.

[редактиране] Галерия

Суботица	Вършац	Сърбобран	Канижа
Кикинда	Сръбският Национален Театър в Нови Сад	Изглед от село Гюргево	Изглед от село Бело блато
Католическата църква в Сърбобран	Maли мост, Зренянин	Ценралният площад в Зренянин	Петроварадинската крепост