Меровинги
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меровингите са династия франкски крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните Франция, Холандия и Германия в периода от 5 до 8 век. Понякога са наричани от съвременниците си „дългокосите крале“, но значението на дългата им коса не е ясно.
Меровингската династия получава името си от Меровех (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на салическите франки от около 447 до 457, и се появява в по-общата история с победите на Хилдерик I (управлявал около 457–481) срещу вестготите, саксите и алеманите. Хлодвиг I, синът на Хилдерик І, успява да обедини почти цяла Галия северно от Лоара (486), да приеме католицизма (496) и да унищожи кралството на вестготите в Тулуза през 507. При смъртта си Хлодвиг І разделя кралството между четиримата си сина според франкския обичай. Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани меровингски крале.
Меровингските крале назначават магнати за comites, графове, натоварвайки ги с отбраната, администрацията и решаването на съдебни спорове. Това се случва във време на колапс на централизираната римска данъчна и административна система и изчезване на старата държавна структура. Графовете трябва да осигуряват армии. Те ги набират от своите подчинени, наричани рицари, получаващи земя в замяна на службата си. Тези армии са свиквани от краля за защита или нападение. Графовете не плащат пари на краля, тъй като няма много пари в обращение. Очаква се кралят да се издържа сам от производството на своя частен домен. Тази система постепенно се развива в западноевропейския феодализъм.
От гледна точка на краля системата не е добра. Той не получава приходи, няма какво да даде, освен земя, която, веднъж дадена, никога не се връща. Кралете стават все по-бедни, все по-безделни или rois faineants. През 7 век те изоставят всяко сериозно усилие да управляват.
В началото на 7 век меровингските крале започват да оставят все по-голяма част от ежедневното управление на един влиятелен служител в домакинството им, наричан maior domo или майордом. Службата на майордомите на свой ред става наследствена в семейството на каролингите. Скоро те се превръщат в истинските военни и политически водачи на франкското кралство. Това си проличава през 732, когато нахлулата в страната арабска армия (маври) от Испания е разбита от войска, водена не от краля, а от майордома Карл Мартел.
Синът на Карл, майордомът Пипин Къси, получава подкрепата на франкските благородници за смяна на династията. Когато папа Захарий го призовава на помощ срещу лангобардите, той настоява в замяна за църковното одобрение за коронацията му. През 751 г. Хилдерик III, последният франкски крал от династията на Меровингите, е свален от власт. Той е оставен жив, но дългата му коса е отрязана и е изпратен в манастир.
