Леонардо да Винчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леонардо да Винчи италиански учен и художник
Роден:	15 април 1452 Винчи, Италия
Починал:	2 май 1519 Амбоаз, Франция

Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) (15 април 1452 — 2 май 1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Съдържание 1 Живот и творчество 1.1 Първи период във Флоренция 1.2 Първи период в Милано 1.3 Втори период във Флоренция 1.4 Втори период в Милано 1.5 Рим 1.6 Последни години във Франция 2 Външни препратки

[редактиране] Живот и творчество

Леонардо да Винчи е роден в град Винчи, Италия, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Изказвани са предложения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на техния син връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца.

Сер Пиеро от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина, приема Леонардо като любимия си син. Пиеро е нотариус от една от най-важните фамилии в града и упражнява професията си с успех.

Първите биографи на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според Джорджо Вазари (1511-1574) „с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“. Според един анонимен флорентински автор „той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице. Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада, къдрава и добре разчесана.“

[редактиране] Първи период във Флоренция

Сер Пиеро се преселва със семейството си във Флоренция около 1464 г. Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио (1436-1488). При Верокио Леонардо оформя своите интереси, натрупва първите си знания, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. В края на май 1472 г. на върха на латерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ са поставени златно кълбо и кръст. Изпълнението на тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо е най-близък свидетел на разработването на проекта. През същата 1472 г. той завършва обучението си и е записан в цеха на флорентинските художници.

През 1469 г. Флоренция се управлява от Лоренцо Медичи „Великолепния“. Родът на Медичите забогатял през 14-15 век от търговски и банкови операции. Сега в лицето на Лоренцо този род обръщал малко внимание на развитието на промишлеността и търговията. Лоренцо обичал разкоша, блестящите и пищни тържества, парадите, турнирите.

През 1478 г. Леонардо получава първата голяма поръчка: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството, Палацо Векио. Работата върви бавно — изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 г. поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината.

От 1478 г. е бележката: „…1478 г. започнах две деви Марии“. Една от картините е навярно „Мадона Беноа“ или „Мадоната с цветето“, която се намира в руския музей „Ермитаж“. Приблизително по това време е създадена картината „Свети Йероним“.

По тогавашната средновековна традиция живописта не влизала в числото на „свободните“ или „благородните“ изкуства. Тя била причислявана към „механичните“ изкуства, т. е. стояла наред със занаятите и живописците не били отделяни от останалите занаятчии. Леонардо горещо се противопоставя на такава оценка за живописта. Тя, според него, не е „механичен занаят“, а „наука“, тя е „законна дъщеря на природата, понеже е породена от природата“. Във Флоренция материалното положение на художниците е затруднено. Известно е, че нуждата принуждава Леонардо да боядисва в златно и ултрамарин часовниковата кула на Сан Донато.

Затрудненото материално положение и невъзможността да реализира творческите си планове карат Леонардо да потърси работа в Милано.

[редактиране] Първи период в Милано

Милано по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан Джан Галеацо Сфорца, но фактически управлява неговият чичо Людовико Сфорца, наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на Медичите, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит била поезията и философията, докато тук с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място — на военното.

През 1482 г. Леонардо се обръща към Людовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец. В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.

Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога (ingenarii ducales). В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“.

Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Людовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н.

През 1487-1490 г. той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.

От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по строителна механика — по теория на дъгите и сводовете.

Леонардо теоретически и експериментално разработва въпроси от съпротивление на материалите и в това отношение е предшественик на Галилео Галилей. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им.

Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени, докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст, във Франция. Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на „Ломелина“ — безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494-1498 г. Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана като го довежда до вътрешния ров на Милано.

В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект Браманте (1444-1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога.

Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487-1495 г. той започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му нервната система.

През този период да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в трапезната на манастира „Санта Мария деле Грацие“. По време на работата си върху нея, той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината.

Трагедията в творчеството на Леонардо — несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности — е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на Франческо Сфорца, при чието проектиране той трябвало да решава редица разнообразни сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона бронз. През 1493 г. глиненият модел на статуята e поставен на градския площад по случай бракосъчетанието на племенницата на Моро, Мария Бланка, с император Максимилиан. Конят така и не е завършен, тъй като голяма част от предвидения за него бронз е използван за отливането на оръжия, които херцог Сфорца използва, за да се противопостави на французите през 1495 г.

Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 г. френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет. Моро бяга от града. За забавление гасконските стрелци на Луи ХІІ простреляли глинения модел на конната статуя. В края на годината Леонардо напуска Милано.

[редактиране] Втори период във Флоренция

През април 1500 г. Леонардо е във Флоренция. Започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506 г., ако не се смята краткото прекъсване, когато той е на служба при Чезаре Борджия.

Докато Леонардо е в Милано, във Флоренция стават големи промени. На 8 април 1492 г. умира Лоренцо Медичи. Същата година в Рим е избран нов папа, Александър VІ Борджия. Две години по-късно, през 1494 г., във Флоренция избухва въстание срещу тиранията на Пиеро Медичи, сина на Лоренцо. В резултат се създават нови органи на държавно управление, въведен е данък върху недвижимите имоти, изгонени са лихварите. За известно време огромно влияние придобива доминиканецът Джироламо Савонарола. Той изобличавал разкоша на богаташите и разпуснатостта на духовниците. Под негово влияние във Флоренция публично се изгарят „безнравствени“ книги, картини, предмети на разкоша. Александър VІ отлъчва Савонарола от църквата и на 23 май 1498 г. бунтовният монах и неговите привърженици са обесени, а телата им изгорени „за да се разделят окончателно душите им с техните тела“.

Когато Леонардо се завръща във Флоренция, на власт са заможни семейства, противници както на Медичите, така и на Савонарола. През 1502 г. за пожизнен галфониер (глава на републиката) е провъзгласен Пиетро Содерини. Положението на флорентинската промишленост по това време е разклатено. Богатите търговци и фабриканти все повече проявяват тенденция да влагат капиталите си в земя. Сред флорентинската интелигенция се засилват мистичните, идеалистичните течения. От мистична екзалтация е обхванат Ботичели, а фра Бартоломео дела Порта след смъртта на своя учител Савонарола четири години не взима четката и постъпва в манастир. Почитател на идеите на Савонарола е и Микеланджело.

Леонардо се чувства чужд на тази среда. Той усилено се занимава с геометрия и математически експерименти и почти напълно се откъсва от живописта. Скоро след като пристига от Милано във Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на големите си технически замисли. Вероятно с това се обяснява постъпването му на служба при Чезаре Борджия, херцог на Валентинуа и незаконен син на папа Александър VІ.

На 18 август 1502 г. на Леонардо да Винчи е възложено в качеството му на военен инженер да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. Той посещава градовете по адриатическото крайбрежие. Отива в Имола, когато тя е обсадена от въстаналите кондотиери. След това оглежда и големия район между Сиена и Фолинио. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно органично цяло.

Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща във Флоренция на 5 март 1503 г. От това време е и писмото му до османския султан Баязид ІІ, в което Леонардо предлага няколко свои изобретения и проекти, между които проект на мост, който да съединява Галата и Константинопол. Галата е предградие на Константинопол, в което живеели много генуезци. Първият (понтонен) мост през пролива е построен чак през 1836 г.

През 1503 г. Флоренция воюва с Пиза, разположена по долното течение на р. Арно. Пиза контролирала излаза на реката в морето и Леонардо е нает да консултира отклоняването на Арно от Пиза, за да се остави обсаденият град без вода. Проектът е изоставен, но Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като замисля начини да регулира течението на Арно по цялото ѝ протежение. Интересен проект за голям канал от Флоренция до крайморска Пиза е съхранен в „Атлантическия кодекс“.

Конструкторските замисли в областта на авиацията, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като той се завръща във Флоренция. Към 1505 г. се отнася т. нар. „кодекс на полета на птиците“, който съдържа указание, че Леонардо замислял да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиедоле. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във въздуха без размахване на криле и за използването в този случай на силата на вятъра.

[редактиране] Втори период в Милано

Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 г. до есента на 1513 г. През 1506 г. Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник Шарл д'Амбоаз. Докато пребивава в Милано, Леонардо на няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504). В Милано той живее като прочут живописец. Около 1507 г. завършва „Леда“, а през 1508-1512 г. работи над „Света Ана“ и „Йоан Кръстител“.

Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Людовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д'Амброаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. „С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици — и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“

В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивно води такива занимания през годините 1510-1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи.

На 23 декември 1512 г. Максимилиан Сфорца, син на Людовико Моро, с 20 000 швейцарци нахлува в Милано и изгонва французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513 г. Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към Рим.

[редактиране] Рим

През май 1513 г. в Рим е избран за папа под името Лъв Х синът на Лоренцо Медичи, Джовани. На Лъв Х принадлежи изречението: „Ще се наслаждаваме на папството, щом Бог ни го е дал.“ Той се заобиколил с художници и поети. За него работят Рафаел и Микеланджело, но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Когато Леонардо получава от папата малка поръчка, той според думите на Вазари: „тутакси се зае да стрива масло и треви за лак“. Като чува за това, папата казва: „Уви, никога нищо няма да направи онзи, който почва да мисли за края на работата, преди още да я е захванал.“ Покровител на Леонардо в Рим е Джулиано Медичи, брат на Лъв Х.

Престоят на да Винчи в Рим е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомическите си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции. От това време е и конфликтът му с някой си Йохан — търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата.

Към 1514-1515 г. е създаден шедьовърът на великия майстор „Мона Лиза“.

В началото на 1515 г. Джулиано Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. От края на римския период е лаконичната му бележка: „Медичите ме създадоха и разрушиха“.

[редактиране] Последни години във Франция

През 1516 г. по покана на френския крал Франсоа І Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект на новия дворец на краля.

Леонардо живее в Кло-Люс, разположен в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък.

Въпреки, че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си.

Умира на 2 май 1519 г.

[редактиране] Външни препратки

• Виртуален музей на Леонардо
• Галерия

Тази статия е включена в списъка на избраните на 1 февруари 2006. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия.