Тайната вечеря (Леонардо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предлага се тази статия да се обедини със статията Тайната вечеря (Леонардо да Винчи).

Тайната вечеря

Леонардо да Винчи,

1495–1497

темперни бои върху насмолен гипс, замазка

460 × 880 см

Санта Мария деле Грацие (Милано)

Тайната вечеря (на италиански, Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи за херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.

[редактиране] Композиция и значение

Картината е с размери 460 × 880 см и и се намира на стената в трапезарията на манастира of Санта Мария деле Грацие в Милано. Темата е традиционна за трапезария, но интерпретацията на Леонардо й придава повече реализъм и дълбочина. Отсрещната страна на трапезарията е заета от фреска на разпятие от Донато Монторфано, към което Леонардо добавя фигури от семейството на Сфорца. Леонардо започва работата си по Тайната вечеря през 1495 и я завършва през 1498 — но не работи постоянно само по тази картина през този период.

Тайната вечеря изобразява реакцията на всеки един от апостолите, когато Исус казва, че един от тях ще го предаде. Всичките дванадесет апостола имат различна реакция при новината, с различна степен гняв и шок. От ляво на дясно:

• Вартоломей, Яков Зеведеев и Андрей Първозвани образуват композиция от три фигури; и тримата изглежда са изненадани. Двете ръце на Андрей Първозвани са в знак "стоп!".
• Юда Искариотски, Петър и Йоан образуват друга тройна композиция. Юда е в сянка, току-що разбрал, че планът му е разкрит. В ръцете си държи малка торбичка със сребро, която е получил като отплата за предателството. Петър изглежда ядосан. Той държи нож, който е насочен далеч от Исус. Най-младият апостол, Йоан, изглежда, че губи съзнание.
• Тома, Яков Алфеев и Филип образуват следващата тройна група от персонажи. Ясно се вижда, че Тома е разтревожен; Яков Алфеев изглежда имумен; ръцете му са във въздуха. Филип сякаш иска допълнително обяснение.
• Матей, Юда Яковов (Тадей) и Симон Зилот също са обединени като тройна композиция. И Тадей, и Матей са обърнати към Симон Зилот, вероятно за да разберат дали той няма отговор на въпросите им.

[редактиране] Повреда и реставрации

През 1517 картината започва да се напуква и люпи. През 1556 — по-малко от 60 години след завършването й — биографът на Леонардо Джорджо Вазари описва картината като вече дотолкова "разрушена", че фигурите са неразпознаваеми. През 1652 е избита врата през (тогава неизвестна) картината, която по-късно е зазидана; това все още може да се види. Вратата е във формата на неправилна арка и е почти в центъра в долния край на картината. На база по-ранните копия на картината се мята, че краката на Исус са били в положение, символизиращо предстоящото разпятие. През 1726 Микеланджело Белоти прави първи опит за реставрация, като запълва липсващите части боя с маслени бои, след което лакира цялата картина. Тази реставрация не издържа дълго и е предприета друга, през 1770, този път от Джузепе Маца. Маца заличава работата на Белоти, след което почти изцяло прерисува почти цялата картина (без три лица). През 1796 френските войници използват манастира за затвор; не е известно дали някой от затворниците не е повредил картината. През 1821 Стефано Барези, експерт в премахването на цели фрески от стените без да поврежда рисунките е повикан да свали картината, за да бъде преместена на по-сигурно място; той лошо поврежда централната част преди да разбере, че творбата на Леонардо не е фреска. След като се отказва, той запълва повредените части с лепило. От 1901 до 1908 Луиджи Кавенаджи първо внимателно изучава структурата на картината, след което я почиства. През 1924 Орест Силвестри прави ново, по-голямо почистване, след което стабилизира някои части с гипсова мазилка. По време на Втората световна война, на 15 август 1943, трапезарията е засегната от бомба; защитните чували с пясък запазват картината, но тя може да се е повредила от вибрацията. От 1951 до 1954 е имало друга реставрация и почистване от Мауро Пеличиоли.

[редактиране] Легенди и алтернативни теории

Съществува схващане, че за нарисуването на Исус и Юда е използван един и същ модел. Младият мъж, който позира на Леонардо за образа на Исус, е пекар, който е едва 19-годишен. Няколко години по-късно Леонардо открива някакъв престъпник за модел на Юда, без да съзнава, че това е същият човек. Няма доказателство, че Леонардо е използвал един и същ модел за двете фигури; предполага се, че е така, заради големия период, в който Леонардо е рисувал стенописа.

Има една теория, за първи път публикувана през 1997 в Прозрението на тамплиерите от Лин Пикнет и Клайв Принс, според която човекът, изобразен отляво на Исус (от негово дясно) всъщност е Мария Магдалина, а не апостол Йоан (както повечето историци смятат). Тази теория е централна тема в нашумелия роман Шифърът на Леонардо на американския писател Дан Браун.

В книгата се казва, че апостол Йоан/Мария Магдалена има женски гърди, женствени черти на лицето и грациозно се е наклонил към Петър. Петър изглежда прави някакъв заплашителен жест към гърлото на Йоан/Мария. Авторът използва тази теория, за да докаже, че Леонардо да Винчи някога е бил глава на тайно общество, Орденът на Сион, което пази тайната на царската кръвна линия на Исус, и че неговите наследници са живи и до днес.