Доплеров ефект
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доплеровият ефект е промяната на приеманата от приемника честота или дължина на вълна при вълни, когато източникът и/или приемникът се движат по направление един към друг. Честотата се увеличава, когато източникът и наблюдателят се доближават и намалява, когато те се отдалечават.
За вълни, разпространяващи се в някаква среда, например звук във въздух, трябва да се отчита поотделно движението спрямо средата на излъчвателя и приемника. За вълни, неизискващи среда за разпространението си, например светлина или електромагнитни вълни, е от значение само скоростта един спрямо друг на излъчвателя и приемника.
Доплеровият ефект е описан за пръв път от Кристиян Андреас Доплер през 1842г. и е наречен на негово име.
Доплер е изследвал промяната на честотата на звуковите вълни при преместване на звуковия източник спрямо неподвижен наблюдател. Той провежда следния експеримент: в продължение на два дни използва влак, натоварен със свирещи тромпетисти като на всеки отделен опит влакът се движи с различна скорост. В експеримента участва музикант, способен да различи промяната във височината на тоновете при приближаването и отдалечаването на влака. Макар, че Доплер не успява да приложи теорията си за светлината, по-късно става ясно, че доплеровия ефект важи и за светлинните вълни и това се превръща в основно доказателство за разширяването на Вселената.
