Ebooks, Audobooks and Classical Music from Liber Liber
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z





Web - Amazon

We provide Linux to the World


We support WINRAR [What is this] - [Download .exe file(s) for Windows]

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
SITEMAP
Audiobooks by Valerio Di Stefano: Single Download - Complete Download [TAR] [WIM] [ZIP] [RAR] - Alphabetical Download  [TAR] [WIM] [ZIP] [RAR] - Download Instructions

Make a donation: IBAN: IT36M0708677020000000008016 - BIC/SWIFT:  ICRAITRRU60 - VALERIO DI STEFANO or
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Звук — Уикипедия

Звук

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране и разширение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Трептящите тела създават около себе си звукови вълни. Достигнали до слуховия орган, те съзават усещане за звук Звуковете биват тонове и шумове. Тоновете се получават в резултат на равномерното периодично трептене. Тялото трепти с еднаква честота. Тонът е вълна с постоянна честота. Непостоянният брой на трептенията за единица време пораждат шум. Тоновете се различават по височина, трайност и тембър. Височината на тона се обуславя от абсолютния брой на трептенията (честота). С увеличаването на честотата се увеличава и височината на тона. Интервалът на честотите, които човешкото ухо може да възприеме като тонове, е между 16 и 20 000Hz, обаче тонове с честота над 4000Hz са музикално неупотребими. Честотитер към които човешкото ухо е най-чувствително са между 1000 и 2000 Hz. При изсвирването на тона ла от първа октава на пианото, струната вибрира с 440 Hz. Следващият тон ла, една октава по-високо, има 880 Hz; точно два пъти повече. Тоновете една и два октави по ниско имат честот 220 и 110 Hz. Следователно, октава е интервалът между два тона, чиито честоти са в съотношение 2:1. Трайността на тона зависи от продължителността на времето, през което звуковите вълни предизвикват възприятие за тон. Силата на тона зависи от ширината на амплитудата, която се получава при трептенето. Колкото е по-голяма, толкова по-силен е тонът. Тембърът е качество, по което се различават музикалнте инструмети и гласове. В природата не съществуват прости тонове. Всеки тон звучи в съчетание с още много други, по-високи от него, наречени обертонове. Те се получават в резултат на това, че трептящият източник на тон освен с цялта си маса трепти и с нейните части. Така при трептенето на цялта маса се получава главният,основният тон. Този тон звучи най-силно и се възприема като единствен. От трептенето на половината маса се получава друг – по-висок, от третината – трети още по-висок и т.н. Основният тон изсвирен на пиано или цигулка има честота 440 Hz, но той съдържа тонове които са точни кратни на 440 880 1320 1760 Hz. Точният интензитет на обертоновете, наречени още хармонични тонове, определят тембъра на тона. Редът, в който се явяват се нарича музикален звукоред.


Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Той не може да се разпространява във вакуум (например в космоса). Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, вследствие на което се получава възприятието на звук. С увеличаване на звуковото налягане звука се чува по-силно и обратно. Възприятието на звуковата сила не се увеличава пропорционално на звуковото налягане, а значително по-слабо - с логаритмична зависимост. Мярката за сила на звук - децибел (dB), също е логаритмична по тази причина. Звукът бива два вида: тон и шум.

„Звукът е разпространяваща се в еластична среда периодична промяна на налягането, амплитудата или скоростта на частица“ (Олсън 1957) или поредица от механични свивания и разреждания (надлъжни вълни), които успешно се разпространяват в някаква среда, която е поне малко свиваема (твърдо тяло, течност или газ, но не вакуум).

Скорост на звука

При нормални условия скоростта на звука е:

  • Във въздух - 330 м/с.
  • Във вода - 1500 м/с.
  • В твърди тела - 2000—6000 м/с.

[редактиране] Вижте още

Our "Network":

Project Gutenberg
https://gutenberg.classicistranieri.com

Encyclopaedia Britannica 1911
https://encyclopaediabritannica.classicistranieri.com

Librivox Audiobooks
https://librivox.classicistranieri.com

Linux Distributions
https://old.classicistranieri.com

Magnatune (MP3 Music)
https://magnatune.classicistranieri.com

Static Wikipedia (June 2008)
https://wikipedia.classicistranieri.com

Static Wikipedia (March 2008)
https://wikipedia2007.classicistranieri.com/mar2008/

Static Wikipedia (2007)
https://wikipedia2007.classicistranieri.com

Static Wikipedia (2006)
https://wikipedia2006.classicistranieri.com

Liber Liber
https://liberliber.classicistranieri.com

ZIM Files for Kiwix
https://zim.classicistranieri.com


Other Websites:

Bach - Goldberg Variations
https://www.goldbergvariations.org

Lazarillo de Tormes
https://www.lazarillodetormes.org

Madame Bovary
https://www.madamebovary.org

Il Fu Mattia Pascal
https://www.mattiapascal.it

The Voice in the Desert
https://www.thevoiceinthedesert.org

Confessione d'un amore fascista
https://www.amorefascista.it

Malinverno
https://www.malinverno.org

Debito formativo
https://www.debitoformativo.it

Adina Spire
https://www.adinaspire.com