Георги Димитров (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Димитров.

---

Георги Димитров български политик
Роден:	30 юни 1882 Ковачевци, България
Починал:	2 юли 1949 Москва, Русия

Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов (също известен като Гео́ргий Миха́йлов Дими́тров, Georgiy Mikhailovich Dimitrov, Georgi Mikhailov Dimitrov) е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949 г.).

Георги Димитров е народен представител в XVI (1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XXVI (1945-1946) Обикновено народно събрание и в VI (1946-1949) Велико народно събрание.

[редактиране] Биография

Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 в с. Ковачевци, Пернишко. Родителите му, Димитър Тренчев и Параскева Досева, са бежанци от Пиринския край. Четири години по-късно семейството му се преселва в София. През 1894, още 12-годишен, поради липса на средства започвa работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов. Там се печата органът на Либералната партия на Васил Радославов „Народни права“.

През 1902 Георги Димитров става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903, Димитров се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев и през 1909, на 21 юли, става член на ЦК на партията на мястото на тежко заболелия Гаврил Георгиев. Той е активист и на Общия работнически синдикален съюз. Димитров ръководи Стачката на пернишките миньори, започнала на 18 юни 1906 и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли той е арестуван за първи път. Добил национална известност, Г. Димитров става депутат след изборите за ХVІ ОНС (24 ноември 1913), когато е само на 31 години и става най-младият народен представител в царството.

На парламентарните банки той е без прекъсване 10 години - до 1923. Като народен представител избягва мобилизацията по време на Първата световна война. Депутатският имунитет му позволява достъп до войниците на Солунския фронт, където води активна антивоенна агитация според постановките на БРСДП (т.с.). За тази си дейност е осъден на строг тъмничен затвор и лежи четири месеца в Софийския централен затвор, от 29 август до 16 декември 1918 г.

Участва в партийния конгрес на 28 май 1919, когато БРСДП (т.с) се преименува на БКП (т.с.) и минава на Коминтерновски позиции. През декември същата година е сред организаторите на Транспортната стачка. Сред организаторите е и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 - 3 януари 1920.

Георги Димитров се включва в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923 заедно с Васил Коларов оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. След неговия разгром бяга в Югославия, а оттам - в Австрия. Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като достига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро.

На 9 март 1933, заедно с няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен от национал-социалистическото правителство на Германия в организирането на подпалването на Райхстага, извършено от психически невменяемия холандски комунист Ван дер Любе, но използвано като претекст от нацистите за разправа с опозиционните партии. Димитров води своята защита на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. В крайна сметка обвинените български комунисти Димитров, Танев и Попов са пуснати да заминат за СССР, като получават съветско гражданство и остават там до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин и изпратени в концлагери.

Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес придобива международна известност, а самият Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Той заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945).

Завръща се в България през 1946 и оглавява БРП (к), която през 1948 се преименува на БКП. Провежда македонизация на населението в Благоевградски окръг. През 1948 съветският официоз вестник „Правда“ публикува критична статия за неговите изказвания в полза на Балканската федерация.

Георги Димитров умира през 1949 в санаториума „Барвиха“ край Москва. Има предположения (непотвърдени), че е отровен по нареждане на Сталин заради голямата му популярност в средите на международното комунистическо движение и политиката му на сближаване с Югославия (и дори обединяване в Балканска федерация), ръководена от нейния неконтролиран от СССР комунистически водач Тито. Тялото му е изложено в мавзолей в София, а след първите демократични промени е погребано в Централните софийски гробища през 1990. Мавзолеят е разрушен на 21 август 1999 г.

[редактиране] Източници

• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
• Борислав Гърдев - прощаване с вожда (биография)

Кимон Георгиев

>>>

министър-председател (22 ноември 1946— 2 юли 1949)

>>>

Васил Коларов от 20 юли 1949