Димитър Благоев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Димитър Благоев български политик |
|
 |
|
| Роден: | 14 юни 1856 Загоричани, днес Гърция |
|---|---|
| Починал: | 7 май 1924 София, България |
Димитър Благоев Николов - Дядото е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Изповядва марксистки идеи, в статиите си лансира идеята за организиране на работническата класа и за придаване на политически характер на борбите ѝ. Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии. Развива идеята за Балканска федеративна република.
Съдържание |
[редактиране] Младежки години и начало на политическата дейност
Роден в село Загоричани, Костурско. През 1871 заминава за Цариград, където остава до 1874. Там 2 години учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев. Благоев продължава образованието си в Одрин (1874-1875), Габрово (1875-1876) и Стара Загора (1876-1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски. След 3 март 1878 г. за кратко работи в тютюнев склад в Свищов. По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879-1880), а от 1881 — в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници - една от първите) социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.
[редактиране] Завръщане в България и създаване на социалдемократическа партия
Скоро след завръщането си в България Благоев започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“. През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се противопоставя на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. През 1890 се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.
През лятото на 1891 Благоев поема ининцативата и има решаващ принос за създаването на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия. Към края на същата година публикува книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ — първото оригинално марксистко съчинение в България. През 1892 публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“. На 1 ноември с.г. в Търново под съвместната редакция на Благоев и Никола Габровски започва да излиза органът на БСДП — вестник „Работник“. На страниците му Благоев защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. Той смята, че е нужно съществуването на партия на работническата класа, в което си схващане си противоречи с организацията на „съюзистите“ — Българският социалдемократически съюз. Те смятат соцално-икономическата обстановка в България за недозряла за създаването на партия. На страниците на в-к „Работник“ Благоев води полемика и с представители на народничеството в България, които твърдят, че в България не може да се създаде работническа класа. Благоев е постоянно преследван от режима на Стамболов — след множеството политически уволнения, през 1893 е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Там го заварва падането на Стамболов от власт през май 1894. Скоро след това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия.
[редактиране] Обединение със „съюзистите“
През 1894г. „партистите“ — БСДП, и „съюзистите“ — БСДС, решават да се обединят в Българската работническа социалдемократическа партия в името на единодействието. Новата партия обаче се раздира от вътрешни идеологически борби между марксисти, водени от Благоев, и реформисти, сред които Кръстю Раковски и Янко Сакъзов. През 1897 Благоев започва да издава сп. „Ново време“, което редактира почти до края на живота си. Заради марксистките публикации в него, Благоев отново е уволнен. През 1899 е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902 отново е избран, този път заедно с Георги Кирков. От страниците на „Ново време“ и парламентарната трибуна Благоев подлага на унищожителна критика не само буржоазните правителства, но и реформисткото течение на „общоделците“ в БРСДП. Това допринася за окончателното разцепване на партията на две — БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки социалисти). Благоев оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции. През 1904 с прякото участие на БРСДП (т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) — първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд — на пернишките миньори от 1906(първата Пернишка стачка), както и на работниците в кибритената фабрика в Костенец от 1909. Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с „общоделците“-реформисти. През 1910 води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория Интернационал. През 1911-1915г. е общински съветник в София.
[редактиране] Сближаване с болшевиките
Под ръководството на Благоев БРСДП (т.с.) приветства Руската революция от 1905-1906г. и организира из цяла България кампания за дарения в нейна полза. Това е ключовият момент в историята на партията и живота на Благоев — началото на силно сближаване с руските болшевики. Въпреки това сближаване, Благоев не приема някои постулати на ленинизма и остава на изконно марксистки позиции — смята, че революцията ще победи първо в развитите капиталистически държави и затова в България за момента не бива да се готви въстание. Не споделя схващането за работническо-селски съюз в името на революцията.
[редактиране] Дейност по време на войните
По време на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по националния въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на „демократическа федерация на балканските народи“. Лансира тази си идея при участието си в Първата (1909г.) и Втората (1915г.) балканска социалдемократическа конференция — срещи на социалдемократическите партии от Балканите. През 1913 отново е избран за народен представител. Като такъв, през 1914 гласува заедно с групата на „тесните социалисти“ против сключването на военния заем на прогерманското правителство на Васил Радославов. По време на Първата световна война заклеймява изповядвания от някои от европейските соцалдемократически партии социалшовинизъм, призоваващ за „защита на отечеството“ (т.е. продължаване на войната).
[редактиране] БКП (т.с.) и последни години
Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа. Под ръководството на Благоев, през 1919 БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в БКП (т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. Самият Благоев обаче до края на живота си не приема напълно ленинизма. След Деветоюнския преврат от 1923, вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП (т.с.) на неутралитет. Скоро след това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС. Според източници от историографията при управлението на Тодор Живков, Благоев подкрепя Септемврийското въстание, но не участва в подготовката му, понеже е на смъртно легло. Според съвременни изследователи той се противопоставя на въстанието, тъй като го смята за нецелесъобразно и зле подготвено. Димитър Благоев умира на 7 май 1924 в София. Има четири деца, от които три стават активисти на левицата.
