Стоян Данев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стоян Данев български политик
Роден:	28 януари 1858 Шумен, днес България
Починал:	30 юли 1949 София, България

Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901-1902), 24-тото (1902-1903), 25-тото (1903) и 33-тото (1913) правителство.

Данев е народен представител в VIII (1894-1896), X (1899-1900), XI (1901), XII (1902-1903), XIII (1903-1908), XIV (1908-1911), XV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919) и XVIII (1919-1920) Обикновено Народно събрание, както и в V Велико Народно събрание (1911). Той е председател на V Велико Народно събрание (1911) и на XV Обикновено Народно събрание (1911-1913).

Стоян Данев учи в Шумен и Прага. През 1876 участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. Учи право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881. През 1883 завършва политически науки в Париж.

След завръщането си в България е чиновник в министерството на финансите, а от 1884 е адвокат в София. От 1894 до 1898 преподава международно право във Висшето училище. Активен деятел на Прогресивнолибералната партия, той става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1899.

В началото на 1901 Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана Българо-руска военна конвенция (1902).

През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народната партия (1911-1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание и изпълнява някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913). В навечерието на Междусъюзническата война той отново оглавява за кратко правителството.

През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет (1916-1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918-1920). През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.

[редактиране] Библиография

• България в международно отношение (1900; лекции)
• Очерк на дипломатическата история на Балканските държави (1922)
• Чехословашко (1923)
• Германските репарации (1924; в съавторство)
• Международно частно право (1927)
• Най-нова дипломатическа история (1935)
• Мемоари (1992)

[редактиране] Източници

• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.

Рачо Петров	>>>	министър на външните работи и изповеданията (4 март 1901— 18 май 1903)	>>>	Рачо Петров
Петко Каравелов	>>>	министър-председател (3 януари 1902— 18 май 1903)	>>>	Рачо Петров
Васил Кънчов	>>>	и.д. министър на народното просвещение (8 февруари 1902— 22 март 1902)	>>>	Христо Тодоров
Иван Гешов	>>>	министър-председател (14 юни 1913— 17 юли 1913)	>>>	Васил Радославов
Иван Гешов	>>>	министър на външните работи и изповеданията (14 юни 1913— 17 юли 1913)	>>>	Никола Генадиев
Андрей Ляпчев	>>>	министър на финансите (28 ноември 1918— 16 април 1920)	>>>	Райко Даскалов