Тодор Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тодор Икономов български политик

Роден:	10 септември 1835 Жеравна, днес България
Починал:	9 ноември 1892 Шумен, България

Тодор Поппетров Икономов (или Тодор Икономпетров Тодоров) е български просветител и политик. Един от най-видните възрожденски учители и участник в борбата за създаване на независима Българска екзархия, той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България.

Тодор Икономов е народен представител в Учредителното събрание (1879), в I (1879) и II (1881) Велико Народно събрание и в I (1879) и II (1880-1881) Обикновено Народно събрание. Той е председател на II Велико Народно събрание.

[редактиране] Биография

Тодор Икономов е роден на 10 септември (29 август стар стил) 1835 в Жеравна в семейство на свещеник. Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848-1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851-1855) и Жеравна (1855-1858), продължава образованието си в София и Сливен. През 1861 заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865 завършва духовна академия в Киев.

След завръщането си в България Икономов е учител в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). За кратко участва в издаването на сп. "Читалище" и редактира в. "Турция", издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна.

След свикването на Учредителното събрание през 1879 Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880), окръжен управител на Шумен (1881). Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и за известно време е председател на новосъздадения Държавен съвет (1882).

През следващите години Тодор Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883-1884). Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, той се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 9 ноември (28 октомври стар стил) 1892 след неуспешен опит за самоубийство.

[редактиране] Библиография

„Нова българска читанка“ (1867)
„Читанка за приготвяне към граматиката“ (1867)
„Пространна българска читанка за приготвяне към българската граматика“ (1868)
„Пълна числителница“ (1868)
„Воскресник, или черковно восточно песнопение“ (1872)
„Избирането на българския екзарх“ (1872)
„Ръководство за словосъчинение на български язик“ (1875)
„Писма за Сърбия“ (1883)
„Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България“ (1885)
„Читанка за първите два класа“ (1886)
„Кратка всеобща история за долните класове“ (1887)
„Елементарна практическа граматика“ (1891)

[редактиране] Източници

Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.

Димитър Трайкович	>>>	кмет на София (1 юли 1880— 30 декември 1880)	>>>	Никола Даскалов
Владимир Роге	>>>	министър на вътрешните работи (31 януари 1880— 3 април 1880)	>>>	Георги Тишев
Драган Цанков	>>>	министър на обществените сгради, земеделието и търговията (2 октомври 1883— 11 юли 1884)	>>>	Петко Каравелов