История на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение, територията на днешна България е сред районите в Европа, най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Рим.

Съдържание

1 Българските земи през Древността (до 5 век)
2 Средновековие (5 век - 1396)
3 Османско робство (1396 - 1878)
4 Трета българска държава (след 1878)
5 Вижте още
6 Външни препратки

[редактиране] Българските земи през Древността (до 5 век)

[редактиране] Предистория (до 12 век пр.н.е.)

През ранната енеолитна епоха се развиват металургията на медта и златото, благодарение на тяхното наличие по повърхността (много реки в България са златоносни). Предполага се, че през енеолита тук е създадена технология за леене на метали.

Има голям брой артефакти на различни места, които показват наличие на развита ранна енеолитна цивилизация - в комплекса Караново V, Хотница, Варненският некропол. Предполага се, че тази цивилизация е най-старата в Европа. Предполага се и развита търговия със Средиземноморието още в началото на енеолитната или халколитна епоха, доказвана с вносни предмети - средиземноморската мида Spondilus. Иван Иванов твърди, че Вадим Массон приема украшенията от Spondilus като най-ранните домонетни форми в Европа.

[редактиране] Траки (12 век пр.н.е. - 1 век пр.н.е.)

Основна статия: Траки

Предполага се, че прото-траките се заселват в източната половина на Балканския полуостров, включително на днешната територия на България, през около 3500 г. пр.н.е. През 12 век пр.н.е. те вече са обособени в различни групи и населяват Балканския полуостров. Древногръцкият историк Херодот дава описание на траките в своята "История" (5-3), и казва че : „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи.“

В средата на 4 век пр.н.е. траките са подчинени от Филип Македонски и Александър Македонски и са включени в Древна Македония, но в края на века възвръщат самостоятелността си. През 3 век пр.н.е. групи келти се установяват в Тракия, но създадената от тях държава не просъществува дълго. В средата на 1 век пр.н.е. днешната територия на България е подчинена от Римската република, с което се слага край на самостоятелността на тракийските племена.

В Древна Гърция траките са смятани за войнствени, известни с нехарактерната за Гърция конница. Дори в римската епоха Тракия е важен източник на войници и гладиатори. Днес основен източник на сведения за траките са археологическите разкопки на големи тракийски гробници и селищни центрове, също така - откритите храмове и светилища. Знатните траки са погребвани в гробници с много имущество, при някои от тях с принесените в жертва жени, със съдове и други предмети, за които може би се смятало, че ще са им необходими в задгробния живот.

[редактиране] Римско управление (1 век пр.н.е. - 5 век)

[редактиране] Средновековие (5 век - 1396)

Прабългарите, чиято прародина се предполага че е Памир (виж Произход на прабългарите), установяват няколко държави по пътя си към Европа. След разпадането на Велика България, която се е намирала в земите на днешна Южна Русия, една част от тях, водени от Аспарух и друга, водена от Кубер се преселват на Балканския полуостров и се сливат с дошлите от север в началото на VII век славяни. В следващите няколко века България воюва с Византийската империя, за да се наложи като сериозна сила в региона и да се разпростре на по-голямата част на Балканите (включвайки териториите на цяла днешна Румъния, цялата днешна Република Македония, части от сегашните Унгария, Сърбия, Гърция. В края на XI век загубва държавността си и изцяло попада под Византийска власт. След 2 века отново възстановява независимостта си ( Втора българска държава), а в края на XIV век бива завзета от Османската империя.

[редактиране] Българските земи през 5 век - 7 век

Основна статия: Българските земи през 5 век - 7 век

[редактиране] Първа българска държава (632 - 1018)

Основна статия: Първа българска държава

По време на Римската империя днешната територия на северна България е била наречена провинция Мизия и е имала смесено население от траки, гърци и даки, повечето от които говорят гръцки или произлезлият от латински – романски. Славяните се населват през средата на 7 век.

През 632 г. прабългарските племена, начело с хан Кубрат, намиращи се до тогава под властта на Тюркския хаганат, се отделят и основават държавата Велика България. През 60-те години на VII век Велика България води войни с Хазарите. През 680 г прабългарите в съюз със славянски племена водят война с Византия, около р. Дунав. След като предводителят на прабългарите хан Аспарух извоюва победа над една от армиите на император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. Битката е проведена южно от делтата на р Дунав. След победата се сключва споразумение между хан Аспарух византийския император. Според това споразумение прабългарите и славяните получават територията между Стара планина и р. Дунав.

Различните уени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. Според други мирният договор не е фактор определящ създаването на една държава и годината на създаване на съвременна България е 632. За повече детаили вижте статията Зараждане на българската държава.

По време на управлението на хан Крум (803-14) България се разраства на югоизток, населвайки територията на днешна София през 811 г. и днешен Одрин през 813 г.. Побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811г. и от черепа му си прави обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да ги премине. Въвежда много строги закони, включително за изкореняване на лозята и членовредителни наказания за крадци.

Княз Борис I - Михаил (852-889 г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези които не желаят да приемат новата религия са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893 г.), заради опита му да върне езичеството.Княз Борис I предприема този ход за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в "семейството" на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква. Борис приема учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886 г.. В началото на 9 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.

Славяните са значително по-многобройни от прабългарите, което довежда до постепенното им претопяване (между 7 век и 10 век). Около 900 г. от смесицата между прабългари, славяни, а и според някои историци траки, формират новата националност на българите. Те се класифицират като южно-славянски народ, каквито са например сърбите, а не като урало-алтайски (каквито са били прабългарите). След покръстването титлата хан се заменя с княз.

По-късно, синът на княз Борис I, Симеон I 893-927г., приема титлата Цар на Българите и император на българи и гърци (наречена от някои историци Западна българска империя), за да се разграничи от урало-алтайските земи, населявани от прабългарите, които по онова време живеели в поречието на река Волга). Титлата император е призната от папата, но не и от византийския император.

Времето на Симеон I е наречено златен век на българската държава. Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя. След множество военни успехи си поставя за цел да превземе Константинопол. Провъзгласява се за император.

След смъртта на Симеон I силата на България спада. Появява се богомилството. По времето на цар Самуил българите губят битката срещу Василий II, който избива хиляди и нарежда 14 000 пленници да бъдат ослепени. Заради тази си постъпка византийският император е наречен българоубиец. Когато цар Самуил ги вижда умира. До 1018 г. страната е превзета от Византия. Това е краят на Първата българска държава.

[редактиране] Византийско управление (1018 - 1185)

Основна статия: България под византийско управление

[редактиране] Втора българска държава (1185 - 1396)

Основна статия: Втора българска държава

[редактиране] Османско робство (1396 - 1878)

[редактиране] България през 15 век - 16 век

Основна статия: България през 15 век и 16 век

[редактиране] България през 17 век - 18 век

Основна статия: България през 17 век и 18 век

[редактиране] Възраждане (18 век - 1878)

Основна статия: Възраждане

[редактиране] Трета българска държава (след 1878)

Третата българска държава започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато в Сан Стефано е сложен край на Руско-турската война. Първоначално територията е обхващала населените с българи територии от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Притеснени от новата голяма сила на Балканите великите сити приемат на конгрес в Берлин Мизия и Софийското поле да се обособят като васално на Турция Княжество България. В рамките на Османската империя остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в територията на Османската империя. На 6 септември 1885 в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя. През 1912 – 1913 България участва в Балканската война, в резултат на което се променя територията и. По време на Първата световна война и Втората световна война България е на страната на победените.

Карта на България 1885 г.

Карта на България 1913-1914 г.

Карта на България 1921 г.

[редактиране] До края на Първата световна война (1878 - 1918)

Основна статия: България от Освобождението до края на Първата световна война

[редактиране] До края на Втората световна война (1918 - 1945)

Основна статия: България между двете световни войни

[редактиране] След Втората световна война (1945-1989)

Основна статия: Народна република България

След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става Народна република България. Начело на БКП и на държавата застават:

През 1971 е приета нова конституция.

В края на 1989 г. Тодор Живков се оттегля и на негово място като председател на държавния съвет застава Петър Младенов, който на следващата година става първият президент на България.