Васил Друмев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васил Друмев български писател
Роден:	около 1840 Шумен, днес България
Починал:	1901 София, България

Васил Друмев (или митрополит Климент Търновски) е роден около 1840–1842 година (не е сигурна датата) в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Умира през 1901 година. Той е вторият български министър-председател, изпълнявал тази длъжност от 6 декември 1879 г. до 3 април 1880 г., както и между 21 и 24 август1886.

Учи в родния си град от 1847 г. до 1856 г. при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия „Михал“ от Доброплодни в първото театрално представление в България (Шумен). Учителят Доброплодни събужда любов към историята, литературата, театъра и импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 г. Васил Друмев става помощник-учител, а през 1858 — получава стипендия, заминава за Одеса и завършва с отличен Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Сава Раковски, който повлиява на младите българчета в патриотично отношение.

Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди... “ и „Милно и жално към въсток гледа... “, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г. написва своята първа повест „Нещастна фамилия“. Публикува преводи от и през руски език. Когато Раковски създава българската легия, Васил Друмев тайно отива в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа (1861). Постепенно си променя възгледите и се оформя катo еволюционист — просветител.

Пише втората си повест „Ученик и благодетели...“ (1864–1865). По същото време постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва с отличие (1869). През 1869 г. отива в Галац (Румъния), после в Браила. Работи като учител и заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и др. основава Българското книжовно дружество (БКД). Става негов действителен член, деловодител и редактор на периодическо списание на БКД. Тук публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и препечатва от в. „Дунавски лебед“ (1861) „Житие и страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки.

Сътрудничи във в. „Съветник“ и „Дунавска зора“. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон под името Климент, а от 1884 г. до 1901 г. е търновски митрополит ректор на Петропавловската семинария край Лясковец (1878–1884). След Освобождението взема участие в Учредителното и I-вото Велико народно събрание. Избран е за министър-председател (1879–1880, 1886). Участва в борбата против Стамболов и Фердинанд. Бива арестуван, заточен в Гложенския манастир и осъден на 3 години затвор. Почетен член на БКД (днешната БАН) от 1898 г. Умира в София.

Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение.

Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. Има и редица слабости — недостатъчна психологическа мотивировка, външни ефекти и риторичност. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.

[редактиране] Източници

• Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.