Осман паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Осман паша османски офицер

Роден:	1832 Токат, дн. Турция
Починал:	14 април 1900 Константинопол, дн. Турция

Осман Нури паша, наричан още Осман ал-Гази („Газията“), е османски офицер, превърнал се в национален герой със своята защита на град Плевен срещу многократно превъзхождащите го числено руски войски по време на Руско-турската война (1877–1878).

Осман завършва военна академия в Константинопол и от 1853 е на служба в кавалерията, като взима участие в Кримската война (1853-1856). По-късно служи в Ливан (1860) и Крит (1866-1869) и взима участие в потушаването на въстание в Йемен (1871). В началото на Сръбско-турската война през 1876 Осман паша получава командването на корпус от 35 000 души, базиран във Видин. За успехите си срещу сърбите той получава званието мушир.

В началото на Руско-турската война през лятото на 1877 армията на Осман паша е прехвърлена на изток, за да спре преминаването на река Дунав от руснаците. Той не успява да достигне навреме до Никопол и се укрепява в Плевен. Осман паша успява да се задържи в града в продължение на 5 месеца, отблъсквайки многобройни руски атаки. Едва на 10 декември 1877, напълно обкръжен, лишен от снабдяване и ранен по време на боевете, Осман паша решава да се предаде, заедно с целия гарнизон.

След завръщането си от руски плен Осман паша заема почетни длъжности в султанския двор и четирикратно е военен министър на Османската империя.