Плевен (битка)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.
|
|||||||||||||||||
| Обсада на Плевен | |||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Конфликт | Руско-турска война (1877–1878) | ||||||||||||||||
| Дата | 20 юли–10 декември 1877 | ||||||||||||||||
| Място | Плевен, България | ||||||||||||||||
| Резултат | Победа за Русия | ||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878). В нея османските сили задържат в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсадени от числено превъзхождаща ги армия на Русия, Румъния и Финландия, като с това забавят руското настъпление в Тракия.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
В края на юни 1877 руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руснаците превземат Никопол сравнително лесно преди подкрепленията да достигнат града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове след като той се укрепява в града там започват да пристигат първите руски части.
[редактиране] Ход на обсадата
[редактиране] Първа атака
Генерал Шилдер Шулднер, командващ Пета дивизия на Девети корпус, има заповед просто да заеме Плевен. Той пристига пред града на 19 юли и започва да обстрелва османските защитни съоръжения, но без да предприема атака. На 20 юли Шулднер напада и успява да отблъсне османците от някои външни укрепления. Осман паша прехвърля подкрепления и предприема поредица контраатаки, които отблъскват руснаците от превзетите позиции, причинявайки 2 800 жертви на цената на 2 000.
[редактиране] Втора атака
През следващите дни и двете страни получават подкрепления. Генерал Николай Криденер пристига с целия руски Девети корпус, а силите на Осман паша нарастват до 20 000 души. На 30 юли руското главно командване нарежда на Криденер да атакува града. Той изпраща кавалерийската дивизия на генерал Шаковски към източните редути, а пехотната дивизия на генерал Михаил Скобелев към редута край село Гривица на север. Шаковски успява да превземе два редута, но до края на деня османците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби достигат 7 300 души, а османските - 2 000.
[редактиране] Трета атака
След неуспеха на втората атака Осман паша не успява да се възползва от преимуществото си и да отблъсне обсаждащите войски. На 31 август той все пак предприема кавалерийско нападение, което струва на руснаците 1 300 жертви, срещу 1 000 при османците.
Руснаците продължават да изпращат подкрепления към Плевен и армията им достига 100 000 души под личното командване на великия княз Николай Николаевич. На 3 септември Скобелев превзема Ловеч, контролиращ снабдяването на османските сили от юг. Оцелелите от ловешкия гарнизон са организирани в 3 баталиона, които подсилват отбраната на Плевен. Осман паша получава и допълнителни подкрепления от 13 баталиона, като армията му достига 30 000 души, най-големия брой за цялата обсада.
На 11 септември руснаците предприемат ново мащабно нападение на Плевен. Скобелев превзема два редута от южната страна, а румънски части превземат важния редут Гривица от север. На 12 септември османците си връщат южните редути, но не успяват да отблъснат румънците от Гривица. От началото на септември до този момент руските загуби възлизат на около 20 000 души, докато османците губят около 5 000.
[редактиране] Превземане на града
Нарастващите руски жертви довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен, широко известен със защитата на Севастопол по време на Кримската война.
Тотлебен решава напълно да обкръжи и изолира града, което е постигнато след битката при Горни Дъбник на 24 октомври. Осман паша отправя искане до командването да изостави Плевен и да се оттегли, но не получава разрешение за това. Лишен от снабдяване той в крайна сметка прави опит да разкъса обсадата.
На 9 декември Осман паша пресича река Вит и атакува на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред руски окопи. Превишавайки почти петкратно османците по численост, руснаците ги отблъскват обратно през реката, като в боя е ранен самия Осман паша. След като за кратко удържат позициите си, османците са отблъснати в града, губейки 5 000 души срещу 2 000 на руснаците. На 10 декември Осман паша предава града и гарнизона на руснаците.
[редактиране] Последствия
Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита печели възхищение сред международното обществено мнение. Същевременно боевете за Плевен стават поле за изява на високите морални качества на руските войски и на българските опълченци. Известна става храбрата съпротива на бойците на майор Горталов, отбранявали редута Кованлък от турците при третата атака на града.
Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които в битката при Шейново в началото на 1878 откриват пътя към османската столица Истанбул.
[редактиране] Източници
- „Siege of Pleven“, статия в Уикипедия на английски [31 август 2005]
