Косово (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.

**Косово**
**Аутономна покрајина Косово и Метохија**
**Kosova**


Официален език	албански, сръбски
Столица	Прищина
Президент	Фатмир Сейдиу
Министър-председател	Агим Чеку
Площ	10 887 км²
Население - Брой (2003) - гъстота	2,0 - 2,2 милиона (прибл.) 185 д./km² (прибл.)

Косово или (официално) Косово и Метохия (на сръбски Косово и Метохија; на албански Kosova) е област в Южна Сърбия.

Тя е автономна област в състава на Република Сърбия, но е предмет на продължаващ териториален спор между сръбското правителство и предимно албанското население. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. Бъдещият постоянен статут на областта още не е определен, водят се преговори по въпроса. През ноември 2006 в Сърбия се провежда референдум за новата конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия.

[редактиране] История

Косово е историческа област. Назанието идва от българското кос, на косо - криво, под ъгъл, тъй като такава е формата на самата котловина.

В античността тя е заселена от дарданите. След 6-7 вeк тук започват да проникват прабългари и авари, заедно с тях и български славяни. По време на Първата българска държава областта е част от българското земилище и е населена с българи. Сръбското проникване е много по-късно - едва през 14 век, когато областта е включена в Душановото царство. За сърбите Косово е свързано с Косовската битка през 1389. По време на турското владичество сърбите заемат само в северозападните части на областта, на запад от линията Прищина - Призрен. На изток живеят българите. Свидетелство за това българско население са съвременните горани - етническа българска група, позната и като торбеши, ислямизирани в 17-18 век.

Албанското проникване в областта започва след 1767, когато голяма част от християнското сърбско и българско население се изтегля заедно с австрийските войски към Дунавската монархия след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия. След Нишкото въстание през 1841, което е потушено главно от албански башибузук, на мястото на избитото и прогонено българско население се заселват албанци, които за следващия един век стават преобладаващо население.

Югоизточно Косово е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918), когато е поделено с Австро-Унгария. По време на Втората световна война Косово е част от намиращата се под италиански протекторат Албания.

След Косовската криза от 1999 година днес Косово се намира под международен протекторат. Водят се преговори между косовските албански лидери и сръбското правителство за решаване на окончателния статут на областта.

[редактиране] Устройство и административно деление

Съгласно Резолюция № 1244 от 10 юни 1999 на Съвета за сигурност на ООН, с която се слага край на военното противопоставяне по време на Косовската криза от 1999, Косово е автономна област в състава на Република Сърбия от Съюзна Република Югославия, преименувана на Сърбия и Черна гора (разпаднала се през 2006). С тази резолюция се регламентира въвеждането на управление на ООН в Косово. Югославските военни и административни власти са изтеглени и е въведена администрация на ООН.

Генералният секретар на ОOН назначава свой специален представител, на когото е поверено управлението на Косово под името Временно управление на мисията на Обединените нации в Косово (УНМИК). Основните и най-висши нормативни актове, издавани от специалния представител, са наредби (regulations, rrequllore, uredbe). В своята първа наредба от 25 юли 1999 специалният представител представя своите правомощия. Цялата законодателна и изпълнителна власт, отнасяща се до Косово, включително и управлението на правосъдната система, е поверена на УНМИК и се изпълнява от специалния представител. Законите, действали на територията на Косово до 24 март 1999 (началото на международната военна намеса), са в сила в случай, че не са в противоречие с международните стандарти за правата на човека или с наредбите на УНМИК. Впоследствие, с приемането на нови законодателни актове от страна на УНМИК, действието на законодателството на Югославия все повече отслабва.

През 2001 с наредба специалният представител приема Конституционна рамка за временно самоуправление, играеща ролята на основен закон на областта. В нея е предвидено изграждането на различни “временни институции на самоуправление”, включително парламент, правителство и съдилища, намиращи се под надзора на специалния пратеник на генералния секретар на ООН.

През декември 2001, след проведени през предишния месец избори, е учреден 120-местен Косовски парламент, чиито закони влизат в сила след утвърждаването им от специалния представител на генералния секретар на ООН. През 2001, с учредяването на парламента на Косово и на редица други институции, започва изграждането на новите учреждения на местно самоуправление в областта.

От 1999 Косово е управлявано от петима специални представители на генералния секретар на ООН: