Индустриална революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Парен двигател на Уат. Създаването на парния двигател поставя началото на Индустриалната революция във Великобритания. Първите машини са създадени, за да изпомпват вода от въглищните мини, което позволява увеличаването на тяхната дълбочина.

Индустриалната революция е дълбока технологична, икономическа и културна промяна, настъпила в Западна Европа в края на 18 и началото на 19 век в резултат на замяната на икономиката, базирана на ръчен труд, с тази, доминирана от промишлеността и машинното производство. Тя започва в Англия с въвеждането на задвижвани с парен двигател машини, главно в текстилната промишленост. Като основни причини могат да се посочат:развитието на естествените науки, математиката, физиката (нови открития в областта на механиката); наличието на много евтина работна ръка; политиката на Англия е да разширява външните пазари и колониалните владения; има натрупан достатъчно технически опит вече от манифактурното производство, който бил използван за конструиране на първите машини и механизми.

Датирането на Индустриалната революция не е точно, като според Аштън във Великобритания тя обхваща периода 1760-1830. Крайната точка също е размита, тъй като от около 1850 тя се слива с Втората индустриална революция, когато технологичният и икономически прогрес получава нов тласък с развитието на параходите и железниците, а в края на века - на двигателя с вътрешно горене и електричеството.

Ефектът от Индустриалната революция се разпростира от Великобритания към Западна Европа и Северна Америка, като в крайна сметка засяга целия свят. Нейното въздействие върху обществото е толкова значимо, че тя често е сравнявана с Неолитната революция, при която човечеството създава земеделието и изоставя номадския начин на живот.

Терминът Индустриална революция е въведен през втората половина на 19 век от Фридрих Енгелс и Луи-Огюст Бланки.