Индустриална революция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индустриалната революция е дълбока технологична, икономическа и културна промяна, настъпила в Западна Европа в края на 18 и началото на 19 век в резултат на замяната на икономиката, базирана на ръчен труд, с тази, доминирана от промишлеността и машинното производство. Тя започва в Англия с въвеждането на задвижвани с парен двигател машини, главно в текстилната промишленост. Като основни причини могат да се посочат:развитието на естествените науки, математиката, физиката (нови открития в областта на механиката); наличието на много евтина работна ръка; политиката на Англия е да разширява външните пазари и колониалните владения; има натрупан достатъчно технически опит вече от манифактурното производство, който бил използван за конструиране на първите машини и механизми.
Датирането на Индустриалната революция не е точно, като според Аштън във Великобритания тя обхваща периода 1760-1830. Крайната точка също е размита, тъй като от около 1850 тя се слива с Втората индустриална революция, когато технологичният и икономически прогрес получава нов тласък с развитието на параходите и железниците, а в края на века - на двигателя с вътрешно горене и електричеството.
Ефектът от Индустриалната революция се разпростира от Великобритания към Западна Европа и Северна Америка, като в крайна сметка засяга целия свят. Нейното въздействие върху обществото е толкова значимо, че тя често е сравнявана с Неолитната революция, при която човечеството създава земеделието и изоставя номадския начин на живот.
Терминът Индустриална революция е въведен през втората половина на 19 век от Фридрих Енгелс и Луи-Огюст Бланки.
[редактиране] Източници
- „Industrial Revolution“, статия в Уикипедия на английски [2 август 2005]