Главен мозък
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Главният мозък е орган на централната нервна система на гръбначните животни, намиращ се в черепната кухина. Теглото му при човека е 1350-1400 грама, което не е от значение за интелекта на човека. От главния мозък излизат 12 чифта черепно-мозъчни нерви. Главният мозък се дели на продълговат мозък, мост, среден мозък, междинен мозък, малък мозък и краен мозък. Продълговатият мозък е продължение на гръбначния мозък. Мозъкът е изграден от бяло и сиво мозъчно вещество. Бялото мозъчно вещество е разположено отвън. Сивото мозъчно вещество е разположено отвътре. В него се намират центровете на важни дейности на организма като център на дишането, на кръвообръщението, на слюнкоотделянето и други. При увреждане на центъра на дишането и кръвообръщението се стига до смърт. От продълговатия мозък излизат 4 черепно-мозъчни нерви. Най-голям е блуждаещият нерв, който инервира сърцето и вътрешните органи. Мозъкът е разделен на две полукълба, десен лоб и ляв лоб.
[редактиране] Външни препратки
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
