Маламир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кана субиги Маламир е монарх, управлявал България от 831 до 836 г. Маламир е третият най-малък син на кана субиги Омуртаг. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на втория му брат Енравота (Воин) поради проявени симпатии към християнството. Той бил малолетен при възцаряването си и за негов регент и съуправител е избран кавхан Исбул.

Във вътрешната си политика новият български владетел продължава гонението на християните в България и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с франките и византийците. Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан още от Омуртаг и през 836г. предприема поход срещу България. Българите начело с кавхан Исбул отговарят като навлизат във византийските териториии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент Пловдив е включен в пределите на България.

През 836 Маламир неочаквано умира и тъй като не оставя наследници, престола заема Пресиян - син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на младия български владетел - най-вероятно е станал жертва на заговор.