Марин Дринов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Марин Дринов български историк |
|
 |
|
| Роден: | 20 октомври 1838 Панагюрище, България |
|---|---|
| Починал: | 13 март 1906 Харков, дн. Украйна |
Проф. Марин Стоянов Дринов (руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография и е член-основател и пръв Председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
[редактиране] Биография
Роден през 1838 в Панагюрище, през 1858 Марин Дринов заминава в Русия, за да продължи образованието си. Учи история и филология в Киев и Москва. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава магистърска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 е признат за редовен професор.
По време на Временното руско управление на България (1878–1879) той е министър на народното просвещение и духовните дела. В този период участва активно изграждането на държавните устои на нова България. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на България.
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. Марин Дринов умира в Харков през 1906 след продължително боледуване от туберкулоза.
[редактиране] Някои произведения
- 1869 — Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история
- 1869 — Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес
- 1872 — Заселение Балканскаго полуострова славянами
- 1876 — Южные славяне и Византия в Х веке
[редактиране] Външни препратки
| --- | >>> | председател на БАН (1869— 1882) | >>> | Васил Стоянов |
| Васил Стоянов | >>> | председател на БАН (1884— 1894) | >>> | Климент Търновски |
