Боймица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Боймица

Данни
Население:	3 275 (2001)
Надм. височина:	14 м
Геогр. положение:	40° 59' 1 сев. ш. 22° 32' 6 изт. д.
Пощ. код:	614 00
Тел. код:	23830-3

Боймица (варианти Боемица, Бойница, Бойлица, на македонски Бојмица, на гръцки Αξιούπολη, Аксиуполи, катаревуса Αξιούπολις, Аксиуполис, старо Μποϊμίτσα, Боймица) е град с 3 275 души население (2001), разположен в северната част на Република Гърция, Област Централна Македония, Ном Кукуш, център на едноименния дем.

Съдържание

1 География
2 История
- 2.1 В Османската империя
- 2.2 В Гърция
3 Забележителности
4 Дем Аксиуполи
5 Родени в Боймица
6 Външни връзки
7 Бележки

[редактиране] География

Боймица е разположен в областта Боймия, кръстена на името на града, по долното течение на Вардар (гръцки Аксиос) след излизането й от последия й пролом Циганска клисура в Солунското поле. Градът е на 62 километра северно от Солун и на 34 километра западно от административния център Кукуш. Боймица се намира на десния бряг на реката в подножето на планината Паяк (гръцки Пайко). Така градът на една от основните пътни артерии в географската област Македония свързваща Солун с Вардарска Македония и Сърбия. Съвременната магистрала Е75 обаче минава по левия бряг на Вардар покрай съседния на Боймица град от другата страна на реката Ругуновец (или Карасуле, на гръцки Поликастро).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Хората винаги са ценели възможностите, които предлага Вардар като пътна артерия и областта Боймия е заселена от праисторически времена. Според преданията селото Боймица се създава някъде около 1700 година от сливането на три български села в Боймията. Около 1760 в Боймица се заселват изселници от южномакедонското село Драцко (днес Даскио), а в 1822 и бежанци от Негуш (гръцки Науса) след разорението на града от Мехмед Емин паша по време на Гръцката революция.

През 1843 година османските власти позволяват на боймичани да построят църква в селото и веднага започва изграждането на храма "Свети Димитър", завършен в 1859 година. Църквата е изписана между 1860 и 1862 година от известния зограф Маргарит от село Кулакия. Първото гръцко училище в селото е отворено в 1894 година.

В края на 19 век Боймица е голямо българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 в Богемица има 85 домакинства, с 58 жители мюсюлмани и 348 жители българи. ^[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година Боймица има 1 220 жители българи християни и 625 жители турци. ^[2] В началото на 20 век по-голямата част от селото се отказва от Цариградската патриаршия и приема духовното върховенство на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в селото има 1 360 българи екзархисти. Според екзархийската статистика от 1910 година в Баница живеят 978 българи, 379 турци и 128 цигани. ^[3]

В икономическия живот на боймичани основна роля играят два географски фактора - голямата река Вардар и хайдушката планина Паяк. Така боймичани от стари времена са раздвоени между търговията и хайдутлука - "поминаа, заминаа лоши луге харамии, харамии Боймичани" се пее в една народна песен ^[4]. Самото име Боймица показва хайдушкия нрав на жителите му. В края на 19 век много боймичани хайдутуват из Паяк, като най-известният от тях е Апостол Терзиев от стария боймичански хайдушки род Терзиевци, който впоследствие влиза в редовете на ВМОРО и се превръща Апостол войвода Ениджевардарското слънце, легендарният защитник на българщината в Ениджевардарско и Гевгелийско. Боймичани взимат активно участие в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и срещу гръцките андарти. Селото пострадва при Вандовската афера. Боймичани участват в Илинденското въстание, а след него на 23 ноември 1903 година селската чета се сражава с редовна турска войска.

[редактиране] В Гърция

По време на Балканската война гръцката армия влиза в Боймица на 22 октомври 1912 година и турската власт е заменена с гръцка. Новата власт започва систематичен терор над всяко проявлени е на българщината. Десетки жители на селото са арестувани и държани без присъда в Солунския затвор "Еди куле", затова че са участвали в Македоно-одринското опълчение или дори само за това, че са се обявили публично за българи. Едва на 15 февруари 1914 година 14 боймичани са освободени. 338 семейства от Боймица, Баровица, Бугариево, Гавалянци и други села се записват в руското консулство в Солун за емиграция. В 1913 година след окончателното определяне на гръцко-сръбската граница, при което Гевгели остава в Сърбия в Боймица се заселват много гъркомански семейства от Гевгели и Гевгелийско, а българите продължават да се изселват. "Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково", пише в рапорт от Солун през април 1914 година Сократ Тодоров.

През Първата световна война в Боймица се установява щаб на съглашенските войски, които допринасят значително за модернизирането на града. Французите изместват течението на Боймишката река, правят съвременния пазар и построяват теснолинейна железопътна линия, използвайки стари релси от парижката трамвайна мрежа. В 1914 година в Боймица идват и първите гръцки бежанци от Източна Тракия от районите на Мидия и Чаталджа. През 1919 година част от тях се завръщат в Източна Тракия само, за да емигрират отново след Лозанския мир при размяната на население между Гърция и Турция в 1924. Първите бежанци от Понт пристигат в Боймица през 1919 година, последвани от голямата вълна през 1922 - 1924 от районите на Трапезунд, Керазунд, Триполи. Също в 1923 няколко влашки семейства от Мъглен от село Ливадия се преместват в Боймица, както и още гъркомански семейства от Гевгели, а много гръцки войници от южните краища на страната остават в града след края на Първата световна война. През 1924 година официално от Боймица в България се изселват 183 български семейства или 536 души, а 20 семейства се изселват в Гевгели, тогава в Югославия. Така след тези многобройни миграции хората с гръцко национално съзнание стават мнозинство в градчето.

През април 1923 година чета от 12 души на възстановената ВМРО под командването на войводата Стефанов се сражава при Боймица 6 часа с гръцка жандармерия и войска. Двама от българските четници се самоубиват, за да не бъдат пленени живи, а останалите си пробиват път през блокадата. От гръцка страна падат шестима убити. След сражението гръцка войска и жандармерия претърсват всички околни български села къща по къща, за да открият изчезналата българска чета. Над 230 българи, мъже и жени, са арестувани и хвърлени в затворите, но гръцките власти не откриват следите на четниците.

На 1 януари 1927 година Боймица е прекръстена на гръцкото име на Вардар Аксиос - Аксиуполи - градът на Вардар.

С началото на Итало-гръцката война в 1940 година терорът над българщината в Боймица отново се засилва, много семейства смятани за "неблагонадеждни" са принудени да се изселят, какъвто случаят със 70-годишният Андон Стоянов и семейството му. През Втората световна война германските войски влизат в Боймица на 8 април 1941 година, но градчето остава с гръцка администрация и не е присъединено към България. Изготвената по германско нареждане българската комисия в 1941 година констатира, че в Боймица все още живеят 30 български семейства със 150 души. За останалите села от днешния дем Аксиуполи резултатите са следните: Оризарци - 32 семейства със 152 души, Шльопинци 6 семейства с 30 души, Сехово 20 семейства със 100 души, Горгопик 52 семейства с 280 души.

През Гражданската война много от жителите на съседните села се преселват в Боймица. Така напълно се изселва село Древено (Пили) и почти напълно голямата влашка паланка Ливадия.

Преброявания

1913 - 750 (грешни данни)
1920 - 1 595
1928 - 1 945
1940 - 2 237
1951 - 2 738
1961 - 3 564
1971 - 3 155

[редактиране] Забележителности

В Аксиуполи има природонаучен музей с една от най-добрите експозиции в цяла Гърция. [1]

[редактиране] Дем Аксиуполи

Аксиуполи днес

Дем Аксиуполи има 6 725 жители (2001) и в него влизат следните демови секции и селища:

Демова секция Аксиуполи (3 458 жители)

град Аксиуполи (Αξιούπολη) (3 275 жители)
село Пиги (Πηγή) (Извор) (183 жители)

Демова секция Горгопи

село Горгопи (Γοργόπη) (Горгопик) (960 жители)

Демова секция Идомени (438 жители)

село Идомени (Ειδομένη) (Сехово) (235 жители)
село Доганис (Δογάνης) (Шльопинци) (49 жители)
село Хамило (Χαμηλό) (Алчак) (154 жители)

Демова секция Плагия

село Плагия (Πλάγια) (Кара Синанци) (304 жители)

Демова секция Ризия (1 109 жители)

село Ризия (Ρύζια) (Оризарци) (592 жители)
село Валтотопи (Βαλτοτόπι) (Дъмбово) (346 жители)
село Кабохори (Καμποχώρι) (Валгат) (171 жители)

Демова секция Скра (287 жители)

село Скра (Σκρα) (Люмница) (219 жители)
село Купа (Κούπα) (68 жители)

Демова секция Фанос

село Фанос (Φανός) (Мая даг) (169 жители)

Пиги е бившето българско село Извор (Кънчов, 190 жители българи). Горгопи е бившето българско село Горгопик (Кънчов, 760 жители българи). Идомени е Сеово (Сехово) (Кънчов, 800 жители българи). Доганис е Шльопинци (Кънчов, 410 жители българи). Плагия е турското село Кара Синан или Кара Синанци (Кънчов, 2 000 жители турци). Фанос е турското село Мая даг (Кънчов, 3 200 жители турци). Ризия е българското село Оризарци (Кънчов, 38 жители българи). Валтотопи е Дъмбово (Дъбово) (Кънчов, 276 жители българи). Кабохори е Валгат (Кънчов, 140 жители българи). Скра (Люмница) и Купа са населени с мегленски власи (Кънчов, Люмница 2 600, Купа 600 жители власи).