Полупроводник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Полупроводниците са вещества с кристален строеж, при които връзката между съседните атоми е ковалентна — всеки атом е свързан със съседния чрез двойка общи електрони. Чистите полупроводници имат слаба проводимост. Най-често използван за целта е силицият, който е от 4-та валентност.
[редактиране] Принцип на получаване
Към чистия силиций се добавят примеси, за да се повиши неговата проводимост.
Ако добавим вещества от 5-та валентност, ще получим допълнително електрони, които не могат да се свържат в ковалентна връзка и остават свободни. Тези полупроводници се наричат N-полупроводници и са с електронна проводимост (N-проводимост). Примесите, които създават такива проводници, се наричат донорни.
Ако добавим вещества от 3-та валентност, ще получим места, където няма електрони, които да образуват решетката. Тази липса се нарича „дупка“. Такива полупроводници се наричат P-полупроводници и са с дупчеста проводимост (P-проводимост). Примесите, които създават такива полупроводници, се наричат акцепторни.
И двата вида полупроводници пропускат еднакъв ток и в двете посоки, тоест те се явяват проводници с по-високо съпротивление. Когато обаче се комбинират 2 или повече полупроводника от различен тип (N, P), на границата между двата полупроводника се получава така нареченият P-N преход, който е проводим само в едната посока и въз основа на който са изградени полупроводниковите елементи като диоди, транзистори, тиристори, интегрални схеми.
[редактиране] Значение
Откриването на полупроводниците и свойствата на P-N прехода позволява миниатюаризация на електронните устройства и увеличаване на техните възможности.
Тази статия, свързана с физиката, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.
