Политическа коректност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Политическа коректност (и още политически коректен) e политически, културно-социологически термин, отразяващ установяването на система от рамки и правила, включително "политически коректен език", който има ограничаваща функция във връзка с етически, морални съображения, и тази задържаща и ограничаваща функция е по отношение на всяка обществена и социална изява, която би могла да касае теми от тънък характер, както и възможния и допустим обществен дебат по редица остри обществени проблеми и използваната в такива дискусии терминология. Има началото си в страните от индустриалния Запад от сравнително неотдавна, през 70-те години на XX век. Целта на политическата коректност (ПК) е по адрес на дадени обособени социални - малцинствени групи да се избягва употребата на думи и изказвания, които членовете на тези групи считат или евентуално биха могли да счетат за оскърбителни, а вместо това на "политически коректен език".
Тоест политическата коректност като такава е типът социално поведение, което се съобразява с обикновено малцинствени групи, използа език, който не би бил обиден или накърняващ, това е поведение зачитащо правата, свободата и правото на уважение на индивидите от малцинствените групи.
Самият политически коректен език е начинът по който политическата коректност се изразява.
Примери: според ПК негри е "некоректен" термин, а "политически коректният" е афро-американци. В САЩ и Канада се налага понятието коренни американци вместо индианци. В последно време се поставя въпрос за употребата на афро-американци и се търси по-подхадящ термин. Виж по-долу речник с политически коректните термини на български език.
Защитниците на термина и на неговото прилагане излагат основно довода, че заменяните термини са обидни или пренебрежителни и че трябва да се заменят с „политически“ приемливи термини. Според критиците му това е обикновена употреба на евфемизми и при това явлението е доведено до абсурд. Крайните му критици го представят като практическо приложение на хипотетичния „новговор“ от антиутопията „1984“ на Джордж Оруел.
В САЩ политическата коректност до голяма степен е не мнение, а официална политика.
Съдържание |
[редактиране] Какво е „Политическа коректност“?
От гледна точка на общественото развитие ПК представлява сравнително безболезнен начин на туширане на проблеми или изглаждане на остри противоречия с минимални усилия (тоест, без да се прилагат особени усилия за разрешаване на самите противоречия и за отстраняване на породилите ги причини). Политическата коректност е всъщност една много базисна форма на цензура, действаща още преди започване на дискусията. Невъзможно е да се дискутира нещо, за което или няма думи, или не е позволено да се произнесат наличните думи. Практиката да не се обсъждат публично някои явления, а тези, които ги назовават с имената им, да бъдат заклеймявани, е много мощна и се използува широко. За целта се отглеждат специални „думи - плашила“. С произнасянето на някоя такава дума самото обсъждане приключва, а на посмелия да се изкаже „политически некоректно“ се налага да се оправдава и извинява. Нещо повече: лицата, политиците и обществените движения, нарушаващи рамките и правилата на ПК и използващи политически некоректна терминология или обсъждащи обществени проблеми в рамките на политически некоректен дебат, е прието да бъдат политически маргинализирани.
[редактиране] Лингвистични основи
Един от аргументите в защита на употребата на политически правилен език е, че той служи за предотвратяване нанасянето на обида, базирана на разлики или недъзи. Друг аргумент се базира на теорията, че езиковите конструкции (language's grammatical categories) оформят идеите и действията на говорещия ги човек. И в двата случая целта е хората да се замислят върху предубежденията си, което спомага да направят по-внимателен избор на думите, които ще ползват и по-ясно да преценяват нещата, които различните хора могат да сметнат за обидни.
Два популярни примера за тази практика са предпочитането на думата “инвалид” пред “сакат” и на “психично болен” пред “луд”.
Хората, критикуващи избора на думи за политически правилния език смятат, че новите термини са затрудняващи и евфемистични (заобиколни, смекчаващи) заместители на оригиналния неукрасен език, явно открояващ различия по раса, пол, сексуална ориентация, недъзи, религия и политически убеждения.
Защитниците на политически правилния език твърдят, че основанията за промяна на езика и терминологията са следните:
- Правата/възможностите/свободите на определени хора са ограничени заради категоризацията им като членове на група, ползваща се с лошо име.
- Това определение за групата е подразбиращо се и подсъзнателно, както и подпомогнато от лесната възможност да залепиш етикет някому.
- Ако се ограничи възможността им да използват думи-етикети, хората ще са принудени да се замислят с какви думи да нарекат някого.
- Ако се наложи да се замислим с какви точно думи да определим някого, започваме да се интересуваме от него повече като индивидуалност, отколкото като член на някаква група.
В лингвистиката силната форма на хипотезата Сапир-Уорф гласи, че езиковите конструкции (language's grammatical categories) контролират възможните мисли на говорещия. Докато малко хора поддържат хипотезата Сапир-Уорф в силната и форма, много лингвисти приемат по-умерена версия, а именно че начинът, по който виждаме света, се влияе от езиковия стил, който ползваме. Според силната форма на хипотезата “сексистки език” поощрява сексистки мисли.
Ситуацията се усложнява от възможността членовете на дадена група да приемат термини, които други се опитват да променят. Например в САЩ глухите хора винаги са смятали етикета “глух” за отразяващ положението на членовете в групата, а не за обиден или презрителен. В днешни дни вместо етикета “глух” там се използва терминът “човек с нарушен слух”, включващ и хората с частична загуба на слуха поради старост, злополуки и други причини. Макар че е политически коректен, много глухи хора смятат новия термин за омаловажаващ техния недъг.
[редактиране] Явлението в България
Понятието „Политическа коректност“ доскоро не се използуваше в България. Но явлението съществува, както личи от следните примери:
[редактиране] През социалистическо време
Някои думи и изрази тогава бяха неупотребяеми, а други можеха да се употребяват само по отношение на чуждите, капиталистическите страни, но не и за България и по-големия брат - Съветския съюз. За другите социалистически страни беше различно - все пак, „големият брат“ беше един, ние му бяхме най-верни и най-правилно спазвахме линията му, а другите - не чак толкова. Думите-плашила по това време бяха: фашист, чуждопоклонник, враг на народа, антисоциалистически елемент, западно влияние. Неупотребими изрази бяха:
- Комунистите крадат;
- Партията греши;
- Проблеми на социализма - проблемите бяха само отделни, частични и временни;
- Коледа, Дядо Коледа - не, само Нова година и Дядо Мраз;
- Преди Христа (пр. Хр) и след Христа (сл. Хр.) - имаше преди и след новата ера - пр.н.е сл.н.е.;
Следните изрази можеше да се употребяват само за „тях“, но не и за нас:
- бедност, недоимък;
- дефицит на основни стоки;
- корупция;
- влакова катастрофа;
- самолетна катастрофа;
- обир на банка;
- голяма производствена авария;
- атомна авария, радиоактивно заразяване - чак до 1 седмица след Чернобилската авария;
- екологически проблеми, замърсяване;
- политическа опозиция;
- стачки и демонстрации;
- агресия в чужда страна. Агресори бяха те, нашето беше братска помощ;
- криза.
- шпиони. Ние имахме разузнавачи;
- проституция
- наркомания
- серийни убийци
- емигранти. Ние имахме невъзвращенци и изменници на родината
- гастарбайтери
- полицаи. Коректният израз беше милиционери
Тези ограничения се налагаха безкомпромисно, което накратко се предава от типичния за онова време израз: Така е, ама смееш ли да се обадиш!
[редактиране] В днешното демократично време
- Цигани - не, те са роми!
- Циганите крадат, циганин открадна, циганска престъпност;
- Ромите крадат, ром открадна, ромска престъпност;
- Българите крадат, американците крадат, японците крадат, норвежците крадат (толкова абсурдни, колкото и предишните подточки);
- представителството във власта на евреите е непропорционално голямо на техния брой - под 2000;
- представителството във власта на българските жени е непропорционално малко на техния брой - над 4 милиона;
- „педерас“ (граматически, но и политически некоректно е без "т", въпреки че голяма част от българите я използва така), хомосексуалист;
- американска агресия, американски престъпни бомбардировки;
Съответните „думи-плашила“ са: фашист, антисемит, комунист, хомофоб, ксенофоб, терорист. Заплахата от прибиране в затвор или лагер не съществува вече, но механизмът на „думи-плашила“ работи. Очевидно това е някакъв атавистичен механизъм, подобен на табуто при диваците, който посветените използват срещу непосветените. Някои от тези думи имат свои политкоректни двойници, които могат да бъдат употребени на практика за същите лица и явления в зависимост от политическата конюктура комунтист - левичар, терорист - бунтовник, ксенофоб - борец за национално освобождение, правозащитник, фашист - десен
[редактиране] Политическата коректност и Уикипедия
Макар че не е упоменато директно, Уикипедия е замислена като противоотрова за „Политическата коректност“. За Уикипедия е задължителен не принципът на ПК а този на Неутрална гледна точка: [...] Фактите трябва да се изложат, а мненията да се представят такива, каквито са. Целта не е да се пишат статии, предлагащи най-разпространената гледна точка, а по-скоро да се представят всички гледни точки по дадена тема [...]
Според основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, неутралната гледна точка е „безусловна и не може да бъде предмет на спорове” (absolute and non-negotiable). [1]. За да е по-ясно, се обяснява изрично: Настоящата политика на Уикипедия допуска включването на неприятно съдържание, стига това да не нарушава нашата официална политика и особено неутралната гледна точка, [...]
