Ирония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иронията е стилистично-изобразителен похват, троп, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература. Думата произлиза от гръцки: εἰρωνεία, което означава привидно невежество (техника, използвана често от древногръцкия философ Сократ).

Иронията получава разнообразни нюанси вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на сарказма. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.

Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например гротеската, карикатурата, парадоксът, пародията, травестицията, хиперболата и шаржът.

Вариант на иронията е самоиронията, която е пародиен израз на самокритика с иронична отсенка.