Сократ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сократ.
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Сократ древногръцки философ |
|
 |
|
| Роден: | 4 юни 470 пр.н.е. Атина, Гърция |
|---|---|
| Починал: | 399 пр.н.е. Атина, Гърция |
Сократ (на гръцки Σωκράτης) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси, той създал нов клон на философията, която дотогава била ограничена от рамките на теориите за природата, отнасящи се до морала и моралното образование. Този нов "жанр" във философската наука се нарича "етика" (от гр: етос - характерното за отделния човек, това, което го различава от другите и му придава индивидуални черти). За Сократ моралното развитие било най-важната човешка задача. За него философията не е била само куп от учения и догми, а и начин на живот. Живеейки според своите философски принципи, Сократ не е имал време да живее "за себе си", отказвал е да взима и пари за преподаването си.
Сократ е роден в Атина, в дома Алопеке. Баща му, Софрониск е бил скулптор, а майка му, Фенарета - акушерка. Като млад Сократ е имал близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си. Сократ се занимавал със скулптура в младостта си и бил поканен от Фидий да извае трите харити на Aкропола, който по това време се изграждал отново след разрушението му. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл, велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него. Жени се за Ксантипа, за която се говори, че била зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито е печелил пари (той никога не е взимал пари за разговорите си!), нито е допринасял с нещо за материалното благополучие на семейството си, нищо чудно, че Ксантипа често му била сърдита! По времето на Сократ в Атина започват да се появяват софистите, така наречените "учители по философия", за които няма абсолютна истина, всичко е субективно и всяко положение може да се докаже точно толкова успешно, колкото и противоположното му. Тази релативизация на истината не се е нравила на Сократ, който твърдо е вярвал в нейната безотносителност и опитите на софистите да обърнат всяка лъжа в истина и да изкривят всяка истина са били за него посегателство към моралната устойчивост на човека. Сократ имал чести спорове с тях (които в края на краищата завършват с неговата смърт!), в които прилагал своето т.нар. "майевтично изкуство". Майевтиката на Сократ е вид "акуширане при раждането на истината". Спазвайки своята максима "Аз знам, че нищо не знам", той задава въпроси, чийто отговори водят към нови въпроси и диалектически достига до положения, които не могат да бъдат отречени. По този начин той се стреми преди всичко да покаже на събеседника си не толкова истинността на своите твърдения (той, всъщност, не е изразявал никакви становища, нали нищо не знае!), а по скоро несъстоятелността на упоритото и лишено от основания настояване на позиция. Искал е да покаже, че истината може да се роди диалектически, обхождайки всички положения, които могат да водят или да не водят до нея. В края на живота си, Сократ е твърде огорчен от политическите събития и управлението на Атина, която е в ръцете на олигарсите след смъртта на Перикъл (който умира от чума) и Алкивиад (племенник на Перикъл, убит от заговорници в Тракия), но не спира да обикаля улиците на родния си полис и да разговаря със своите приятели и всеки, който срещне. Поради голямото влияние, което има над младежите и различията си с възгледите на управляващите Сократ е неудобна фигура, която може да урони престижа на властниците и затова срещу него те повдигат съдебен процес, на който го обвиняват, че развращава младежта и въвежда нови богове. Близостта му с младите хора се тълкува като развращение, а новите богове - това са преиначени интерпретации на сократовия "даймонион", който по неговите думи винаги го възспира, когато е на път да сгреши. Този "даймонион" на Сократ е неговата съвест, която го спира от неморални и погрешни постъпки. Самия Сократ винаги е твърдял, че този, който постъпва зле не знае какво е добро, тоест ако човек знае какво е добро, той ще постъпва добре. Сократ не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне! Въпреки опитите на приятелите му да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му!), той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, той ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал, в което е вярвал като в безусловна истина. Сократ умира, изпивайки чаша с отрова (цикута или бучиниш). Той не е оставил никакво писмено творчество, предпочитал е живия разговор. За него имаме свидетелства само от неговите ученици: Платон в неговите "Диалози", където Сократ е главния персонаж, Ксенофонт, Аристофан в комедията "Облаците", където, обаче Сократ е осмян доста злостно и сравнен със софист (!!!), Аристотел.
