Жечпосполита
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||
|
|||
| Официални езици | полски, латински | ||
| Официална религия | католицизъм | ||
| Столица | Краков (до 1596) Варшава (от 1596) |
||
| Най-голям град | Гданск, по-късно Варшава | ||
| Държавен глава | крал на Полша, велик княз на Литва |
||
| Площ | около 1 000 000 км² | ||
| Население | около 11 000 000 души | ||
| Съществувала | 1569 - 1795 | ||
Жечпосполита (превод от лат. res publica) или Полско-литовската държава (официално Държава на двата народа; на полски Rzeczpospolita Obojga Narodów; на литовски Žečpospolita или Abiejų tautų respublika; на латински Regnum Serenissima Poloniae) е федерация на Кралство Полша и Великото Литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795.
Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз, лична уния между тези две държави, съществувала от 1386. Жечпосполита е една от най-големите държави в Европа и в продължение на два века успешно удържа нападенията на тевтонци, монголи, руснаци, османци и шведи.
Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство, относителната си религиозна търпимост и с втората национална конституция в света. Икономиката ѝ се основава на селското стопанство. Първото столетие от нейното съществуване се смята за Златен век, особено от полската историография, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.
Варшавското херцогство, създадено през 1807, търси своите корени в Жечпосполита. Други опити за възстановяване се правят по време на Януарското въстание (1863-1864) и през 1920-те, когато Йозеф Пилсудски издига идеята за конфедерация на Полша, Литва, Беларус и Украйна. Днешната Република Полша се смята за наследник на Жечпосполита.
Съдържание |
[редактиране] История
Създаването на Жечпосполита с Люблинската уния през 1569 е едно от най-важните постижения на Зигмунд II Август, последния крал от Ягелонската династия. Смъртта му през 1572 е последвана от тригодишно междуцарствие, по време на което са направени корекции в конституционната система, които увеличават властта на аристокрацията (шляхтата)(Rzecpospolita szlachecka - 15 - 18 в.) и установяват истинска изборна монархия.
Жечпосполита достига своя Златен век през първата половина на 17 век. Парламентът ѝ (Сейм) е доминиран от благородниците (шляхта), които не са склонни към нападателни войни, което спестява на страната опустошенията на Тридесетгодишната война. В повечето случаи Жечпосполита има успех срещу многобройните нападения на Швеция, Русия и васалите на Османската империя, като дори успява за известно време да завземе Москва по време на руските междуособици.
Силата на Жечпосполита отслабва след двойния неуспех през 1648 - най-голямото в историята въстание на казаците, водени от Богдан Хмелницки и поддържани от кримските татари, довело до преминаването на казачеството в руската сфера на влияние, и шведското нашествие от 1655, подкрепяно от войски на Трансилвания и Бранденбург, провокирано от политиката на кралете на Жечпосполита от шведската кралска династия Ваза.
В края на 17 век отслабената Жечпосполита при крал Ян III Собиески все още е достатъчно силна, за да нанесе ключови поражения на Османската империя. През 1683 битката при Виена става повратна точка в 250-годишната борба между християнска Европа и мюсюлманската Османска империя. През следващите 16 години в Голямата турска война турците са непрекъснато изтласквани на юг и никога повече не заплашват Централна Европа.
През 18 век Жечпосполита е изправена пред множество вътрешни проблеми и е уязвима за външни влияния. Това дестабилизира политическата система и я довежда до ръба на анархията. Опитите за реформа, като тези предприети от Четиригодишния сейм през 1788-1792 и завършили с Майската конституция от 1791, идват твърде късно и страната е разделена на три пъти от съседните Руска империя, Прусия и Австрийска империя. През 1795 Полско-литовската държава е напълно заличена от картата на Европа.
 Жечпосполита при най-голямото си разширение (1648) |
 Първото разделяне (1772) |
 Второто разделяне (1793) |
 Третото разделяне (1795). Полша изчезва за 123 години. |
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Армия на Жечпосполита
Армията на Жечпосполита се командва от четирима хетмани. Тя включва:
- Wojsko kwarciane: Редовни части със заплати, плащани от данъците (тези части по-късно са сляти с wojsko komputowe)
- Wojsko komputowe: Полуредовни части, свиквани по време на война (през 1652 са сляти с wojsko kwarciane в нова постоянна армия)
- Pospolite ruszenie: Опълчение на шляхтата
- Piechota łanowa и piechota wybraniecka: Части, съставени от мобилизирани селяни
- Регистрирани казаци: Войски, съставени от казаци, използвани главно като пехота, по-рядко като кавалерия, до 1699
- Кралска гвардия: Малка част, с основно предназначение ескортирането на монарха и неговото семейство
- Наемници: Както в повечето армии, наемани за подпомагане на редовните части
- Частни армии: В мирно време малки части (по няколкостотин души) са издържани и екипирани от магнатите или градовете. По време на война те са силно увеличавани (до няколко хиляди души), но издържани от държавата.
Някои военни части на Жечпосполита използват уникална тактика. Такива са:
- Хусари: тежка кавалерия, въоръжена с копия. Техните атаки са особено ефективни до края на 17 век, когато усъвършенстването на огнестрелните оръжия значително увеличава честотата на стрелба на пехотата.
- Казаци: общо наименование на леката кавалерия на Жечпосполита, дори ако не включва и един етнически казак. Те са бързи и маневрени като кавалерийските части на васалите на Османската империя, но им липсва огневата мощ на европейската кавалерия, като шведските, въоръжени с пистолети, рейтери.
- Табор: теглени от коне коли, обикновено превозващи доставките за армията. Използването им в отбранителни формации е усъвършенствано от казаците и до известна степен от останалите части на Жечпосполита.
Флотът на Жечпосполита е малък и не играе значителна роля в нейната история.
[редактиране] Златните свободи
Политическата доктрина на Жечпосполита е: нашата държава е Република под председателството на крал. Канцлерът Ян Замойски обобщава тази доктрина, заявявайки, че Rex regnat et non gubernat (Кралят царува, но не управлява). Жечпосполита има парламент, Сейм, а също Сенат и избран крал. Кралят е задължен да зачита правата на гражданите, установени в Точките на крал Хенрик, както и в pacta conventa, договорен при неговия избор.
Властта на монарха е ограничена в полза на многобройната аристокрация. Всеки нов крал трябва да подписва Точките на крал Хенрик, които са в основата на политическата система. С времето те се сливат с pacta conventa, специални отстъпки, направени от изборния крал. От този момент кралят по същество е партньор на аристокрацията и е непрекъснато надзираван от група сенатори.
Основите на Жечпосполита, уникалните Златна свобода (на полски Zlota Wolność, термин, въведен през 1573), включват:
- свободен избор на краля от желаещите да участват благородници
- Сейм, парламент на Жечпосполита, който трябва да бъде свикван от краля на всеки две години
- pacta conventa, "приети споразумения", договорени с избрания крал, включително описание на правата, обвързване на краля, произлязло от Точките на крал Хенрик
- rokosz ("въстание") - право на шляхтата на законен бунт срещу крал, нарушаващ гарантираните свободи
- liberum veto - правото на отделен представител в Сейма да се противопостави на решение на мнозинството; обявяването на такова "свободно вето" анулира всички закони, приети на съответната сесия
- konfederacja - правото на образуване на организация за налагане на обща политическа цел
Провинциите на Жечпосполита се ползват с широка автономия. Всяко войводство има свой парламент (сеймик), който има значителна политическа власт, включително избор на poseł, депутат в националния Сейм, и натоварването му със специални инструкции за гласуване. Великото Литовско княжество има собствена армия, хазна и други институции.
Златните свободи създават държава, необичайна за времето си. Причина за това са победите на шляхтата над останалите обществени съсловия и над самата политическа система на монархията. За известно време шляхтата натрупва толкова привилегии (като тези установени със закона Nihil novi от 1505), че никой монарх няма възможност да я откъсне от властта. Системата на Жечпосполите е трудно да се вмести в една категория, а с известни уговорки може да се опише като смесица от:
- федерация, отчитайки широката автономия на регионите
- олигархия, тъй като само шляхтата, около 10% от населението, има политически права
- демокрация, тъй като цялата шляхта има равни права, а Сеймът може да наложи вето на важни решения на краля
- изборна монархия, тъй като държавният глава е монарх, избиран от шляхтата
- конституционна монархия, тъй като монархът е обвързан от pacta conventa и други закони
[редактиране] Политически играчи
Основните играчи в политиката на Жечпосполита са:
- монарсите, борещи се за разширение на своята власт и създаване на абсолютна монархия
- магнатите, най-богатите сред шляхтата, стремящи се да управляват страната като привилегирована олигархия и да направляват, както монарха, така и по-бедните благородници
- шляхтата, стремяща се към засилване на Сейма и управление на страната от равноправна аристокрация
Магнатите и шляхтата далеч не са единни и множество фракции подкрепят или монарха, или някой от магнатите.
[редактиране] Слабости на Жечпосполита
С изчезването на Ягелоните от сцената през 1572 крехкото равновесие в Жечпосполита започва да се разпада. Властта все повече се изплъзва от централното правителство към аристокрацията.
При периодичните си възможности да посочи крал, шляхтата проявява предпочитание към чуждестранни кандидати, които няма да създадат нова силна династия. Тази политика често създава монарси, които са или напълно неефективни, или в постоянен изтощителен конфликт с аристокрацията. Освен това, с изключение на забележителни изключения като способния трансилванец Стефан Батори (1576-1586), кралете с чужд произход са склонни да подчинят интересите на Жечпосполита на тези на собствената си страна или династия. Това е особено забележимо в действията на първите двама крале от шведската династия Ваза, чиято политика вкарва страната в конфликт с Швеция, поставил началото на упадъка на Жечпосполита.
Годините след въстанието на Зебжидовски (1606-1607) отбелязват период на значително усилване на магнатите и демокрацията на шляхтата се трансформира в олигархия на магнатите. Политическата система на Жечпосполита е уязвима за външна намеса, като често подкупени от чужди държави депутати използват своето liberum veto, за да блокират опитите за реформи. Такива действия подкопават силата на Жечпосполита и я хвърлят в политическа парализа и анархия за повече от век (от средата на 17 век до края на 18 век), докато нейните съседи се стабилизират вътрешно и увеличават военната си мощ.
[редактиране] Закъснели реформи
В крайна сметка Жечпосполита прави сериозно усилие да реформира политическата си система, приемайки през 1791 Конституцията от 3 май, първата европейска национална конституция и втората в света след тази на САЩ от 1789. Конституцията трансформира Жечпосполита в унитарна държава с наследствена монархия и отменя много от вредните страни на старата система. Новата конституция:
- отменя liberum veto
- предвижда разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна
- установява народен суверенитет и разширява политическите права, вече обхващащи не само аристокрацията, но и гражданите
- увеличава правата на селяните
- запазва религиозната търпимост, но порицавайки отстъпничеството от католицизма
Тези реформи идват твърде късно, тъй като веднага след това Жечпосполита е нападната от всички свои съседи. Те се страхуват от разпространение на реформистките идеи в техните страни, както и от възстановяването на Жечпосполита като европейска сила. Майската конституция никога не е приложена напълно, а само четири години след приемането й, Жечпосполита престава да съществува.
[редактиране] Икономика
В основата на икономиката на Жечпосполита е феодалното земеделие. Типичното имение на някой благородник включва фолварк, голяма ферма, обработвана от крепостни селяни, произвеждащи излишъци за вътрешния и външния пазар. От края на 17 век положението на селяните се влошава, тъй като шляхтата се опитва да компенсира падащите цени на зърното, увеличавайки натоварването на селяните.
Макар че Жечпосполита е най-големият производител на зърно в Европа, основната част от него се консумира вътре в страната. Консумацията на жито в Полша и Прусия през 1560-1570 се оценява на около 113 000 т. Средното производство на Жечпосполита през 16 век е около 120 000 т, 6% от което се изнася, градовете консумират около 19%, а селата - останалото. Износът вероятно задоволява около 2% от нуждите от зърно на Западна Европа. Зърното на Жечпосполита става много по-важно при слаба реколта, като в началото на 1590-те и 1620-те, когато правителства от Южна Европа договарят значителен внос, за да покрият недостига в своите страни.
Зърното все пак е най-важната износна стока на Жечпосполита. Собственикът на фолварк обикновено сключва договор с търговци от Гданск за доставка на зърното до това пристанище на Балтийско море. За тази цел са използвани многото реки в Жечпосполита: Висла, Пилица, Буг, Сан, Нида, Виепж, Неман. Реките имат сравнително развита инфраструктура с речни пристанища и хамбари. Повечето трафик по реките е от юг на север, като шлеповете и саловете често се продават в Гданск като дървен материал.
От Гданск кораби, главно от Холандия и Фландрия, превозват зърното към пристанища като Антверпен и Амстердам. Местните кораби извършват едва 2-10% от тази морска търговия. Освен зърно се изнася дървен материал и други продукти на дърводобива, като катран и пепел.
По суша Жечпосполита изнася кожи, коноп, памук (главно от Великополша) и лен към земите на Свещената Римска империя, включително градове като Лайпциг и Нюрнберг. Големи стада (достигащи 50 000 глави) крави са прекарвани на юг през Силезия.
Жечпосполита внася подправки, луксозни стоки, облекло, риба, бира и промишлени стоки, като стомана и инструменти. Малък брой речни кораби превозват на юг вносни стоки от Гданск, като вино, плодове, подправки и херинга. Някъде между 16 и 17 век търговският баланс на Жечпосполита става отрицателен.
С навлизането във времето на Великите географски открития много стари търговски пътища, като кехлибарения път, губят своето значение. Важността на Жечпосполита като керванен път между Азия и Европа намалява, за сметка на което се появяват нови местни търговски пътища между страната и Русия. Но въпреки напредъка на корабоплаването, Жечпосполита остава важна връзка между Изтока и Запада, като много стоки и културни ценности преминават през страната. Например персийските килими, внасяни през страната, са известни на Запад като полски килими.
Паричните единици в Жечпосполита са злотата и грошът. Град Гданск има привилегията да сече собствени монети.
Концентрацията на Жечпосполита върху земеделието, заедно с хегемонията на шляхтата над буржоазията, довеждат до бавна урбанизация и бавно развитие на промишлеността. Въпреки това в страната има множество градове, обикновено ползващи се с магдебургски права. Едни от най-големите панаири се провеждат в Люблин.
[редактиране] Култура
Жечпосполита е един от най-важните европейски центрове на развитие на обществената и политическа мисъл. Тя е известна с уникалната си квазидемократична политическа система, оценена от философи като Еразъм Ротердамски, както и с нетипичната за Контрареформацията относителна религиозна толерантност. Тя довежда до появата на християнската секта на полските баптисти, предшественици на британските и американските унитарианци.
С уникалната си политическа система, Жечпосполита дава място на политически философи като Анджей Фрич Моджевски (1503-1572), Вавжинец Гжимала Гошлицки (1530-1607) и Пьотр Скарга (1536-1612). По-късно работите на Станислав Сташич (1755-1826) и Хуго Колатай (1750-1812) проправят пътя на Конституцията на Жечпосполита от 3 май 1791, първата европейска национална конституция, която въплъщава революционните принципи на политическата наука.
Ягелонският университет в Краков е един от най-важните в Централна Европа. Сред учените на Жечпосполита са:
- Мартин Кромер (1512-1589), историк и картограф
- Михал Седзивой (1566-1636), алхимик и химик
- Кажимеж Семенович (1600-1651), военен инженер, артилерийски специалист и един от основоположниците на ракетната наука
- Йоханес Хевелиус (1611-1687), астроном, основоположник на лунната топография
Сред класиците на литературата на Жечпосполита са:
- Ян Кочановски (1530-1584), писател, драматург и поет
- Вацлав Потоцки (1621-1696), писател и поет
- Игнаци Красицки (1735-1801), писател и поет, автор на първия полски роман
- Юлиан Урсин Немцевич (1758-1841), писател, драматург и поет
Много представители на шляхтата пишат мемоари и дневници. Може би най-известни сред тях са Спомени от полската история на Албрихт Станислав Радзивил (1595-1656) и Спомени на Ян Хризостом Пашек (1636-1701).
Магнатите често предприемат строителството на монументални обекти - църкви, катедрали и дворци, като днешния Президентски дворец във Варшава, построен от хетман Станислав Конецполски. Най-големите проекти включват цели градове, макар че с времето много от тях западат или са напълно изоставени. Обикновено те са неречени на името на съответния магнат. Сред най-известните е град Замошч, основан от Ян Замойски и проектиран от италианския архитект Бернардо Морандо.
[редактиране] Шляхта и сарматизъм
В преобладаваща идеология на шляхтата се превръща сарматизмът, наречен на обявените за предшественици на шляхтата сармати. Това поверие е важна част от културата на шляхтата и прониква във всички аспекти на нейния живот. Сарматизмът въздига в култ традициите, селския живот, мира и пацифизма, прави популярно облеклото в ориенталски стил. Той помага за интегрирането на многоетническата аристокрация, създавайки силно чувство на единство и гордост от Златните свободи на шляхтата.
В ранната си идеалистична форма сарматизмът представлява позитивно културно движение. Той поддържа религиозната вяра, честността, националната гордост, смелостта, равенството и свободата. С времето той закостенява и превръща вярата в сляпа набожност, честността в политичска наивност, гордостта в арогантност, смелостта в инат, свободата в анархия.
[редактиране] Население и религия
Населението на Полско-литовската държава никога не е преобладаващо католическо, нито полско. Това се дължи както на федерацията с Литва, така и на включването в границите на държавата на Украйна. Да бъдеш поляк в неполските части на държавата е по-скоро признак на обществен ранг, отколкото на етническа принадлежност. Това определение се използва за земевладелците, както от полски, така и от неполски произход. Етнически неполската аристокрация на Украйна и Полша възприемат полския език и култура. В резултат на това в източните територии полска или полонизирана аристокрация доминира над селячество, в голямото си мнозинство нито полско, нито католическо.
В допълнение към това, десетилетията мир довеждат до мащабни колонизационни опити в Украйна, които усилват напреженията между селяни, евреи и благородници. Те са утежнени от конфликтите между православието и Украинската гръцка католическа църква след Брестката уния, както и от няколко въстания на казаците. На запад и север много градове имат значителни немски малцинства, често протестантски.
До Реформацията полската шляхта е предимно католическа или православна. След това много родове приемат протестантството. След началото на Контрареформацията, когато католическата църква си връща контрола в Полша, шляхтата става почти изцяло католическа, макар че католицизмът не е преобладаваща религия. По около 40% от населението са католици и православни, а останалите 20% са евреи и привърженици на различни протестантски църкви.
[редактиране] Провинции и география
Земите, някога принадлежали на Жечпосполита, днес са разпределени между няколко държави в Централна и Източна Европа: Полша, Литва, Латвия, Украйна, Беларус и Русия с по-малки части в Естония, Словакия, Румъния и Молдова.
Макар че с термина Полша често се означава цялата държава, Полша е всъщност само част от цялото, от Жечпосполита, състояща се от две основни части:
- Короната на Полското кралство (Полша в тесния смисъл), разговорно наричана Короната
- Великото Литовско княжество, разговорно Литва
Короната има приблизително два пъти по-голямо население от Литва, а приходите на хазната ѝ са пет пъти по-големи.
Административно Жечпосполита е разделена на войводства, всяко управлявано от войвод. Войводствата се подразделят на староства, управлявани от старост. Градовете се управляват от кастелани. Въпреки това има чести изключения от тези правила.
Други, често споменавани региони, на Жечпосполита, различни от делението на войводства, са:
- Малополша (на полски Małopolska), Южна Полша с център Краков
- Великополша (на полски Wielkopolska), Западно-централна Полша с басейна на река Варта
- Мазовия (на полски Mazowsze), Централна Полша с център Варшава
- Ливония (на полски Inflanty), северен васал на Жечпосполита от 1561, завладяна от Швеция през 1620-те и през 1660
- Курландия (на полски Kurlandia), северен васал на Жечпосполита
- Прусия (на полски Prusy), части от която принадлежат на Жечпосполита:
- Кралска Прусия (на полски Prusy Krolewskie), присъединена към Короната при образуването на Жечпосполита през 1569
- Княжество Прусия, васал на Жечпосполита до 1660
- Креси, югоизточната част на Короната
- Рутения, източната част на Жечпосполита, по границата с Русия
- Саможития (на полски Semigalia), западна Литва
- Силезия (на полски Śląsk) не е част от Жечпосполита, но малки части принадлежат на отделни нейни крале
- Померания (на полски Pomorze) се използва за земите по южния бряг на Балтийско море, частично извън Жечпосполита
- Галиция (на полски Galicja), земите с център Лвов (днес в западна Украйна) не се използва широко до 18 век
Границите на Жечпосполита се променят с различните войни и договори, понякога по няколко пъти на десетилетие, особено в източните и южните райони. След мирния договор от 1582 Жечпосполита има площ приблизително 815 000 км² и население около 6 500 000 души, а през 1618 съответно 990 000 км² и около 10 500 000 души.
В различни моменти е предвиждано създаването на Рутенско княжество, особено по време на казашкото въстание в Украйна през 1648. Идеята е то да се превърне в пълноправен член на Жечпосполита, която да стане тройна Полско-литовско-рутенска държава, но планът никога не влиза в действие.
През 16 век полският картограф Мартин Кромер публикува атлас, озаглавен Polonia sive de situ, populis, moribus, magistratibus et Republica regni Polonici libri duo, смятан по своето време за най-пълното описание на страната.
В работите на Кромер и други карти от това време, като тази на Меркатор, Жечпосполита е показана като предимно равнинна. Югоизточната част е известна със своите степи. Карпатите образуват част от южната граница, като най-високи са Татрите. На север страната граничи с Балтийско море. Както повечето европейски страни по това време, Жечпосполита има значителна горска покривка, особено на изток. Остатъци от Беловежката гора образуват последната незасегната предисторическа гора в Европа.
[редактиране] Войводства на Великополша
- Познанско войводство (województwo poznańskie, Познан)
- Калишко войводство (województwo kaliskie, Калиш)
- Гнезненско войводство (województwo gnieźnieńskie, Гнезно) от 1768
- Серадзко войводство (województwo sieradzkie, Серадз)
- Ленчишко войводство (województwo łęczyckie, Ленчица)
- Бжешко-куявско войводство (województwo brzesko-kujawskie, Бжешч Куявски)
- Иновроцлавско войводство (województwo inowrocławskie, Иновроцлав)
- Хелминско войводство (województwo chełmińskie, Хелмно)
- Малборкско войводство (województwo malborskie, Малборк)
- Померанско войводство (województwo pomorskie, Гданск)
- Варминско княжество (Księstwo Warmińskie, Лидзбарк Вармински)
- Княжество Прусия (Księstwo Pruskie, Лидзбарк Вармински)
- Плоцко войводство (województwo płockie, Плоцк)
- Равско войводство (województwo rawskie, Рава Мазовецка)
- Мазовско войводство (województwo mazowieckie, Варшава)
[редактиране] Войводства на Малополша
- Краковско войводство (województwo krakowskie, Краков)
- Сандомежско войводство (województwo sandomierskie, Сандомеж)
- Люблинско войводство (województwo lubelskie, Люблин)
- Подласко войводство (województwo podlaskie, Дрохишчин)
- Рутенско войводство (województwo ruskie, Лвов)
- Белцко войводство (województwo bełzkie, Белц)
- Волинско войводство (województwo wołyńskie, Луцк)
- Подолско войводство (województwo podolskie, Каменец Подолски)
- Брацлавско войводство (województwo bracławskie, Брацлав)
- Кийовско войводство (województwo kijowskie, Кийов)
- Черниховско войводство (województwo czernichowskie, Чернихов)
[редактиране] Войводства на Велико Литовско княжество
- Вилненско войводство (województwo wileńskie, Вилно)
- Трокийско войводство (województwo trockie, Троки)
- Новогродско войводство (województwo nowogrodzkie, Новогродек)
- Бжеско-литевско войводство (województwo brzesko-litewskie, Бжешч Литевски)
- Минско войводство (województwo mińskie, Минск)
- Мсциславско войводство (województwo mścisławskie, Мсцислав)
- Смоленско войводство (województwo smoleńskie, Смоленск)
- Витебско войводство (województwo witebskie, Витебск)
- Полоцко войводство (województwo połockie, Полоцк)
- Саможитско княжество (księstwo żmudzkie, Медники)
[редактиране] Войводства на Ливония
- Венденско вой (województwo wendeńskie, Венден) от 1598 до 1920-те
- Дорпатско вой (województwo dorpackie, Дорпат) от 1598 до 1920-те
- Парнавско вой (województwo parnawskie, Парнава) от 1598 до 1920-те
- Ливонско вой (województwo inflanckie, Динебург) от 1620-те
- Княжество Курландия и Семигалия (księstwo Kurlandii i Semigalii, Митава)
[редактиране] Литература
- Михал Тимовски, Ян Кеневич, Йежи Холцер, История на Полша, ISBN 9544273360
[редактиране] Външни препратки
- Полско-литовската държава (1569-1795)
- Хипотетична икономика на Жечпосполита днес
- Литовски исторически форуми. Оценка на достоверността на предишния източник
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 10 май 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |
