Монголска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Монголската империя, съществувала през 13–14 век е най-голямата държава в историята на света. Основана от Чингис хан през 1206, тя включва в състава си повечето територии от Югоизточна Азия до Източна Европа. По време на своето съществуване Монголската империя улеснява културния обмен и търговията между Далечния Изток, Европа и Близкия Изток.

В същото време Монголската империя е и много разрушителна. Според някои оценки при завоеванията са избити 30 милиона души, а за първите петдесет години монголско управление населението на Китай намалява наполовина. Сред най-успешните тактики, използвани от монголите, е безжалостно да избиват населението на градовете, отказали да се предадат. Освен от тези страховити методи, бързото разширение на Империята се улеснява и от издържливостта и уменията на армията, от меритокрацията и дисциплината.

Монголската империя оставя трайно наследство, обединявайки обширни региони, някои от които остават свързани и днес. Самите монголи са асимилирани от местното население след разпадането на империята, а много от техните потомци приемат местните религии, например Илханатът приема исляма със значително суфийско влияние. Влиянието на Монголската империя може да се окаже и още по-пряко - според скорошно генетично изследване един на двеста мъже в Евразия може би е потомък на Чингис хан.

След смъртта на Чингис хан през 1227 Империята е разделена между четиримата му сина, като третият става върховен хан. До 1350-те отделните ханства достигат състояние на разпадане и редът, установен от Чингис хан, вече е изгубен. С времето те се откъсват едно от друго и се превръщат в отделни държави - Илханатът в Иран, Чагатайското ханство в Централна Азия, династията Юан в Китай и бъдещата Златна орда в днешна Русия.

[редактиране] Армия

Чингис хан изисква от всички племена във федерацията да поддържат войска, готова да отбранява територията им или да потегли на поход. Организира армия си в отделения по 10 души, като всеки 10 отделения образуват рота, 10 роти - полк, и т.н. до "тюмени" от 10 000 души. Синовете на хана и други доверени членове на семейството и клана заемат ръководни постове и налагат сурово обучение и дисциплина. Подобна организация въвежда Атила 7 века по-рано. Историята не казва дали Чингис хан е подръжавал на идеите на предшественика си, или те са били негови собствени нововъдения. Какъвто и да е източникът, той организира мъдро армията си за постигането на максимални резултати от кампаниите си.

Повече от половината му армия се състои от тежка конница, въоръжена с копия и мечове и защитена от кожени шлемове и нагръдници. Леката конница от стрелци, въоръжени с лъкове и стрели и защитени само с кожени шлемове, съставляват останалата част. Цялата монголска армия е конна и се придружава от резервни коне, които носят достатъчно припаси и техника, необходима за продължителни кампании. Новото и усъвършенстваното устройство дава изключително подвижна армия, която далеч превъзхожда всяка друга по това време.

В помощ на военните си операции Чингис хан поддържа грамадна мрежа от шпиони и разузнавачи, които докладват за числеността и разположението на противника. Когато разузнаването открива слаба точка, ханът хвърля цялата си 250 000-хилядна армия в нападение, като атаката повежда тежката конница, а леката я следва и подкрепя. Колоните от конници могат да се разделят на по-малки групи и да се възползват от слабите места на противника или да се пресичат и да обграждат силните му точки. Тази смела и бърза нападателна тактика е първи пример за "светкавична война", която господства в продължение на векове във военното изкуство.

Монголста армия, оглавявана от Чингис хан, продължава да се изменя. Тя се адаптира към всякакви военно-полеви ситуации. Когато ханът се изправя пред укрепените градове в Северен Китай, той се въоръжава с катапулти и обсадни машини, които хората му разглобяват и пренасят с товарни животни. Когато в собствените си редици не може да открие нужните инжинерни или медицински умения, привлича или пленява специалисти от други страни.

В тактиката на Чингис хан и като психологическо средство, и като характерна черта на тогавашната война играе терорът. Той рядко взема пленници и често избива наред войници и мирни жители в завладените градове. Славата му става толкова страховита, че противниците му често избират бягството пред това да се изправят срещу неговите "варварски орди".