Тевтонски орден
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тевтонският орден ("тевтонски" произхожда от латинското teutonicus - "немски") е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите (Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.
Наименования: Ordo Teutonicus; Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum (Orden der Brüder vom Deutschen Haus St. Mariens in Jerusalem / Орден на немските братя от дома на св. Мария в Йерусалим), а на немски Deutschherrenorden, Kreuzritterorden (Орден на рицарите-кръстоносци), Deutschritterorden, Deutscher Ritterorden, съвременно и накратко Deutscher Orden / Немски орден.
Девиз: «Helfen — Wehren — Heilen» / "Помагане - Защитаване - Лекуване"
Емблема (герб): черен кръст на бяло поле, носен на мантията.
Съдържание |
[редактиране] Основаване на ордена
По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г., немски благородници и търговци основават братство при полева болница, което има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан дАкр (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в Галилея. Арабите са били завоювали града преди три години (1187 г.), но още от 1104 г. градът е бил в ръцете на кръстоносците и е бил главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яффа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено. На следващата година (1191 г.) крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина (до 1291 г.). Тук братството построява болница и църквата "Св. Мария" и се нарича fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem. Папа Целестин III дава на братството (21 декември 1196 г.) привилегии, подобни на другите ордени. На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в орден, приемайки правилата на йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му: защита на немските рицари, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещенниците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст. Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти пълни права. На 9 януари 1221 г. той приравнява ордена с по-старите два ордена - на йоанитите и темплиерите.
[редактиране] История на ордена в Европа
[редактиране] Борба за собствена територия
Военната сила на Тевтонския орден е била забелязана от някои европейски владетели, които под знамето на "борбата с езичниците" са искали да се разправят със своите съперници. Голямо влияние имал тогавашният висш магистър (Hochmeister) на ордена - Херман фон Залца (Hermann von Salza, 1209—1239), който притежавал значителни владения и водил успешни преговори с папата и немския император. В 1211 година кралят на Унгария Андрош II поканил на помощ рицарите в борбата му с куманите. Тевтонците се настанили на границата на Трансилвания, получавайки при това значителна автономия, но били скоро изгонени, защото се стремели да образуват суверенна държава.
През 1217 година Папа Хонорий ІІІ обявил кръстоносен поход против езичниците, които населявали земите на полския княз Конрад Мазовецки. В 1225 година князът помолил за помощ тевтонските рицари, като в замяна на това им обещал владеенето на Хелмно (Chełmno, на немски Kulm) и завладяните от тях територии. Тевтонските рицари настъпват и в Силезия (Śląsk, на немски Schlesien) в 1232 година. На източния бряг на река Висла е построен първия форт, даващ начало на град Торун (на немски Thorn).
Експанзивната тактика на рицарите е била еднаква: след завладяване на земите, местното население се покръствало, строял се е замък, около който се заселвали немци и започвало активно използване на земите.
[редактиране] Държавата на ордена в Източна Прусия
Столица на Тевтонския орден става град Мариенбург (нем. "Замък на Мария", полско име - Малборк). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия, днес главно на територията на североизточна Полша и граничещата Калининградска област на Русия. В 1237 година Тевтонският орден се слива с остатъците на военното Братство на рицарите на меча (Schwertbrüderorden, основан 1201 в Рига, червен кръст на бяло поле) и така получава Ливония. При завладяването на Гданск (1308 г.) под лозунга «Jesu Christo Salvator Mundi» (Исус Христос Спасител на Света) е било унищожено почти цялото полско население (около 10000 местни жителя), на завладените територии дошли немски преселенци. По същото време се завладява и Померания. По такъв начин, към края на XIII век орденът фактически става самостоятелна държава.
[редактиране] Отношенията на ордена с руските княжества и Литва
В 1242 г. новгородският княз Александър Невски побеждава кръстоносците на замръзналото Ладожско езеро. Днес и някои руски историци признават, че битката е била по-скоро незначителна. Новгород и Псков сътрудничат дори често с рицарите. Литва става силно княжество и влиза после в съюз с Полша. Отношенията на ордена със съседите са сложни и най-често вражески.
В 1410 г. обединените полско-литовски войски нанасят съкрушително поражение на рицарите в битката при Грунвалд (на немски Tannenberg). Загиват повече от 200 кръстоносци и тяхния предводител. Тевтонският орден губи репутацията си на непобедим. В 1411 г. е бил подписан "първия" мирен договор в Торун.
[редактиране] От 1525 г. до днес
По време на реформацията Тевтонският орден става светски и лютерански. Неговите източни владения се превръщат в херцогството Прусия със резиденция (от 9 май 1525) Кьонигсберг (днес Калининград), а западните в херцогството Курландия, и двете на първо време под полска опека.
В 1809 г. Наполеон забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в Австрия. В 1929 г. се реорганизира като духовен орден. През 1938-1945 е забранен от национал-социалистите.
Днещното седалище на Немския орден (Deutscher Orden) е Виена, където има музей и архив. Понастоящем орденът наброява хиляда члена в 5 "провинции": Италия, Австрия, Германия, Чехия и Словения. Главните му задачи са духовната опека и грижата за болни и стари хора.
[редактиране] Литература
- Marian Tumler, Der Deutsche Orden im Werden, Wachsen und Wirken bis 1400, Wien 1954
- Hartmut Boockmann, Der Deutsche Orden: zwölf Kapitel aus seiner Geschichte, München 1999
- Gerhard H. von Heyeden, Deutscher Ritterorden und die Kreuzzüge ins Baltikum. Der Deutschherrenorden in Geschichte und Gegenwart, 2002
[редактиране] Външни препратки
- http://www.deutscher-orden.de Официална страница на ордена с исторически справки
