Лична уния

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Личната уния е политически съюз на два или повече субекта, които в международно отношение се смятат за отделни държави, но поради установен закон споделят един и същ държавен глава. Тя не трябва да се бърка с федерацията, която в международно отношение се смята за една държава.

Личните унии могат да възникнат по различни причини - от почти пълна случайност (принцеса, вече женена за крал става управляваща кралица и тяхното дете наследява короната и на двете страни) до практическа анексия. Освен това те могат да бъдат узаконени (например, конституциите на двете страни ясно да постановяват, че те ще бъдат свързани) или неформални (в този случай те лесно се разпадат, например при различни правила за наследяване).

[редактиране] Лични унии в историята на България

На няколко пъти в българската история са се появявали идеи за лична уния, но тези проекти никога не са осъществени. Още преди Освобождението някои български общественици предлагат създаването на дуалистична монархия по образец на Австро-Унгария, която да включва България и Османската империя, но тази идея не е възприета сериозно.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 те са напълно обединени от вътрешна гледна точка - имат общо правителство, парламент, армия, администрация. В същото време в международно отношение те образуват лична уния, като князът на България е формално назначаван и за генерал-губернатор на Източна Румелия. Тази ситуация се запазва до независимостта на България през 1908.

Малко по-късно един от обсъжданите варианти за разрешаване на кризата след абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 е избор за княз на Карол I и образуване на лична уния с Румъния. През 90-те години на 19 век някои опозиционни политици виждат възможност за нормализиране на прекъснатите отношения с Русия в отстраняването на княз Фердинанд I и образуване на лична уния със Сърбия.