Апостолически нунций
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Апостолическият нунций е извънреден и пълномощен посланик на Ватикана и представител на Папата в страна, с която Светият Престол има дипломатически отношения. Ватикана има свои представители и в международните организации, като например ООН и Лига на арабските държави. Апостолическият нунций е най-често титулярен архиепископ. Има за задача да подпомага връзките между Ватикана и другите държави, както и между Папата и епископите в дадената страна. Нунцият има също важна роля при избирането на нови епископи.
В някои държави (най-често католическите страни в Европа и Южна Америка, но и някои протестантски като Германия и Швейцария), апостолическият нунций е също декан (председател) на дипломатическия корпус в дадената страна. Тази привилегия е призната и потвърдена от Виенските конгреси от 1815 и 1961 г.
Дипломатическите мисии на Ватикана биват апостолическа нунциaтура и апостолическа делегатура. В периода 1964-1994 г. Светият Престол използва освен титлата "нунций" също и титлата "пронунций". Пронунциите също били дипломатически представители от първа класа, но те били изпращани до страните, които не признавали първенството на папския представител, който не ставал и декан на Дипломатическия корпус. Пронунцият би могъл да стане декан, но на общи основания (чрез първенство на класа и чрез най-дълъг стаж в дадената страна).
Съдържание |
[редактиране] Дипломатически отношения
[редактиране] История IX - XX в.
Дипломатическите отношения между България и Светия Престол в най- ново време се установяват през 1925 г. Но взаимоотношенията между Светия престол и българската държава имат много по-стари корени. Началото може да се потърси още в средата на IX в. След неуспешни преговори с Византия за признаване на самостоятелна българска Църква цар Борис I се обръща към Рим. През лятото на 866 г. папа Николай I приема в Рим пратеничество от българския цар, в което са включени приближените до владетеля боляри Петър, Мартин и Иван. Пратеничеството се завръща обратно през есента и донася в българската столица отговорите на папата на поставените от Борис И общо 106 въпроса във връзка с основите на християнската вяра и принципното съгласие за създаването на самостоятелна българска църква. С пратеничеството от Рим в България пристигат и двама епископи – Формоза и Павел.
Особено близки са отношенията между България и Рим по времето на цар Калоян. В резултат в края на 1199 г. папа Инокентий III изпраща в столицата на Второто българско царство Търново специално пратеничество. То носи до българския цар писмо, в което се засягат въпроси за признаването на българската държава. През 1202 г. Калоян започва преговори с папата, които завършват две години по-късно с успех. Българският владетел получава титлата крал и правото да сече монети, а на българския архиепископ Василий е дадена титлата "примас". През ноември 1204 г. става тържествената коронация на Калоян. Сключената уния с Рим се оценява като голям дипломатически успех.
И други български владетели поддържат добри отношения с главата на Римокатолическата църква. Това продължава и след освобождението на България от османско владичество. Папа Лъв XIII има изключително отношение към България и определена визия за мястото и ролята й в Югоизточна Европа. Той подчертава мисията на светите братя Кирил и Методий и за първи път ги поставя в календара на универсалната църква, което е голямо признание за българската култура и книжнина.
[редактиране] История 1925 - 1949 г.
Връзките между България и Ватикана се разширяват още повече през 1925 г., когато в София като апостолически легат пристига монсеньор Анджело Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII.
На 26 март 1931 г. се установява Апостолическата делегатура в София. За първи апостолически делегат е номиниран архиепископ Анджело Ронкали, бъдещ папа Йоан XXIII, апостолически представител в нашата страна в периода 1925-1931 г. Първата сграда на делегацията се намира на днищата улица "Анджело Ронкали" 4, след това е преместена на ул. "11 август" 6. След монсеньор Ронкали пратеник на Светия престол в София е монсеньор Джузепе Мацоли, който остава до 1945 г. За временно управляващ нунциaтурата в София в периода 1945-1949 е назначен монсеньор Франческо Галони.
[редактиране] История 1949 - 1990 г.
Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати в периода 1949-1990 по желание на Народна република България.
[редактиране] История от 1990 г.
На 6 декември 1990 г. са възстановени официалните дипломатически отношения между България и Светия престол. От 1991 г. в София започва да функционира Апостолическа нунциатура на Ватикана, а през 1992 г. в Рим е открито посолство на нашата страна към Светия престол.
[редактиране] Представители
[редактиране] Апостолически нунции в България
- архиепископ Анджело Ронкали (1925-1931 - представител на Светия Престол, 1931-1935 - Апостолически делегат)
- архиепископ Джузепе Мацоли (1935-1945)
- отец Франческо Галони (1945-1949 - временно управляващ)
- архиепископ Марио Рици (1991-1996)
- архиепископ Бласко Франсиско Коласо (1996-2000)
- архиепископ Антонио Менини (2000-2002)
- архиепископ Джузепе Леанца (от 2002)
[редактиране] Посланици на България във Ватикана
- Кирил Маричков (1992-1998)
- Светозар Раев (1998-2001)
- Владимир Градев (2001-2006)
- Валентин Божилов (от 2006)
