Тенис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За Тенис на маса вижте пинг-понг.
Тенисът (или Тенис на корт) е спорт, който се играе от 2-ма или 4-ма души на открит или закрит терен. За баща на модерният тенис се смята англичанинът Уолтър Уингфилд, който изобретил този спорт по време на градинско парти в Уелс през 1873.
Първоначално тенисът се е играел на корт от трева, но днес почти всички големи турнири се провеждат на универсална твърда настилка, с изключение на Уимбълдън (трева) и French Open (глина). Играчите играят, използвайки нешита топка, едва с милиметри по-малка от топката за бейзбол, и тенис ракети със средна дължина около 70 см, макар че в последно време се използват все по-дълги ракети. Топката се бие диагонално през мрежата (висока 91см в средата и 110 в двата края), разположена по средата на игралното поле, така че да се удари един път в настилката — след това противниковият играч трябва да отвърне на удара. Всеки 4 точки означават 1 спечелен гейм, като се отбелязват съответно с 15, 30, 40 и гейм. Ако играчите стигнат до резултат 40–40 се играе до 2 точки разлика. Първият играч, който спечели 6 гейма, печели сет, стига противникът му да има 4 или по-малко спечелени гейма. Ако това не е така, се играе до разлика от 2 гейма. В повечето турнирни мачове се играе до 2 от 3 сета, но е възможно схемата да бъде променена до 3 от 5.
