Кръв
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръвта е особен вид тъкан, изградена от формени елементи и течна плазма, циркулираща в собствена система, наречена кръвоносна. Формените елементи са различни типове клетки (еритроцити, левкоцити) и клетъчни останки (тромбоцити). Плазмата, която може да се нарече и извънклетъчен матрикс, представлява средата в която се осигурява циркулацията на формените елементи и разтворените в кръвта химични съединения.
Основната функция на кръвта е да доставя определени вещества (напр. кислород, глюкоза ) до другите тъкани, както и да пренася отпадни метаболитни продукти (напр. въглероден диоксид, амониеви съединения) до местата за тяхното изхвърляне от организма.
Съдържание |
[редактиране] Структура
Клетъчните елементи в кръвта, представляват около 45% от обема на тъканта. Разграничават се няколко основни типа клетъчни структури:
- еритроцити (червени кръвни телца) — около 96% от твърдото вещество на кръвта. Съдържат голямо количество хемоглобин. При бозайниците в еритроцитите липсва ядро и някои важни клетъчни органели, поради което се възприемат по-скоро като клетъчни остатъци, отколкото като функционални клетки.
- левкоцити (бели кръвни телца) — около 3% от клетъчната маса, основно компоненти на имунната система, натоварени със защитата на организма срещу патогени.
- тромбоцити (кръвни плочици)- около 1% от формените елементи. Представляват клетъчни фрагменти от мегакариоцит, затова не се означават като същински клетки. Основната им функция е участието в кръвосъсирването.
Останалата част от обема (около 55%) представлява кръвната плазма. Това е жълтеникава течност, отговорна за поддържанто на изотонична и изоосомотична среда около клетъчните структури. Представлява воден разтвор на белтъци(албумин,гамаглобулин и фибриноген)(около 4%), захариди, липиди и редица нискомолекулни органични и неорганични съединения.
Заедно с формените елементи, плазмата представлява ненютонов флуид, чието поведение е повлияно от устройството на кръвоносната система.
[редактиране] Кръвосъсирване
Кръвта има изключително важното свойство за човешкия организъм- кръвосъсирване. То се предизвиква когато са налични няколко фактора. Те са:
-нарушение на цялостта на кръвоносните съдове. Тоест когато стената на някой от кръвоносните съдове(артерия, вена, капиляр) е разрушена.
-излагане на кръвта на допир с кислород
Когато някои от тези фактори са на лице се извършва хемостаза(кръвосъсирване). Активната форма на фибриноген(фибрин) заедно с тромбоцитите образуват фиброзна мрежа която улавя кръвните клетки. Калции и Витамин К играят важна роля при кръвосъсирването.
[редактиране] Биогенеза и разграждане
Клетките на кръвта се продуцират в костния мозък, посредством процес означаван като хематопоеза. Някои от основните белтъци се произвеждат от черния дроб, други са специфични секреторни продукти на жлезите с вътрешна секреция и някои тъкани. Водното съдържание се регулира от постъпването на вода през храносмилатeлната система и изхвърлянето и през отделителната.
Кръвните клетки се разграждат в далака или от купферовите клетки на черния дроб. Черния дроб може да поглъща и преработва различни белтъци и аминокиселини, въпреки, че основния път на отделянето на белтъците от кръвта е през бъбреците към урината.
[редактиране] Кръвни изследвания и тестове
Кръвта е универсален транспортен механизъм на химически субстанции и клетки, натоварени с определена функция, затова се използва като надежден критерий за оценка на състоянието на организма, посредством редица медицински изследвания. Най-лесните за осъществяване са измерване на кръвното налягане, съставяне на кръвна картина, измерване на хаматокрит и седиментационни и коагулационни тестове (вж. кръвни изследвания). Относително по-комплексни са изследванията, включващи молекулярно-биологичните методи, но те се налагат единствено при специфични случаи и не са прилагат ежедневно в диагностичната практика.
Относително обширен списък на клетъчните компоненти и химическите вещества в кръвта в норма.
[редактиране] Особености при различни таксономични групи
[редактиране] Безгръбначни
При безгръбначните животни кръвта е със значително опростен състав, но се отличава с доста голямо разнообразие на системите за доставка на кислород. Възможно е да не съществува пигмент или белтък натоварен с преноса на кислород, но по-честия вариант е съдържание на хемоцианин, хемеритрин, хлорокруорин и дори хемоглобин. Кислородпренасящите пигменти или белтъци са най-често разтворени свободно в плазмата, за разлика от гръбначните животни. Клетъчните елементи са много по-малко и предимно подобни на левкоцитите — често притежават амебовидни движения подобно на фагоцитите.
[редактиране] Ракообразни
При тях кислородпренасящият белтък е хемоцианин, значително различен по принцип на действие от хемоглобина.
[редактиране] Насекоми
При наскомите, аналога на кръвта се нарича хемолимфа, тъй като има известни различия. Тя не е натоварена с преноса на кислород, тъй като насекомите приемат кислород директно от въздуха посредством система от разклонени тръбички в цялото тяло, наречени трахеиди. Другата основна функция на кръвта — доставката на хранителни вещества и изнасянето на отпадните продукти, е аналогична и при хемолимфата.
[редактиране] Мекотели
Кислородпренасящият белтък е хемоцианин.
[редактиране] Гръбначни
При гръбначнитe животни доставката на кислород от кръвта е унифицирана до употребата на белтъка хемоглобин. Съществуват известни различия в първичното и по-висшите нива в структурата на белтъка, но при различните таксономични групи хемоглобинът е с относително постоянно молекулно тегло и сходно устройство на активния център. Изключение са представителите на подразред Urochordata — междинни форми между безгръбначните и гръбначните — при тях кислородпренасящия белтък е ванабин.
[редактиране] Риби
Изключение са представителите на семейство Chaenichthyidae — не притежават еритроцити, а кислородът се пренася, като газова суспензия в кръвта. Този механизъм осигурява много ниски концентрации на кислород за тъканите. Ефектът е забавяне на цялостния метаболизъм, което от своя страна дава предимство на семейство Chaenichthyidae в студените води на Антарктика.
[редактиране] Земноводни
Кръвните клетки на земноводните са с огромни размери в сравнение с останалите гръбначни животни (с известни изключения при конкретни земноводни и някои риби), но техният брой в единица обем е по-нисък.
[редактиране] Влечуги
Между отделните класове влечуги има съществени различия в морфологията на кръвните елементи. Електрофоретични изследвания показват три типа на хемоглобин при костенурките и един тип при змиите.
[редактиране] Птици
Съзряването на кръвните елементи при птиците не става в циркулиращата кръв, за разлика от бозайниците, затова кръвните клетки с завършено развитие.
[редактиране] Бозайници
Еритроцитите при бозайницит съзряват в костния мозък (вж. еритропоеза), и се появяват в циркулиращата кръв като безядрени двойносплеснати дискове. Те са загубили част от клетъчните си органели и най-вече ядрото, което лимитира живота им. Съдържат големи количества хемоглобин. Някой видове левкоцити претърпяват съзряване в циркулиращата кръв. При по-низшите класове тромбоцитите са функционални клетки.
[редактиране] Митология и религия
Значението на кръвта е отразено в множество вярвания и поверия, както и в редица нарицателни изрази и метафори. Така например — родовата връзка, често се нарича кръвна връзка и е натоварена с много по-голямо емоционално, социално и чисто биологично значение, отколкото връзката през брак. Изрази като „кръвта вода не става“, „лоша кръв“, „синя кръв“ и др. са относително често използвани. В някои народи и култури, обичаят на побратимяване с кръв (т.нар. кръвни братя) е важен момент, след който между участниците се създава по-силна обвързаност.
Кръвта символизира принципа на живота. Кръвта и виното са взаимозаменяеми символи. В китайската символика кръвта и водата взаимно се допълват и означават ин-ян.
В християнството кръвта и водата при разпятието съответно означават телесния и духовния живот. В Библията кръвта се използва като метонимия за живота на дадено създание - човек или животно, особено когато животът му е отнет насилствено (като при жертвоприношения на животни). Поръсването с кръвта на старозаветните жертвени животни е предобраз на очистването от нашите грехове чрез смъртта на Исус Христос. Използва се и като символ на оскверняването, до което води грехът.
Стъпване в кръв носи плодовитост. В Близкия Изток невестите стъпват в кръв на жертвена овца. Пиенето на кръв обикновено символизира вражда, но също така чрез него се поглъща силата на противника и той става безвреден.
| Кръв - Кръвна плазма |
| Плурипотентни хемопоетични стволови клетки - Еритроцити (Ретикулоцити, Нормобласти) - Левкоцити |
| Лимфоцити (Лимфобласти) |
| Т клетки (Цитотоксични - Хелпери - Регулаторни) - В клетки (Плазмоцити - B клетки на паметта) - Естествени клетъчни убиици |
| Миелоцити (Миелобласти) |
| Гранулоцити (Неутрофили, Еозинофили, Базофили) - Мастоцитни прекурсори - Моноцити (Хистиоцити, Макрофаги, Дендритни клетки, Лангерхансови клетки, Микроглия, Купферови клетки, Остеокласти) - Мегакариобласти - Мегакариоцит - Тромбоцити |
