Клод Моне
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Клод Моне френски импресионист |
|
 |
|
| Роден: | 14 ноември1840г. Париж, Франция |
|---|---|
| Починал: | 5 декември 1926 Живерн, Франция |
Kлод Моне (Claude Monet; 1840-1926), известен още като Оскар-Клод Моне или Клод Оскар Моне е френски художник, основател, водач и непоколебим защитник на стила импресионизъм. Считан за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. За това допринася и фактът, че една от неговите картини (“ Импресия: Изгрев”, Париж, 1872) дава и името на движението.
Съдържание |
[редактиране] Жизнен път
[редактиране] Ранни години
Роден е в Париж на 14 ноември 1840 година в семейството на Адолф и Луис-Юстен Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 година се преселват в Льо Хавър в Нормандия. Кръщението му се извършва в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“ и му е дадено името Оскар-Клод. Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник. Моне прекарва младостта си в Льо Хавър, като на 1 април 1851 година постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. По-късно обаче променя възгледите си под влиянието на своя ментор Буден, когото среща по плажовете на Нормандия през 1856/57 година. Буден убеждава Моне да започне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи. На 28 януари 1857 година майката на Клод Моне умира. Той напуска училище и отива да живее при своята леля Мари-Жан.
Младият Моне разбира новите възможности, които му предоставя природата със своите странни и красиви форми. През 1859 той е вече ученик в Ателие Суис в Париж, където се запознава и сприятелява с Камий Писаро, друг много известен представител на импресионизма. След като изкарва две години военна служба в Алжир, той се връща в Льо Хавър и се запознава с Йохан Йонгкинд. За него Моне казва по-късно, че дължи “окончателното оформяне на своя художествен поглед”.
[редактиране] Последни години
През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Той е изключително плодотворен художник и много големи и известни галерии имат негови творби. Умира през декември 1926 в Живерн на 86 години.
[редактиране] Творчество
През 1862 се включва в студиото на Глейр в Париж, където се запознава с Реноар, Сисле и Базиле, с които той оформя ядрото на импресионизма. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината “Жени в градината” Париж 1866-1867. Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. Густав Куберт, известен френски художник реалист, при едно свое посещение наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.
По време на френско-пруската война (1870-71) Моне търси убежище в Англия заедно с Писаро. Там той изучава творбите на Констабъл и Търнър, рисува р. Темза и лондонските паркове и се запознава с търговецът на картини Дюранд-Руел, който в последствие ще се окаже един от основните почитатели (а и един от първите масови изкупвачи) на импресионизма. От 1871 до 1878 Моне живее в Аржентиул, малко селце на река Сена близо до Париж. Там биват нарисувани някои от най-веселите и най-известни творби на импресионистическото движение – не само от Моне, но и от неговите гости Мане, Реноар и Сисле. През 1878 той се мести във Ветхойл, а в 1883 се установява в Живерн, който се намира също на река Сена, но на около 40 мили от Париж. След дълъг период на гладуване и недоимък, Моне започва да печели добре.
До 1890 той вече е толкова успял, че може да си позволи да си купи къщата в Живерн, която преди това е наемал, а през 1892 той се оженва за своята любовница, с която е започнал връзка през 1876 т.е. 3 години преди смъртта на първата си жена. От 1890 той се съсредоточава върху поредица от картини, в които пресъздава един и същ обект в различни часове на деня и при различна светлина – „Купи сено“ (1890 – 1891) и катедралата в Руан (1891 – 1895) са сред най-известните от този период. Той продължава да пътува много, посещавайки Лондон и Венеция няколко пъти ( а също и Норвегия като гост на кралица Кристиана), но неговото внимание все повече се насочвало към създадения от него воден парк в Живерн, който му служил като вдъхновение за неговата поредица от картини на тема “Водни лилии”, която той започва през 1899 и която става доминираща за неговото творчество оттам нататък. През 1914 той дори построява специално студио в двора на къщата си, за да може да работи върху огромни платна.
