Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions Камбоджа — Уикипедия

Камбоджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Image:Cambodia5.png
Знаме на Камбоджа Герб на Камбоджа
(знаме) (герб)
Национален девиз: (Нация, Религия, Крал!)
Местоположение на Камбоджа
Официален език кхмерски
Столица Пном Пен
Най-голям град Пном Пен
крал Нородом Сихамони
министър-председател Хун Сен
Площ
 - Общо
на 87-мо място
181 040 км2
Население
 - Общо (2005)
 - Гъстота
на 64-то място
13 607 069
74 д/км2
БВП
 - Общо (2005)
 - на човек
на 93-то място
$ 29 245 млрд
? $
Валута Камбоджански риел (KHR)
Часова зона UTC +7
Независимост
от Франция
9 ноември 1953
Национален химн Химн на Камбоджа
Internet TLD .kh
Телефонен код +885

Кралство Камбоджа е държава в Югоизточна Азия. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Камбоджа

Първите развити цивилизации в Камбоджа се появяват през първото хилядолетие сл.н.е. Тук кхмерската цивилизация е в разцвета си през периода IXXIII в.

След като няколко века подред губи части от своята площ и население в полза на съседните Сиам (днешен Тайланд) и Виетнам, Камбоджа става част от Френски Индокитай като френски протекторат през 1863 г. След японската окупация през Втората световна война, камбоджанците обявяват своята независимост през 1953 г.

По време на Индокитайската война управлението на американския президент Ричард Никсън извършва бомбени нападения срещу Камбоджа. Невинните човешки жертви са около 600 000. След като през 1970 г. ЦРУ дирижира държавен преврат генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република. Националистично и комунистично настроените червени кхмери се противопоставят на правителството, като те вече са набрали скорост вследствие на народното възмущение от американските бомбени атаки. Червените кхмери превземат Пном Пен през 1975 г. и преименуват страната на Кампучия. Около 1,7 млн. души умират по време на тригодишната социална революция.

Виетнамското нахлуване от 1978 г. отстранява червените кхмери от власт и те отиват към западната граница с Тайланд. След 13-годишни непостоянни сражения, през 1993 г. се провеждат избори, които спомагат за нормализирането на обстановката. Коалиционното правителство, образувано след изборите от 1998 г., допринася за политическата стабилност и предаването на останалите сили на Червените кхмери. Не са водени съдебни процеси срещу нито един от водачите на Червените кхмери за трите години, през които те са на власт.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Камбоджа

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Камбоджа

Камбоджа е разделена на 20 провинции и 3 общини.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Камбоджа

Камбоджа заема около 181 040 км2 като границата с Тайланд на север и на запад е 800 километра, с Лаос на североизток — 541 км, а тази на изток и югоизток с Виетнам е 1228 км. Бреговата линия покрай Тайландския залив е 443 км.

Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (на кхмерски: Голямо езеро), която заема около 2 590 км2 през сухия сезон и около 24 605 км2 през дъждовния. Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа. 75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига (средна височина 500–1000 метра) и стръмният склон в Дангрекските планини (средна височина 500 метра) покрай северната граница с Тайланд.

Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посоха и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври като през периода септември-октомври вали особено много. Североизточният мусон, духащ в югозападна посока към брега, предизвестява сухия сезон, ноември — март, като през януари-февруари валежите са минимални.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Камбоджа

Стопанството на Камбоджа намали скоростта на своето развитие през 1997–1998 поради местни икономически кризи, гражданско насилие и политически борби. Чуждестранните инвестиции и туризмът рухват. През 1999 г., първата мирна година от 30 г. насам, след икономически реформи стопанството отбелязва напредък с 5,0%. Въпреки големите наводнения, БВП на страната нараства с 5,0% през 2000 г., 6,3% през 2001 г., и 5,2% през 2002 г. Туризмът става най-бързо разрастващия се отрасъл, като туристите нарастват с 34% през 2000 г. и с 40% през 2001 г. (преди терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001). Дори с тези факти налице, развитие на икономиката в Камбоджа в дългосрочен план след толкова години война си остава обезкуражаващо предизвикателство. Населението има ниска степен на образованост и на професионална квалифицираност, най-вече в измъченото от бедност селско население, което страда от почти пълна липса на основна инфраструктура. Страхът от подновяване на политическата несигурност и правителствена корупция отблъскват чуждестранните инвестиции и забавят чуждестранните помощи.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Камбоджа

Камбоджа има еднороден етнически състав, като повече от 90% от населението са кхмери. Чам, ислямски народ, представляват най-значителното малцинство. Различни племена живеят в планинските и горски местности в страната. Има и виетнамски и китайски малцинства.

В Камбоджа се говори на кхмерски — език, член на Мон-Кхмер (подсемейство на австроазиатската езикова група).

Теравадинският будизъм — потиснат от червените кхмери, но сега възстановен — е главната религия.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Камбоджа

[редактиране] Други

[редактиране] Източници

  • Голяма част от съдържанието на тези статии е взета от Световен справочник на ЦРУ 2000 и Американския държавен департамент 2003.

[редактиране] Външни препратки


Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина

THIS WEB:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2006:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu