Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions Афганистан — Уикипедия

Афганистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

د افغانستان اسلامي جمهوریت
جمهوری اسلامی افغانستان
Знаме на Афганистан Герб на Афганистан
(знаме) (герб)
Национален девиз: няма
Местоположение на Афганистан
Официален език пущунски език и дари
Столица Кабул
Най-голям град Кабул
Президент Хамид Карзай
Площ
 - Общо
на 40-то място
647 500 км2
Население
 - Общо (2005)
 - Гъстота
на 35-то място
29 928 987
43 д/км2
БВП
 - Общо (2004)
 - на човек
на 105-то място
$ 21 500 млрд
$ ?
Валута афгани (AFN)
Часова зона UTC +4.30
Независимост
от Великобритания
8 август 1919
Национален химн Химн на Афганистан
Internet TLD .af
Телефонен код +93


Афганистан е държава в Средна/Югозападна Азия без излаз на море. Тя граничи с Иран на запад; Пакистан на юг и изток; Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север. Има малка обща граница с Китай. Столицата на Афганистан е Кабул. Понякога е причислявана към страните от Близкия Изток и от Южна Азия, поради културните и езикови връзки с повечето свои съседи.

Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са били използвани други имена за назоваването на нейните земи. В периода между падането на талибанския режим и лоя джиргата от 2003 г. правителството на САЩ нарича Афганистан Преходна ислямска държава Афганистан. Според новата конституция, държавата се нарича Ислямска република Афганистан.

Съдържание

[редактиране] Име

Името Афганистан произлиза от думата „афган“. Предполага се, че понятието присъства в речника на пущуните от началото на ислямския период. Според У.К. Фрейзър Тайлър, Жилет и други учени, първите писмени сведения за думата „афган“ са регистрирани в Худум-ал-Алам през 982 г.

Има различни мнения във връзка с етимологията на думата „афган“ и повечето от тях представляват спекулации.

Според една от версиите, в „Махзан и Афгни“ от Нематула, написано през 1612 г., пише, че произходът на афганците или пахтуните (пущуните) идва от цар Саул. Цар Саул имал син на име Йеремия (Ирмия), чийто син се казвал Афгана. След смъртта на Саул Афгана е отгледан от Давид и по-късно се издига в армията по време на царуването на цар Соломон. Наследниците на Афгана бързо се увеличили и започнали да ги наричат Бани-Израел. През 6 век пр.н.е. Бахтунасар или Навуходоносор, царят на Бабул,]] и прогонва наследниците на Афгана в Гор, който се намира в центъра на днешната държава Афганистан. С течение на времето прогонената общност започнала да бъде наричана афган по името на техния предтеча, и така страната получава своето име. Тази версия се критикува поради липса на достатъчно исторически доказателства.

[редактиране] География

Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. Неголеми площи са заети от равнини. В Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 градуса по целзий, а на надморска височина между 2500 и 4000м е –10. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 градуса, но на места понякога се понижава до –30. На височина над 3000м снегът се задържа в продължение на 6-8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата,но те не са равномерни.

Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на природен газ, нефт, желязо, цинкови, оловни руди, барит и сяра.

Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците.

Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400м - вечнозелен дъб,от 3300-3400м - бор, бяла ела, хималайски кедър.

Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните - вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите - костенурки, змии.

Етническа карта на Афганистан
Увеличаване
Етническа карта на Афганистан

[редактиране] Население

В Афганистан живеят приблизително 30 000 000 души и около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Основните етнически групи, определящи облика на страната, са пущуните и таджиките. По-значителни малцинства: хазари, узбеки, нуристанци, белуджи, къзълбаши, киргизи, туркмени, перси и др. В плодородните долини гъстотата на населението достига 100-120 души на квадратен километър. По-гъсто населени са Бактрийската долина, басейнът на река Кабул, долината на река Герирут, оазисите по река Аргандаб. Южните пустини и високопланинските райони са безлюдни. По-големи градове в Афганистан са столицата Кабул, Кандахар, Херат, Мазар и Шариф, Кундуз. В страната има два официални езика – пущунски (пущу, афганистански) и дари (фарси-йе кабули, персийски) - диалект на персийския език.

Сред по-голямата част от населението на Афганистан е разпространен ислямът с неговото сунитско направление. Единствено хазарите, както и част от населението на Бадахшан са шиити. Има малък брой привърженици на зороастризма.

[редактиране] Външни връзки


Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина

THIS WEB:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia 2006:

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - be - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - closed_zh_tw - co - cr - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - haw - he - hi - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - ms - mt - mus - my - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - ru_sib - rw - sa - sc - scn - sco - sd - se - searchcom - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sq - sr - ss - st - su - sv - sw - ta - te - test - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tokipona - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu