Бял дроб
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белият дроб е чифтен орган от дихателната система, свързващ я с кръвоносната система на дишащите въздух гръбначни. Функцията му е да обменя кислород от въздуха с въглероден диоксид от кръвта. Процесът, при който става този обмен, се нарича „дишане“. Механизъмът, по който белите дробове осъществяват дишането, се нарича дифузия. Белите дробове имат също и недихателни функции. Медицинските термини, отнасящи се до белите дробове често започват с пулмо- от латинската дума за бели дробове pulmones.
В хода на еволюцията белите дробове се появяват за пръв път при земноводните през девонската ера. Най- добре развити са при бозайниците.
Функционално в белия дроб се различават две части: въздухоносни пътища, представени от бронхите и техните разклонения, и дихателна част - белодробните алвеоли, в които се извършва газовата обмяна. Белия дроб има форма на надлъжно разрязан конус, чиято основа лежи върху куполите на диафрагмата, а заобленият му връх се издига нагоре на 3-4 cm над I ребро и 2-3 cm над ключицата. На всеки дроб се различават три повърхности - диафрагмена, ребрена и медиална. Диафрагмената заема основата на дроба (basis pulmonis) и е вдлъбната съответно на големината на купола.
